Решение № 3166 от 19.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3166

*****, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110216612 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Б. Д. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332005005/14.03.2024 г. издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание- „глоба“ в размер на 100 лева по чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на НП. Жалбоподателят излага, че като е приближил кръстовището е светнал жълт сигнал на светофарната уредба и той е преминал, за да не създаде опасност за движещите се след него МПС. Намира, че разпоредбата на чл. 31, ал.7, т. 4 от ППЗДвП не се отнася до тези МПС, които са в непосредствена близост до светофара и не могат да спрат на стоп-линията без да създадат опасност за движението. Поради това се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят Д., редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. Възползва се от правото си да даде кратки обяснения, в които описва, че е преминал кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, като признава, че може да е излязъл от кръстовището на жълт сигнал. Но категорично отрича да е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Описва как полицейският автомобил го е настигнал по-късно и му съобщили, че е преминал на червен сигнал.

В хода на съдебните прения, моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като не е извършил вмененото му нарушение.

Административнонаказващият орган – началник група в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт са изпратени писмени бележки с доводи за потвърждаване на НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.02.2024 г. около 19:35 ч. в *****, по бул. ******, с посока на движение от ******* към ул. ******, жалбоподателят С. Д. управлявал МПС – лек автомобил марка „***”, модел „****” с рег. № *******, собственост на юридическо лице. Водачът бил сам в автомобила. Водачът се движил със скорост около 50 км./час и приближавайки кръстовището на бул. ***** с ул. ******, той възприел монтираната там светофарна уредба, работеща в нормален режим на работа. При приближаване на този светофар, управляваният от жалбоподателя автомобил навлязъл в кръстовището по посока център при жълт сигнал на светофарната уредба за неговата посока на движение, тъй като преценил, че при аварийно спиране може да създаде опасност за движещите се зад него автомобили. Това било забелязано от патрул на ОПП СДВР, движещ се зад него, включително и св. С. С., който обаче преценил, че водачът е преминал на червен сигнал на светофарната уредба.

Патрулният автомобил последвал водача и го спрял за проверка в района на шоурума на ******. Св. С. извършил проверка на водача на автомобила, като установил самоличността му по представените документи.

Въз основа на така установеното, св. С. С. – на длъжност ****** при ОПП СДВР съставил на жалбоподателя С. Д. АУАН № 1215758/03.02.2024 г. за нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, /несъобразяване на поведението си със светлинните сигнали/, в присъствие на нарушителя и на свидетел при установяване на нарушението, което се установява от положените от тях подписи.

Жалбоподателят изложил възражения срещу акта веднага след връчването му, като в него единствено било отбелязано, че той има възражения. Подробни писмени възражения са депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като същите повтарят изложеното в жалбата.

При пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация, на 14.03.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на група към отдел „Пътна полиция” при СДВР. Нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП било описано като навлизане и преминаване на забранителен /червен/ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа.

Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя на 17.10.2024 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 30.10.2024 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от дадените от жалбоподателя обяснения, както и отчасти от показанията на св. С. С., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.

283 НПК. Съдът намира, че събраните гласни доказателствени средства са противоречиви, поради което ги подложи на внимателен анализ, за да достигне до фактическата обстановка, възприета от съда.

Съдът кредитира дадените от жалбоподателя обяснения, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни. Той в хода на цялото производство, още от съставянето на акта е твърдял, че всъщност не е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, а на жълт и то защото не е могъл да спре безопасно. Несъмнено жалбоподателят се явява заинтересован от изхода на делото, но това не изключва дефинитивно достоверността на обясненията му. За да приеме описаната фактическа обстановка, съдът взе предвид, че обясненията на жалбоподателя на практика не се оборват от свидетелските показания на актосъставителя.

