Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260014 от 17.02.2021, Районен съд - Каварна

Съд
Районен съд - Каварна
Дело
Административно наказателно дело 183/2020
Вид
Решение № 260014
Подписан
17.02.2021
В сила
19.03.2021
Състав
ЖИВКО ПАВЛОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118 ал.4 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.193 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.37 · Закон за правната помощ

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. Каварна

17.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ при секретаря ***,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 183 по описа на КРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №

530488-F560869/07.08.2020г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в Централно управление на Национална агенция по приходите ,с което на „РОСИ ЕРДЖИ“ЕООД ЕИК ***,седалище и адрес на управление: гр.*** улица „***“ № **1,представлявано от управителя М.К.С.,на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 600/шестстотин/ лева за нарушение на чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с & 21./2/ от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на

МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

В жалбата си въззивникът развива съображения за незаконосъобразност,неправилност и необоснованост на обжалваното наказателно постановление,тъй като е нарушен материалният закон,а при съставянето на акта и издаването му,са допуснати съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила.Обективираните в жалбата на въззивника аргументи за незаконосъобразност на атакуваното НП се свеждат до следното:1.Не е нарушена посочената правна норма;2.не става ясно колко на брой са извършените нарушения;3.не става ясно на коя дата е извършено нарушението;4.описаното в наказателното постановление не се подкрепя от доказателствата по преписката и 5.дори формално деянието да съдържа признаците на предвиденото в закона административно нарушение,поради своята малозначителност следва да се приеме за маловажен случай.В хода на делото по пренията процесуалния представител на въззивника изтъква и нови аргументи,че лицата по чл.3 от Наредбата нямат задължението да отпечатват дневен финансов отчет от фискално устройство,тъй като към момента е действаща по-благоприятна за дееца разпоредба,при която е отпаднало посоченото задължение.

Административнонаказващия орган,редовно призован,участва в производството чрез надлежно упълномощен процесуален представител,който счита обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено от съда.

Контролиращата страна-РП-гр.Каварна,редовно призована,не изпращат представител,не ангажира становище по жалбата.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима,предвид обстоятелството,че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7/седем/ дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление,като е произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.

От фактическа страна с акт за установяване на административно нарушение № F560869 от 23.07.2020г. съставен от Р.Т.Р.–на длъжност инспектор по приходите в Национална агенция за приходите при ЦУ на НАП при извършена проверка на 18.07.2020г. на обект представляващ ***,част *,находящ се в гр.***,къмпинг „***“,стопанисван от „Роси Ерджи“ЕООД с ЕИК *** е констатирано,че „Роси Ерджи“ЕООД с ЕИК *** в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на същата.Не е отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет от въведеното в обекта и функциониращо фискално устройство /ФУ/ модел: ELTRADE A1 KL с ИН на ФУ ЕD295258 и ИН на ФП 44295258 за всеки ден,през който в устройството са регистрирани продажби.При отпечатване на КЛЕН/отчет контролна лента/ от ФУ се установява,че:-на дата 13.06.2020г. има издаден фискален бон с № 0004550/13.06.2020г. на стойност 2,00 лева,но не е отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет;-на дата 14.07.2020г. има издадени 11 броя фискални бонове с реализиран оборот на стойност 68,00 лева,но не е отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет.Нарушението е открито на 18.07.2020г. и е документирано с ПИП сер.АА 0073789/18.07.2020г. и не води до неотразяване на приходи.Квалифицирано е като нарушение разпоредбите на чл.39 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с & 21./2/ от Наредба №

Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

АУАН е подписан от представляващия „Роси Ерджи“ЕООД,без да са отбелязани възражения в АУАН.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е постъпила молба от „Роси Ерджи“ЕООД при определяне на санкцията по съставения АУАН с № F560869 от 23.07.2020г. да се има предвид,че с действията си дружеството по никакъв начин не е ощетило бюджета,взети са мерки за недопускане на пропуск за отпечатване на пълен дневен финансов отчет с нулиране,като е въведено и СУПТО.

Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на „РОСИ ЕРДЖИ“ЕООД ЕИК ***,седалище и адрес на управление: гр.*** улица „***“ № **,представлявано от управителя М.К.С.,на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 600/шестстотин/ лева за нарушение на чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с & 21./2/ от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на

МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели-Р.Т.Р.,М.Ф.М.,Г.М. М.,както и от приложените по делото писмени доказателства: Наказателно постановление № 530488-F560869/07.08.2020г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в Централно управление на Национална агенция по приходите,акт за установяване на административно нарушение № F560869 от 23.07.2020г.,Протокол за извършена проверка сер.АА 0073789/18.07.2020г.,Заповед ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. и ЗЦУ-928/05.07.2018г.

При извършената служебна проверка съдът констатира,че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити,нарушението е описано пълно и ясно,с всички съставомерни признаци от обективна страна,включително са посочени и доказателствата които го потвърждават.Посочена е правилно нарушената правна норма в АУАН,а така също и санкционната норма в НП,предвид на което не е налице нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Р.Т.Р.,М.Ф.М.,Г.М.

