Определение № 91 от 29.01.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. ХАСКОВО, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20245600501043 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 121 от ГПК.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА – М. Е. М. е останала недоволна от Определение № 1345 от 22.11.2024 г., постановено по гр. д. № 1497 / 2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което производството е прекратено на основание чл.118, ал.2 от ГПК и делото изпратено по подсъдност на Районен съд – София, поради което го обжалва с искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр.***, с доводи за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след като разгледа частната жалба, съобрази доводите в писмения отговор по жалбата, запозна се с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр. д. № 1497 / 2024 г. по описа на Районен съд Димитровград е образувано по искова молба, подадена от М. Е. М. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр.***, с искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 23.09.2013 год., издаден въз основа на заповед за изпълнение от 23.09.2013 год. по ч.гр.д. № 1410 / 2013 год. по описа на Районен съд – Димитровград, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 548 / 2024 год. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, а именно: главница в размер на 19 062.76 лева; договорна лихва за периода от 23.07.2010 год. до 22.08.2013 год., в размер на 9 111.80 лева; наказателна лихва за периода от 23.07.2010 год. до 1

22.08.2013 год., в размер на 2 008.02 лева; законна лихва върху главницата, считано от 13.09.2013 год. до окончателното й изплащане и деловодни разноски в размер на 1 505.84 лева, поради погасяване на вземанията по давност.

На 20.09.2024 год. пълномощникът на ищцата, в изпълнение указанията на съда да посочи цената на иска, е подал молба, в която е уточнил размера на отделните вземания, предявени като частични от първоначално посочените такива в исковата молба.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр.*** е направил възражение за местна неподсъдност на делото на сезирания съд – Районен съд - Димитровград, основано на разпоредбите на чл. 105 ГПК и чл. 108, ал. 1 ГПК, съгласно които искът се предявява по седалището на ответника - гр. *** – обстоятелство, което определяло Районен съд – София като местно компетентен да разгледа правния спор.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил направеното от ответника възражение за местна неподсъдност, като е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – София, приемайки за основателно възражението на ответника, че в исковата молба ищецът не е посочил, че предявява исковете си в качеството на потребител на финансови услуги, съгласно § 13, т.12 от ЗЗП.

Определението е връчено на ищцата на 28.11.2024 год., а подадената от нея жалба е приета в съда на същия ден, от което следва извод за нейната допустимост – подадена от надлежна страна, в едноседмичния срок за обжалване и против подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г. /, уреждаща изборната местна подсъдност, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

Безспорно по делото е, че настоящият и постоянният адрес на ищцата са в гр.***, така, както е посочено в исковата молба – обстоятелство по отношение на което не е заявено оспорване от страна на ответника. В подкрепа на същото е и извършената от въззивния съд служебна справка за постоянен и настоящ адрес.

Безспорно е и това, че релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на ищцата на потребител, от което произтича и правото й на избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК, упражнено с предявяване на иска пред Районен съд – Димитровград, в чийто съдебен район се намират постоянния и настоящия й адреси.

Като потребител, претендиращ защита срещу изпълнението на 2 вземане, произходящо от договор за потребитески кредит, независимо от избрания способ – чрез отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК, ищцата може да се ползва от особената местна подсъдност по чл.113 от ГПК, която дерогира общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК и по чл.108 от ГПК, на които неоснователно се е позовал ответника в подадения от него отговор на исковата молба – обстоятелства, обосноваващи извод, че компетентен да разгледа спора по правилата на местната подсъдност е избрания от ищцата съд – Районен съд – Димитровград. В подкрепа на изложеното следва да се посочи и това, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице. Новонастъпилите правопогасяващи факти по чл.439 от ГПК са именно по отношение вземанията на взискателя, за които е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство. Независимо от характера на иска, интересът на ищцата по същия е отричане вземането на ответника, основано на заповедта за изпълнение и договора за потребителски кредит. Няма спор, че ищцата упражнява последваща защита на правата си, извън заповедното производство, но въз основа на изпълнение, основано на задължение по договор за финансова услуга.

Като необосновани съдът преценя изводите на първоинстанционния съд за това, че доколкото ищцата не била изложила факти и обстоятелства за качеството си на потребител, а исковата молба не съдържала изрично обосноваване на компетентността на Районен съд – Димитровград, то в този случай не следвало да намери приложение нормата на чл.113 от ГПК, по следните съображения: Разпоредбата на чл.119, ал.3 от ГПК, ясно и недвусмислено сочи, че възражение за неподсъдност на делото по чл.113 от ГПК, може да бъде повдигнато и служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Съдът е длъжен да предостави възможност на ищеца да направи избор само в хипотезата, в която законът предвижда алтернативни възможности за подсъдност, като например в случая по чл.115, ал.2 от ГПК. Установената подсъдност за потребителите има изричен и императивен характер – по настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ – по постоянния. Обстоятелството, че разпоредбата на чл.119, ал.3, предл.2-ро от ГПК вменява в задължение на съда да разгледа служебно въпроса за подсъдността на делото по чл.113 от ГПК, обосновава извод за това, че липсата на обосновка в исковата молба за приложението на посочената норма, не е основание за изключване на приложението й. В ГПК липсват разписани правила, вменяващи в задължение на ищеца да обосновава приложението на специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК. Същото не е предвидено и като основание, обосноваващо извод на нередовност на исковата молба. В случай, че в исковата молба не са изложени обстоятелства относно вида, характера и произхода на вземането, за което ищцата поддържа, че не съществува поради погасяването му по давност, е основание за оставяне на исковата молба без движение, а не за дерогиране на специалната местна подсъдност. Цитираната в обжалваното определение съдебна практика се явява неприложима, доколкото е обективирана в съдебни актове, постановени 3 преди изменението на чл.119, ал.3 от ГПК, вменяваща в задължение на съда да повдига служебно въпросът за приложимостта на подсъдността по чл.113 от ГПК.

Достигайки до изводи в противна насока, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1345 от 22.11.2024 год., постановено по гр.д. № 1497 / 2024 год. по описа на Районен съд – Димитровград.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Димитровград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4