Решение № 932 от 02.07.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 932 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000501001 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С решение рег. № 54/08.01.2025 г., поправено с решение рег. № 237/14.01.2025 г., постановено от Софийски градски съд, ГО, I-30 състав по гр.д. № 20241100100895 е уважен предявен иск от Б. Д. Д. срещу Столична община за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, настъпило на 15.10.2023 г. в гр. София ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Ответникът е осъден и да заплати 150 лв. – разноски в производството, 1925 лв. възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по делото и 1200 лв. – разноски по чл. 78 ал. 6 ГПК.

Решението е обжалвано от Столична община с довод, че не е доказано твърдяното увреждане, съответно определеният размер на обезщетението да не е съобразен с доказаните в процеса болки и страдания. Намира за недопустимо тези вреди да бъдат доказвани само със свидетелски показания., 1 а твърди и свидетелите да са били заинтересовани предвид близката връзка с ищеца. Приема за необходими специални знания за изследване на душевното страдание и установяване на последиците от психическа травма, което смята да остава извън компетенциите на вещо лице травматолог. Оспорва и да са съобразени установените от съдебната практика правила за оценка на справедливия размер на обезщетението. Иска се решението да бъде отменено, а предявената претенция – отхвърлена. Евентуално се иска размерът на присъденото обезщетение да бъде намален.

В отговор по жалбата ищецът в първоинстанционното производство – Б.

Д. Д., наричан впоследствие ивъззиваем, оспорва жалбата. Смята за доказано мястото на злополуката, уточнено в съдебно заседание, както и причина за падането да е участък с неравни и неукрепени плочки и бордюра. Определя определеното обезщетение като съответстващо на претърпените вреди.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на Столична община – юрк. Т., пледира за уважаване на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на въззиваемия – адв. М., оспорва въззивната жалба. Претендират се разноски с представен списък.

Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок.

При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността на обжалваното решение акт нито неговата допустимост в обжалваната част, за които пороци съдът следи служебно.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Въззивният съд следва да формира собствени изводи досежно повдигнатите в настоящото производство спорове. В случая е повдигнат спор досежно мястото и механизма на увреждане, което налага и непосредствено изследване на събраните доказателства в тази насока.

2

В исковата си молба ищецът твърди на 15.10.2023 г. около 10:30 ч. при движение по тротоара на бул. „Инж. Иван Иванов“ пред бл. 18А (ул. „Баталова воденица“ и зад бл. 18А според уточнение в съдебно заседание), да е попаднал на участък с разбити, липсващи и неукрепени плочки, в резултат на което политнал и паднал. Изпитал остра болка в областта на левия глезен, последващо силно ограничение на движението, причинено от навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена. На крака му била поставена гипсова шина. Впоследствие, на 27.10.2023 г., било установено счупване на външния (латерален) малеолус и бил поставен гипсов ботуш. Твърди се травматичната увреда да е причинила болки и страдания със значителен интензитет през първите месеци от възстановителния период при твърдение да продължават и към датата на изготвяне на исковата молба. За посрещане на ежедневните си потребности като обличане, тоалет се налагало да разчита на помощ от близките си., а за придвижване се наложило да ползва патерици., да се подписа на предмети и хора. Увреждането довело до ограничаване на социалната, семейната и трудовата му ангажираност. Станал тревожен, неспокоен, напрегнат. Чувствал се непълноценен и в тежест на близки и роднини. Твърди се и да е преживял стрес и душевни страдания, които ще го съпътстват до края на живота му. Наведен е довод, че възвръщането към обичайните делнични занимания ще изисква време, търпение и болки. Твърди се увреждането да е резултат на неподдържането на тротоара в състояние, осигуряващо нормалното придвижване на пешеходците.

С отговора си ответникът оспорва предявения иск, а във връзка с направеното уточнение на мястото на увреждане сочи да не са постъпвали сигнали и жалби за тротоарната настилка, както и че няма данни за възлагане поддръжщата й на трето лице.

От съдебно-медицинската експертиза се установява получено счупване на външния глезен на левия крак, водещо до трайно нарушена функция н левия долен крайник за период по-голям от 30 дни, навяхване и разтягане на външните ставни връзки на лявата глезенна става, обуславящо временно нарушена функция на тази става, призружено с болки и страдания. Вещото лице сочи, че увреждането е в причинна връзка с описания в исковата молба механизъм като при защитата на заключението си конкретизира, че и двете увреди възникват при един и същ механизъм – първо се увреждат връзките, а 3 когато травмиращата сила е достатъчно голяма се стига и до пукване.

Конкретизира и че при наличие на изразен отток във външната страна на глезена практика е да се изчака известен период, необходим за лизиране на тъканите около счупената кост, което в случая е показало и фрактурната линия. Експертът отбелязва, че травматичното увреждане на структурите на външния глезен и на връзковия апарат, нарастващия хематом и посттравматичен оток провокират силни болки. След имобилизацията болките постепенно отшумяват, но в последващите етапи на възстановяването е възникнало усложнение – оток на левия крайник и възпаление на част от венозните съдове. Определя болките като такива с разпъващ характер, особено засилващ се при изправено положение на крайника. Усложнението определя и като пречка за прилагане на физио процедури за възстановяване на активните движения и причина за удължаване на възстановителния период.

