Решение № 1203 от 20.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1203 гр. Пловдив, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330116904 по описа за 2021 година

Производството се движи по реда на чл. 235 от ГПК, решение по исков спор.

Искова молба на „Угренова естейт“ ЕООД /с предишно фирмено наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ № 81, вх.В, ет.8, депозирана против

Б. Й. Т. , ЕГН **********, от

**************************, и иск с правно основание в чл.422 ГПК във връзка с чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, вр. чл. 99 от същия закон.

Според изложеното в исковата молба , между ответника и трето на спора лице, „Българска телекомуникационна компания “ АД, ЕИК 831642181 и ответника имало сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № *************** от дата 09.08.2017г. По силата на договора , на ответника бил предоставена телекомуникационна услуга , телефония , ползвана чрез мобилен номер, като от своя страна Т. се задължил да заплаща месечна абонаментна такса от 21.80 лв. с ДДС ( 18.17 лева без ЗЗД ). Дължимите абонаментни такси за месеците от август 2017г до октомври 2017г. били фактурирани във фактурите № 1231145300/15.08.2017г., 1232897058/15.09.2017г. и 1234567709/15.10.2017г., но останали незаплатени от абоната. Това обусловило правото на телекомуникационния оператор да прекрати едностранно договора между страните и да начисли в тежест на Т. предвидената в договора неустойка за прекратяване по вина на абоната на стойност от 54.51 лв., изчислена като еквивалент на трикратния размер на месечната абонаментна такса (без ДДС). За неустойката , „ БТК „ АД издало и крайна фактура от дата 15.11.2017г. ( с падеж на плащане 02.12.2017г).

1

Неустойката също останала неплатена .

С договор за цесия от дата 16.10.2018г., вземането на телекомуникационния оператор за неустойката било прехвърлено на „С.Г. Груп„ ООД , ЕИК 148062016. С друг договор за цесия от дата 01.10.2019г. това дружество прехвърлило вземането си на ищеца , който на свой ред се снабдил със заповед за плащането му, под номер 150/08.01.2021г., издадена по частното гражданско дело № 214 по описа на РС Пловдив за 2021г. Заповедта се връчила на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, при което се иска от съда да постанови по реда на чл. 422 от ГПК решение , с което да признае за установено , че вземането за неустойка съществува , и да присъди направените по делото разноски.

Ответника оспорва иска .

Искът е допустим, има идентичност между заповяданото за плащане вземане и това , предмет на исковата молба. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.

По същество е неоснователен, макар съдът да не отрича прехвърлителния ефект на договора за цесия , респ. това , че ищеца е носител на спорното вземане.

Договора между „БТК „ АД и ответника е сключен в писмена форма, копие от него е налично по частното дело № 15585 /20 на РС Варна, образувано в ПРС под № 214/ 21г. По силата на чл. 87 от Закона за задълженията и договорите , при неизпълнение на писмен договор , кредиторът е длъжен да даде на длъжника подходящ срок, в който да изпълни, и това предупреждение трябва да бъде направено писмено. По делото такова писмено предупреждение липсва. Няма предвидено в договора право на оператора да прекрати договора без такова предупреждение преди изтичането на срока му. Затова съдът не може да формира воля, договорът да е развален поради неизпълнение от ответника. Неустоечното задължение обаче е уговорено само в случай, че договорът бъде “ прекратен по вина на длъжника „ , тоест , има се предвид хипотезата на разваляне, и след като договора не е развален , задължението за неустойка не е възникнало изобщо.

Искът следва да бъде отхвърлен.

Разноски съдът няма да присъди: ищецът няма право на такива, а ответникът не е направил разходи по защитата си , бил е представляван от особен представител.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

Отхвърля иска на „Угренова естейт“ ЕООД /с предишно фирмено наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ № 81, вх.В, ет.8, да се признае за установено по отношение на Б. Й. Т. , ЕГН **********, от ******************, че ответника дължи на ищеца сумата от 54.51 лв., неустойка по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № ************* от дата 09.008.2017г., за която е издадена заповед за плащането № 150/08.01.2021г. по частното гражданско дело № 214 по описа на РС Пловдив за 2021г. , като неоснователен.

2

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3