Разпореждане № 1972 от 02.07.2025, Районен съд - Хасково

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1972 гр. гр. Хасково, 02.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Частно гражданско дело № 20255640101712 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕИИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД срещу Д. М. П., с което се претендират вземания по договор за заем №4924411 от 11.10.2023 г.

От изготвената служебно изисканата от съда справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника от Национална база данни „Население“ се установява, че настоящият адрес на длъжника е в Г.

Съдът намира, че е налице основание за отхвърляне на заявлението на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК поради липса на обичайно местопребиваване на длъжника на територията на РБ по следните съображения:

Съгласно задължителното за съдилищата тълкувание, дадено с Решение на Съда (четвърти състав) от 16 май 2024 по дело С-222/23 на СЕС, член 4, параграф 1 и член 5, пара граф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, както е тълкувана в националната съдебна практика, да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2—7 от този ре гламент. Съгласно чл. 18, пар.

2 от Регламента, другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има 1 местоживеене потребителят. Следователно в хипотезата на предявена претенция срещу потребител, какъвто е настоящия случай, компетентен е единствено съдът по неговото местоживеене и съд на друга държава-членка няма основание да обоснове компетентност по правилата на глава II, раздели 2-7 тогава, когато са налице данни, че местоживеенето на потребителя не е в нея (в т.см. Определение № 1639 от 28.05.2025г. по гр.д. №1227/2025г. на ОСПловдив; Определение № 605 от 23.04.2025 г. по гр.д. №262/2025г. на ОСПлевен).

Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 З ГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, а с съгласно чл. 94, ал. 3 З ГР настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в ре гистъра на населението само с името на държавата, в която живеят.

Съгласно чл. 48, ал. 7 от КМЧП под „обичайно местопребиваване на физическо лице“ се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

В практиката на ВКС се приема, че ко гато физическото лице е декларирало пред българската администрация настоящ адрес в чужбина, то всъщност е заявило, че не пребивава на територията на страната. В този случай няма значение обстоятелството, че същото лице има постоянен адрес в страната, тъй като такъв адрес то е административно задължено да посочи.

Същевременно, съгласно чл. 94, ал. 3 от З ГР, заявявайки пред администрацията, че настоящият му адрес е в чужбина, физическото лице изрично е декларирало, че местопребиваването му не е на територията на Република България, а е в чужбина. /Определение № 649/22.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 631/2010 г., IV г. о.; Решение № 85/04.05.2016 г. на ВКС по гр. д.

№ 251/2016 г., III г. о.; Решение № 149/12.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1859/2014 г., I г. о. /.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление №11581/25.06.25г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА 2

ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД срещу Д. М. П..

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Хасково в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: М.П.

3