Решение № 2286 от 17.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2286 гр. Варна, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20233110115342 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. В.

Х., ЕГН **********, с адрес обл. Варна, ****, действащ чрез пълномощника си адвокат Р.

Д., с която срещу „АПС Бета България“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „България" № 81 В, ап. .3 ЕИК 203374133, е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не разполага с право на принудително изпълнение, поради погасяването му вследствие на настъпила погасителната давност по отношение на сумата от 425,31 лв. представляваща дължима главница по Договор за кредит № 4126524472/14.06.2008 г., 13,56 лева, представляваща лихва за забава в периода от 15.08.2010 г. до 21.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата в размер от 425.31 лева, изчислена считано от подаване на заявлението в съда - 17.03.2011 г. до датата на подаване на исковата молба в съда 28.11.2023 г., както и разноските за платената държавна такса в размер на 25,00 лв. и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4114 по описа за 2011 г. на Варненски районен съд, XXX състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2189 по описа за 2012 г. на ЧСИ Николай Георгиев, район на действие Варненски окръжен съд, вписан с per. № 716 в КЧСИ.

Ищецът сочи в исковата си молба, че по силата на издадените Заповед № 2721 от 18.03.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист издадени по ч. гр. дело № 4114 по описа за 2011 г. на Варненски районен съд, XXX е осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит" ЕАД, ЕИК 121554961 следните суми: сумата от 425,31 лв. представляваща дължима главница по Договор за кредит № 4126524472/14.06.2008 г., 13,56 лв. представляваща лихва за забава в периода от 15.08.2010 г. до 21.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 17.03.2011 г. до окончателното и изплащане, както и разноските за платената държавна такса в размер на 25,00 лв. и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По молба на „Ти Би Ай Кредит" ЕАД и с разпореждане на съдебния изпълнител на 04.12.2012 г. е образувано изпълнително дело № 2189 по описа за 2012 г. на ЧСИ Николай Георгиев, район на действие Варненски окръжен съд, вписан с per. № 716 в КЧСИ. На 20.11.2015 г. по изпълнителното дело постъпва молба от „АПС БЕТА България" ЕООД, с която дружеството е уведомило частния 1 съдебен изпълнител, че въз основа на сключен договор за цесия придобива вземането на „Ти Би Ай Кредит" ЕАД, с което ищецът обосновава твърдението си, че цесионерът се явява надлежен ответник по настоящия иск.

Ищецът излага твърдения, че още от образуването на изпълнителното дело на 04.12.2012 г. по него липсват каквито и да било искания и принудителни действия спрямо длъжникът. По тези съображения счита, че възможността на ответното дружество да събира принудително процесните суми е погасено, вследствие на изтичане на погасителна давност за вземането, му, тъй като дружеството е бездействало и не е поискало извършване на принудителни действия. Поради изложеното твърди, че изпълнително производство е прекратено на 26.06.2017 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради перемпция, а на основание чл. 110 от ЗЗД след изтичане на още 3 години, а именно на 26.06.2020 г., възможността на ответното дружество да събира вземането си по принудителен ред е погасена по давност. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения отрицателен установителен иск и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в производството.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че съгласно решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, ІV гр. о., извършената с т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила, отмяна на постановлението поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015 г.; до тази дата приложимо е предходното тълкуване, следоватлено по време на изпълнителното производство давността не тече, като в настоящия случай този период обхваща от 2012 г. до 26.06.2015 г., през който погасителната давност е спряла да тече, а след това приложение намирала т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., според което нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Сочи, че при действието на ТР от 26.06.2015 г. взискателят е предприел множество действия по изпълнението, с които е прекъснал давността, а именно: през 2019г- опис на движими вещи;през 2022г. е искана справка за наличието на банкови сметки с искане за запор върху откритите такива, а през 2023г. е наложен запор на банкова сметка. Позовавайки се на каузална съдебна практика изразява становище, че перемпирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В настоящия случай ищеца твърди погасяване на изпълняемото право на основание изтекла петгодишна давност по отношение на главното задължение и тригодишна – за акцесорните, поради непредприемане на действия по изпълнението в рамките на изпълнителния процес.

Дължимостта на спорното процесно вземане е установена с влязла в сила Заповед № 2721 от 18.03.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. дело № 4114 по описа за 2011 г. на Варненски районен съд, XXX, с които М. Х. е осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит" ЕАД, ЕИК 121554961 следните суми: сумата от 425,31 лв. представляваща дължима главница по 2

Договор за кредит № 4126524472/14.06.2008 г., 13,56 лв. представляваща лихва за забава в периода от 15.08.2010 г. до 21.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 17.03.2011 г. до окончателното и изплащане, както и разноските за платената държавна такса в размер на 25,00 лв. и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

На първо място следва да се посочи, че по силата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД всички съдебно установени вземания се погасяват с петгодишната давност, като приложимата материално правна разпоредба не прави разлика между характера на задължението - дали същото е главно или акцесорно, както и дали е установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение – в този смисъл Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Предвид изложеното погасителната давност по отношение на всяко едно от вземанията, предмет на изпълнителния лист е петгодишна, независимо от неговия характер.

Въз основа на молба от 04.12.2012 г. на „Ти Би Ай Кредит" ЕАД, ЕИК 121554961 е образувано изпълнително дело № 2189 по описа за 2012 г. на ЧСИ Николай Георгиев, район на действие Варненски окръжен съд, вписан с per. № 716 в КЧСИ, като в хода на изпълнителния процес е депозирана молба 20.11.2015 г. по изпълнителното дело ответното дружество, с което извършено уведомление за придобиване на вземането на „Ти Би Ай Кредит" ЕАД.

По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно то.

С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост следва да се приеме, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците – така Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС.

Доколкото изпълнително производство по изпълнително дело № 2189 по описа за 2012 г. на ЧСИ Николай Георгиев е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От 3 горното следва, че с подаването на молбата от 04.12.2012 г. взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие.

След постановяване на цитирания тълкувателен акт прекъсването на давността в изпълнителния процес е преуредено, като считано от 26.06.2015 г. се прилагат предвидените в него последици, а имено, че с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.