Функцията на левия долен крайник е била ограничена за период от 84 дни.

Уврежданията подлежат на пълно възстановяване. В съдебно заседание досежно усложнението разяснява, че при обездвижен крайник мускулната помпа става ниско ефективна, което създава условия за задържане на кръв подълго във венозната система, провокиращо и възпаление..

Свид. К. сочи, че около средата на октомври 2023 г. излезли с ищеца, за да разходят децата си, които се познавали от малки и играели заедно в района.

Свидетелката вървяла след ищеца и нейния съпруг, когато видяла, че стъпвайки на една плочка кракът на ищеца се огънал и последвало падане.

Съпругът й транспортирал ищеца до „Пирогов“. Свидетелката познава района, тъй като често се разхожда там като и към 10.10.2024 г. 3-4 плочки в края на бордюра са подвижни – като се стъпи на тях, те поддавали, а някои от тях били и счупени и имало липсващи части от плочката.

Свид. О. сочи да е вървял до ищеца, когато той стъпил на плочка и директно се свлякъл.. Закарал го до Пирогов като го придружавал по различни кабинети. Впоследствие след работа ходел да му помага да се изкъпе, пазарувал му, понеже ищецът живеел сам. Около два месеца ползвал патерици. Сочи и че след инцидента дъщеря му отишла при майка си, с която ищецът бил разведен. На свидетеля направило впечатление, че в процеса на възстановяване ищецът станал по-изнервен.

От съдебно-техническата експертиза се установява, че при извършен 4 оглед на ул. „Баталова воденица“ зад бл. 18А на 15.11.2024 г. установила неравности по тротоара – разместени плочки, без необходимата фуга от смес на пясък и цимент, като част от тях са счупени и неравни. При справка установила, че описаното място се намира в имот с идентификатор ***. Вещото лице заключава, че тротоарът не позволява нормално и безпрепятствено придвижване.

При така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното.

Предявеният иск сочи на хипотезата на чл. 49 ЗЗД. Отговорността на ответника се свързва с неизпълнено задължение от страна на негови служители да организират поддържането на тротоара, причинил увреждането Нормата на чл. 49 ЗЗД ангажира възложителя на вредоносна работа да възмезди пострадалия. Ето защо и предявената претенция предполага да бъде доказано в процеса, че 1) в обхвата на възложена от ответника работа е 2) настъпила вреда, легитимиращо ищеца да претендира и поправянето й, както и че тази вреда 3) се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с 4) конкретно поведение. Тези обстоятелства са в доказателствена тежест на ищеца. Освен това законът държи сметка и за 5) противоправността на поведението – задължението за обезвреда произтича от нарушение на вменено задължение. Доколкото противоправността предполага съпоставяне на конкретни факти с меродавния към тях регламент, този въпрос се преценява служебно от съда (чл. 5 ГПК). Отговорността на възложителя на вредоносна работа предполага и 6) вина у непосредствения причинител, която се предполага – чл. 45 ал. 2 ЗЗД. При насочена претенция към възложителя на вредоносна работа законът не държи сметка кое е конкретно отговорното лице.

В случая показанията на свидетелите К. и О. са последователни и съдържателно се припокриват, поради което съдът приема за установено настъпило увреждане на уточненото в хода на съдебното производство място – на ул. „Баталова воденица“ зад бл. 18А. Конституционно утвърдено е задължението на съда да осигури установяване на истината (чл. 121 ал. 2 от Конституцията на Република България). В тази насока и процесуалният закон регламентира доказателствените средства като в контекста на конституционно 5 прокламираната цел всяко ограничение следва да се тълкува стриктно.

Нормата на чл. 172 ГПК придава значение на заинтерсоваността у свидетел към възпроизведените в съдебния процес показания при все че са дадени под страх от наказателна отговорност. Дори и да е налице такава обаче, сама по себе не е достатъчна, за да бъдат изключени свидетелските показания.

Свидетелските показания могат да бъдат пренебрегнати едва ако други събрани по делото доказателства възпроизвеждат конкретно обстоятелство, пораждащо разумно обосновано съмнение за точността на възпроизведеното от заинтересован свидетел. Близките отношения, произтичащи и от свидетелските показания, не компрометират доказателствената стойност на възприетото. По делото липсват обстоятелства, подлагащи на съмнение свидетелските показания, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Увреждането накърнява физическия интегритет на ищеца, легитимирайки го да претендира пълно поправяне на вредата. Съдебномедицинската експертиза определя увреждането като източник на силни болки. Болката, разбирана като неприятно сетивно и емоционално преживяване и страданието, разбирано като общо състояние, провокирано от различни по естество и интензитет болки, обуславят подлежаща на поправяне вреда.

От заключението на вещото лице съдебно-медицинска експертиза се установява, че както установеното непосредствено след инцидента навяхване и разтягане, така и констатираното впоследствие счупване може да бъде обяснено именно с описания в исковата молба механизъм, потвърден и от свидетелските показания.

Страните не спорят, че указаното място на увреждане се намира в общински имот, а установеното му предназначение потвърждава и твърдяното в процеса – тротоар. Съгласно чл. 31 предл. трето от Закона за пътищата (ЗП) общините дължат да организират поддръжката на общинските пътища.