Св. С. не си спомня подробности за случая, което е обяснимо с оглед естеството на работата му и изминалия период от време. Той единствено потвърждава написаното в АУАН и заявява, че щом е съставил АУАН за това нарушение, лично е възприел преминаването на червен сигнал на светофара. Но видно от показанията на свидетеля, той не е съхранил никакъв спомен за случая и единствено декларативно заявява, че поддържа вписаното в 2 акта. Но при наличието на взаимноизключващи се доказателства, това не е достатъчно, за да може съдът да даде приоритет на показанията на свидетеля пред обясненията на жалбоподателя. Освен това, съдът взе предвид, че патрулният автомобил се е движел зад автомобила на жалбоподателя и съответно е имал различна гледна точка към светофарната уредба и това, което е могъл да възприеме жалбоподателя при навлизането си в кръстовището.

За съжаление, по делото е установено, че не се съхранява записа от камерата, монтирана в патрулния автомобил, който би могъл обективно да установи случилото се.

Съдът обаче взе предвид, че още в депозираното възражение срещу АУАН жалбоподателят е поискал запазването на видеозаписа, за ползването му в хода на процеса. Но наказващият орган не само не е изискал да се съхрани записа от камерата в патрулния автомобил, а липсват и данни този запис изобщо да е бил прегледан от актосъставителя или наказващия орган. Така наказващият орган е нарушил задължението си да събере всички необходими доказателства за вмененото нарушение. По този начин, жалбоподателят е бил лишен от възможност за защита и да установи категорично твърдените от него обстоятелства, като това е станало единствено по волята на наказващия орган. А впоследствие именно наказващият орган е следвало несъмнено да установи вмененото на жалбоподателя нарушение, доколкото тежестта на доказване е изцяло върху него.

Независимо от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която постановява, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, настоящият състав намира, че това противоречи на общия принцип на чл. 14, ал. 2 от НПК, който гласи, че доказателствените средства не могат да имат предварително определена сила. Следователно, за съда съществува пречка да се позовава на разпоредбата на чл. 189, ал.

2 от ЗДвП и да ползва фактическите констатации в редовно съставения АУАН, без те да бъдат доказани с допустими доказателства и доказателствени средства.

Действително в преценката си дали да се издаде наказателното постановление наказващият орган се основава на фактическите констатации, посочени в АУАН. При оспорване на издаденото НП по силата на чл. 14, ал.2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации обаче нямат обвързваща доказателствена сила.

Тази позиция категорично е застъпена и в т.7 от Постановление №10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като предостави и възможност на наказващият орган да посочи допълнителни доказателства, извън тези посочени в НП, в подкрепа на обжалваното постановление. Но от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се потвърди описаното в акта деяние, свързано с преминаване на червен сигнал на светофарната уредба от страна на жалбоподателя.

Заявеното от св. С., че след като са съставили акт на водача, значи са го видели да преминава на червен сигнал на светофарната уредба, категорично не е достатъчно да обори заявеното от жалбоподателя, че е преминал на жълт сигнал на светофарната уредба.

Свидетелят не си спомня къде се е намирал патрулният автомобил и съответно как е възприел описаното в акта нарушение. Липсата на какъвто и да е спомен за случая у св. С., както и на други доказателства в подкрепа на описаното в АУАН, води до недоказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

3

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните правила и материалния закон, но при необоснованост.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.2.2, вр. 1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата на длъжност ****** имат право да издават фишове и да съставят АУАН. Съгласно т.

3.10 от Заповедта от 02.12.2021 г. наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

При издаването на НП са спазени законовите изисквания за точно и пълно описание на нарушението и посочването на съответната правна квалификация.

Във връзка с непълната правна квалификация на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, съдът намира следното :

В процесните АУАН и НП е посочено, че с действията си на 03.02.2024 г. жалбоподателят Д. е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като е преминал на червен, забранителен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа, което е квалифицирано като „несъобразяване със светлинните сигнали“. Съдът взе предвид, че както в акта, така и в НП ясно е описано, че той е сторил това докато е управлявал МПС, което го определя и като един от участниците в движението, а именно водач на МПС. Освен това в АУАН като правна квалификация на деянието е посочена по-пълната – чл. 6, т. 1, пр. 2 ЗДвП, което сочи именно задължението на участниците да съобразяват поведението си със светлинните сигнали.