М.,които потвърждават фактическото извършване на нарушението,изясняват формата и естеството,датата на осъществяването му.Изнесените от тях данни,са в пълна корелация с писмените доказателствени източници,показанията им са безпротиворечиви,логични,поради което съдът ги счита за обективни и достоверни.В настоящото производство не се установиха данни за заинтересованост,под каквато и да било форма,от изхода на делото.

При служебна проверка за законосъобразност на НП от процесуалноправна страна,включително и такава относно редовността на АУАН,съобразно правомощията си и релевираните възражения с жалбата,съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения,които да обуславят неговата отмяна.Актовете са издадени от компетентен орган,спазена е установената за това форма и изискуеми реквизити на съдържанието им,съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се,според процесуалните правила на ЗАНН административнонаказателно производство.Изложеното в АУАН и НП словесно фактическо описание на вмененото нарушение е в достатъчна степен конкретно,пълно и ясно,възпроизведени са твърдения за факти,които покриват основните съществени признаци на деянието,поради което позволяват неговата индивидуализация-обща с оглед датата и мястото на извършване и като административно нарушение в хипотезата на чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с & 21./2/ от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на

МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС,отделно и като административнонаказателен състав по чл.185 ал.2 от ЗДДС,налице са и обективните елементи относно надлежната персонификация на правния субект-нарушител,съгласно правно-организационната му форма.В този смисъл не се поражда каквото и да е било съмнение,какво точно нарушение се твърди да е извършено от търговеца.Обективно налице са посочени ,както дата на извършване на нарушението,а и едва ли подлежи на коментар,според конкретната му форма,същата е тази на извършване на проверката,когато и е открито.Още повече,в конкретиката на случая АУАН е бил предхождан от констативен протокол за проверка,в чието съдържание също фигурират вписани,сочените фактически обстоятелства и др. и същите могат да се ценят,като допълващи констатациите на АУАН.

От друга страна преценката за законосъобразността на НП,по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,досежно описанието на нарушението ,се свежда до това изложени ли са фактически твърдения за обективните признаци от състава на административното нарушение което според АНО е осъществено.И тъй като последното очевидно е сторено,в самия санкционен акт е налице и изрично позоваване на протокола от извършената проверка в обекта/цитиран е и номер/ няма как да се приеме,че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият не е разбрал какво точно нарушение се твърди да е извършил,за което и се наказва.Именно този е критерият за преценка съществеността на допуснатото процесуално нарушение на правилата на ЗАНН.Ето защо,липсва каквото и да е било процесуално нарушение.

Материалната компетентност на органите-актосъставителя и тази на АНО издал процесното НП не се оспорва от жалбоподателя,същата и се доказва от приложените Заповед ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. и ЗЦУ-928/05.07.2018г.По пряк аргумент от чл.193 ал.2 от ЗДДС-органите по приходите-инспекторите в ТД на НАП са оправомощени да съставят АУАН за нарушения по ЗДДС,от тук и вкл.подзаконовите актове по неговото приложение-Наредба № Н-18/06г. на МФ и др.данъчни закони.

Обжалваното

Наказателно постановление решаващият съдебен състав намери за материалноправно законосъобразно.Същото е издадено при правилно приложение на материалния закон-ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства,както вярна е възведената правна квалификация на нарушението и приложена за същото е санкция,на съответното правно основание.Материалноправната норма за нарушението на която нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност е тази по &21 ал.2 от ПЗР към Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.Съгласно цитираната разпоредба в редакцията действала към датата на извършване на проверката и установяване на нарушението,до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл.39 ал.1,но не по-късно от 30.09.2020г.,лицето по чл.3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден/всеки 24 часа/,през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.От събраните по делото доказателства безспорно се установяват релевантните факти,обуславящи съставомерността на деянието,а именно,че не е отпечатан пълния дневен финансов отчет с нулиране на запис за 13.06.2020г. и 14.07.2020г. за обект представляващ ***,част *,находящ се в гр.***,къмпинг „***“,стопанисван от „Роси Ерджи“ЕООД с ЕИК ***,в които дни има регистрирани продажби във фискалното устройство.Неизпълнението на това задължение,доколкото осъществява състав на административно нарушение по чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с & 21./2/ от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на

МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС е основание за ангажиране на имуществената отговорност на търговеца предвид санкционната разпоредба на чл.185 ал.2,във връзка с ал.1 от ЗДДС,съгласно която извън случаите по ал.1,на лице,което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане,се налага глоба-за физически лица,които не са търговци,в размер от 300 до 1000 лева,или имуществена санкция-за юридическите лица и едноличните търговци,в размер от 3000 до 10 000 лева.Когато нарушението не води до неотразяване на приходи ,се налагат санкциите по ал.1.Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е нормативен акт по прилагане на чл.118 ал.4 от ЗДДС.От изложеното по-горе следва,че в конкретния случай правилно е определен субекта на отговорността,а нарушението е безспорно доказано от обективна страна и правилно е квалифицирано от наказващия орган,като правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.185 ал.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС,тъй като в случая нарушението не е довело до неотразяване на приходи.