Решение № 198 от 21.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. София, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Албена Вл. Арсова в присъствието на прокурора М. Цв. М. като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600562 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 21.06.21г. по Н .О .X .Д . № 10495 / 20 г . на CPC, НК , 106 с - в е признал подсъдимия Т. К. К. за невиновен в това, че на 01.11.2017 г. около 23:10 часа в гр.

София, ж.к. ****, в непосредствена близост до магазин „Фантастико“ се заканил на Р.А.И. с убийство, като размахал към лицето му метална палка с думите: „Ако още веднъж видя някой от четиримата ви в квартала, ще ви нарежа на малки парчета и ще ви убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

С присъдата е постановено направените разноски по делото да останат за сметка на държавата .

Срещу присъдата е постъпил протест от СРП и допълнение към него , в което се излага, че първоинстанционният съдебен акт е необоснован, тъй като изводите в него се базират на едностранчиво и непълно тълкуване на събраните по делото доказателства.

Посочва се, че св. Р.И. е заявил, че към него са били отправени заплахи, както и че подсъдимият е насочил към него метална пръчка. Посочва се, че от разказа му се установява точното съдържание на заплахите при липса на противоречия от свидетеля пред съда и заявеното от него в досъдебната фаза на процеса. Твърди се, че е налице липса на ясен спомен за част от детайлите в разказа на пострадалия, което се дължи на изминал период от време. Посочва се, че при постановяване на присъдата СРС е проявил ненужен формализъм, пренебрегвайки безспорно сходство в заплахите. Твърди се, че в мотивите си първоинстанционния съд при оценката и анализа на доказателствата е допуснал съществени процесуални нарушения на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, което е довело до грешни фактически изводи, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон. Моли се за отмяна на постановената присъда и признаване на подсъдимия за виновен.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК 1 е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа внесеният протест срещу оправдателната присъда и моли да бъде отменена същата като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс. Т.К. – адв. М. прави искане за потвърждаване на първоинстанционният краен съдебен акт като законосъобразен, мотивиран и задълбочен.

Подсъдимият Р.И. редовно призован, се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставената му от съда право на последна дума моли да бъде признат за невинен.

Софийски градски съд, като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на атакуваната присъда. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият Т. К. К. е роден на 24.11.1974 г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, работи като фотограф, осъждан, постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, с ЕГН **********.

На 01.11.2017 г., около 23:00 ч., подсъдимият К. се намирал пред входа на магазин „Фантастико“, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“ 3, в близост до бл. 313, където разхождал своето куче. В дясната си ръка държал предмет, наподобяващ метална палка за самозащита с приблизителна дължина 60 см и диаметър около 2-3 см.

По същото време от търговския обект излезли свидетелите Р.И., съпругата му свидетелят А.И. и двете им малолетни лица - свидетелите А.И., на 11 години и К.-Н.И., на 9 години, където пазарували. Четиримата възприели подсъдимия и се насочили с покупките към дома си, вървейки в посока на подлеза на метростанция „Акад. Александър ТеодоровБалан“. Попадайки в неосветен участък, свидетелите А.И. и А.И. дочули звук, наподобяващ удар на „желязо в желязо“, след което забелязали, че към тях забързано се приближил Т.К., който започнал да отправя обидни и нецензурни реплики на етническа основа към семейството, ръкомахайки в пространството с носената метална палка. Свидетелите Р.И. и А.И. се опитали да успокоят подсъдимия и да проведат разговор с него за причините, провокирали спонтанната вербална агресия, като междувременно застанали пред децата си и бавно отстъпвали назад. Отдалечавайки се на безопасно разстояние четиримата влезли в подлеза на метростанцията, където в 23:21 ч. И. подал сигнал за случилото се на единния европейски номер за спешни повиквания 112, споделяйки, че „някакъв надрусан...с черно малко куче“ е подгонил него и семейството му с метална палка в близост до магазин „Фантастико“ в ж.к. „Младост“ 3. Допълнил също така, че посоченото лице е „изкарало ангелите на децата“ и най-вероятно ще подаде жалба.

