Решение № 2267 от 02.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2267 гр. Пловдив, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20225330204417 по описа за 2022 година при участието на секретаря АНГЕЛИНА ФИРКОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4417/2022г. по описа на ПРС, ХVІІ наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 3675385, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Б. И. Б., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 300 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят М., по съображения, изложени в жалбата, в допълнителна молба и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител, моли съда да отмени процесния Електронен фиш /ЕФ/ като незаконосъобразен и неправилен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище излага доводи за отхвърляне на жалбата като неоснователна и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския 1 хонорар до минимума, определен в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата. Претендира направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Срещу жалбоподателя Б. И. Б. е издаден обжалваният ЕФ за нарушение, извършено на 29.05.2020 г. в 08:15 г. на път 2-64, км.50 посока от с.Труд към гр.Пловдив, установено и заснето с АТСС TFR1-M № 529, като при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 % в полза на водача, било прието за установено, че жалбоподателят Б. управлява МПС „Пежо 307“ с рег.№ **** със скорост от 99 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 39 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик Б.

И. Б., който не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, което евентуално да е извършило нарушението.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл. 21, ал. 2 вр. чл.21, ал. 1 от ЗДП, като на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя Б. е наложена глоба в размер на 300 лв.

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава от събраните по делото доказателства.

Видно от приложеното като писмено доказателство писмо от ОПУ – Пловдив към АПИ с изх.№ 11-00-843/31.10.2022 г. километричното положение 50 + 000 от републикански път II-64 при движение в посока от с.Труд към гр.Пловдив, каквото е процесното място, няма поставени никакви пътни знаци, в т.ч. и пътен знак В26. Това място според посоченото в писмото е извън зоната на действие на пътен знак В26 /60 км/ч/, който е поставен на км.49+800, непосредствено преди участъка от пътя, за който се отнася забраната и действието му се изчерпва при км.49+960, където има кръстовище. Поставения на км.49+800 пътен знак В26 е придружен от пътен знак А27, но към него няма табела Т2, оказваща зоната му на действие.

Отново в писмото е отбелязано, че действието на знака се изчерпва след забавителния шлюз и кръстовището при входа/изхода от „Амек Тойс“.

В аспекта на горното, съдът намира за категорично оборени констатациите в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта на 2 движение, при положение, че на въпросния пътен участък липсва въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с надлежно поставен пътен знак В26.

Това води до недоказаност на твърдяното нарушение и отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за така изложената в ЕФ фактология.

В хода на настоящото производство се установи още, че на процесната дата на път ІІ-64, в източното, дясно платно на движение /посока – ТрудПловдив/ в участъка от км.48+880 до км.52+300 е имало ограничение на скоростта на движение, поради ремонтни дейности /така както се сочи в писмо с изх.№ 11-00-775/04.10.2022г. на ОПУ Пловдив при АПИ/. Въпреки това, съдът е на мнение, че основанието за отмяна на ЕФ не е отпаднало, доколкото административното обвинение касае ограничение на пътя от 60 км/ч, каквото се установи, че не е имало, докато в писмото на АПИ, ограничението е посочено от 30 км/ч и 50 км/ч, което предполага друга, различна от дадената в ЕФ правна квалификация по отношение на санкцията, а оттам и размер на наложеното наказание.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУ Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата и каква е зоната му на действие. При наличие на официално писмо от стопанина на пътя, че законосъобразно поставен пътен знак за ограничение на скоростта на движение до 60 км/ч в процесния участък към процесната дата няма, настоящият състав намира, че следва да се съобрази с това становище и отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от последния, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300 лева, което е било изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните разноски следва да бъдат присъдени в полза жалбоподателя, като възражението на въззиваемата страна за прекомерност се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 3

3675385, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Б. И. Б., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 300 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на Б. И. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4