Същата вечер, след полунощ на 02.11.2017 г., свидетелят Р.И. подал и сигнал в 07 РУ СДВР, като впоследствие Т.К. бил установен и задържан от правоохранителните органи.

Преживяната ситуация предизвикала у малолетните А.И. и К.-Н.И. реакция на стрес и уплаха, а при първата от тях временно се проявил и регресивен белег - енуреза ноктурна /нощно напикаване/.

Горните фактически констатации намират сходство в приетите от първоинстанционния съд фактически изводи след обстоен анализ на събраните по делото доказателства : частично от показанията на свидетелите Р.И. /л. 49-52 от СП, в т.ч. приобщените в цялост негови показания, на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 НПК, 2 дадени пред разследващите органи, л. 99 от ДП и прочетените в цялост негови показания, на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, дадени пред друг съдебен състав по същото дело по НОХД № 9496/2018 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, л. 35-37 от СП/, А.И. /л. 52-54 от СП, в т.ч. частично приобщените нейни показания, на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 НПК, дадени пред разследващите органи, л. 101-102 от ДП и прочетените в цялост нейни показания, на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, дадени пред друг съдебен състав по същото дело по НОХД № 9496/2018 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, л. 37-38 от СП/, проведена очна ставка между свидетелите

Р.И. и А.И. /л. 54-55 от СП/, както и показания на свидетелите А.Н. /л. 116 от СП/ и К.-Н.И.

/л. 117 от СП/, приетата на основание чл. 282, ал. 3 НПК комплексна СППЕ по отношение на подсъдимия Т.К. /л. 108-112 от ДП/ и приетите на основание чл. 282, ал. 1 НПК заключения на изготвените видеотехническа експертиза /л. 120-121 от СП/ и комплексни СППЕ по отношение на свидетелите А.Н. и К.-Н.И. /л. 82-113 от СП/, както и от прочетените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства и писмени доказателствени средства, в т.ч. приобщените такива по НОХД № 9646/2018 г. по описа на СРС, НО, 136 състав - справка за съдимост /л. 25 от СП/, заповед за задържане на лице по реда на ЗМВР /л. 66 от ДП/, протоколи за разпознаване на лица на живо, ведно с изготвени фотоалбуми /л. 104-106 от ДП/, протокол за доброволно предаване на оптичен носител, съдържащ видеозапис /л. 125 от ДП/, справка от дирекция „Национална система 112“ при МВР /л. 127 от ДП/, писмо от управителя на търговско дружество „Е.-ВН“ ЕООД и справка от СДВР /л. 52 и л. 53 от СП по НОХД № 9646/2018 г. по описа на СРС, НО, 136 състав/, писма от председателя на ДАЗД и директора на „Социално подпомагане“ - Младост /л. 70 и л. 73 от СП по НОХД № 9646/2018 г. по описа на СРС, НО, 136 състав/ и справка за съдимост /л. 15- 20 от СП/, веществено доказателство - видеозапис на оптичен носител /приложен на л. 121 от ДП, гръб/ и веществено доказателствено средство /арг. от чл. 17 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, обн. в ДВ бр. 102 от 28.11.2008 г./ аудиозапис на оптичен носител /приложен на л. 128 от ДП/.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.

Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия, поради което отправения упрек за недоказаност на обвинителната теза е лишен от основание. Противно и на наведените във протеста възражения при внимателния прочит на мотивите към атакувания съдебен акт е видно, че контролирания съд е отговорил на наведените възражения на държавното обвинение.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях чрез използване на правилата на нормалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не 3 намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията на защитата и държавното обвинение.

Основен източник на информация, залегнала в обвинителната теза, са показанията на св. Р.И., тъй като същия като пострадало лице е и очевидец на процесното деяние. Другата разпитана по делото свидетелка – А.И. частично е възприела поведението на подсъдимия в процесната вечер, като описаните от нея закани се различават по съдържание от инкриминираните в обвинителния акт. Що се отнася до показанията на св. А.И. и св. К.-Н.И. липсват убедителни фактически данни в подкрепа на инкриминираните от държавния обвинител изразни средства.

Разпечатката съдържа 31 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be019efe-3a47-48a6-a448-9b7177672fc4