Решение № 143 от 29.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Анна Кофинова при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора М. Б. С. като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно административно наказателно дело № 20231100605666 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С решение от 11.05.2023 г. по НАХД № 79/2023 г. по описа на СРС, НО, 13 състав, обвиняемият И. П. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Със същото решение на основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК И. П. М. е осъден да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер на 255,60 лева в полза на държавата по сметка на СДВР, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от защитника на обвиняемия - адв. А. В., в която се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност на решението. В жалбата не е направено искане за събиране на доказателства пред въззивния съд. Отправено е искане към въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови нов съдебен акт, с който И. П.

М. да бъде признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Алтернативно се иска намаляване на размера на наложеното наказание до минимално предвидения такъв по закон.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и 1 следващите от НПК е преценил, че обжалваното решение е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налага разпит на обвиняемия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадената жалба до даване ход на делото пред настоящата въззивна инстанция.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд обвиняемият не се представлява от защитник и заявява, че желае делото да се гледа без участието на такъв. В своя лична защита поддържа, че мотивите на първоинстанционното решение не кореспондират със събраните по делото доказателства и по-конкретно заявява, че обясненията му неоснователно са били отхвърлени от съда като защитна теза. Отрича да е извършил престъплението. Твърди, че не е целял да нарани без причина пострадалото лице, а по време на бутането с последния инстиктивно го е отблъснал.

Представителят на СГП счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

В последната си дума обвиняемият М. моли въззивния съд да уважи подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, като съображенията за това са следните:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 28 от НПК. Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност. Съдът е ценил доказателствата, представени с внесеното предложение от страна на СРП по реда на чл. 378 от НПК, като същевременно в хода на съдебното следствие е разпитал свидетелите Б.П. и Х.К., които са били разпитани в досъдебното производство.

След самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка, която е идентична с изведената от първостепенния съд:

Обвиняемият И. П. М., с ЕГН **********, е роден в гр. София, български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен, живущ в гр. София, ж.к. ****. Същият не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК към момента на извършване на деянието.

На 07.03.2022 г. около 12.30 ч. обвиняемият управлявал по ул.

2

"Одоровци" л.а. Пежо, с № СА ****, като в автомобила били жената, с която живеел на семейни начала, и детето им. По същото време по улицата в платното за насрещно движение се движел л.а. "Опел Зафира" с № ****, управляван от Б.П., като в автомобила били неговата съпруга П.П. и техният двугодишен син. По улицата имало паркирани леки автомобили, което затруднявало разминаването на МПС. Б.П. предприел заобикаляне на разположена в неговото платно за движение кофа за боклук, при което навлязъл в насрещното платно. Тази маневра довела до забавяне движението на управлявания от обвиняемия лек автомобил, което го изнервило и накарало да подаде звуков сигнал. В близост до бл. ** Б.П. спрял управлявания от него автомобил до насрещно движещия се автомобил на обвиняемия, свалил стъклото на прозореца и попитал какво има, като казал, че няма друг начин да мине около кофата. В този момент И. М. слязъл от своя автомобил и отишъл до автомобила на Б.П., който също излязъл от колата си.

Без да каже нищо, И. М. почнал да нанася удари с юмруци в областта на лицето на Б.П.. П.П. също излязла от автомобила и се опитала да разтърве биещите се мъже, но обвиняемият я избутал. По това време в района бил Х.К.

– служител в 01 РУ СДВР, който случайно възприел конфликта, приближил се с управлявания от него служебен автомобил и подал звуков сигнал. След като Х.К. слязъл от автомобила, обвиняемият преустановил нападението си над Б.П., от чийто нос започнала да тече кръв. По обвиняемия нямало видими следи от насилие. На място пристигнали служители на 03 РУ СДВР, които установили участниците в конфликта и ги уведомили, че ако желаят, могат да подадат жалба. Б.П. се прибрал в дома си, като болката в носа му не затихнала, поради което на следващия ден той подал жалба, а на 09.03.2022 г. отишъл в УМБАЛСМ "Пирогов", където бил приет за операция на носа.

В резултат на нанесените му от обвиняемия удари Б.П. е получил кръвонасядане на горен клепач на лявото око; кръвонасядане на горен и долен клепач на дясното око; оток на носа, охлузвания по гърба на носа в горната трета и счупване на носните кости, без данни за затруднения в дишането или обонянието, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Така установената фактическа обстановка правилно е изяснена и приета от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: обясненията на обвиняемия И. П.

М. (л. 13-гръб СП, СРС); показанията на свидетелите – Б.Д.П. (л. 24 СП, СРС; л. 78 ДП), Х.Н.К. (л. 29 СП, СРС; л. 80 ДП), П.И.П. ( л. 77 ДП), Й.Г.Г. (л. 83 ДП), Д.В.М. (л. 84 ДП); писмените доказателства и доказателствени средства – медицински документи (л. 11-20, л. 37-76 ДП), писмо от Дирекция „Национална система 112“ – МВР (л. 32 ДП), справка за съдимост (л. 12 СП, СРС); както и от способите за доказване – заключение по комплексна съдебномедицинска експертиза (л. 91-95 ДП).

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като 3 изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав.

Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181 от 11.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 486/2012 г., I Н. О., НК; решение № 372 от 1.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1158/2012 г., III Н. О., НК; решение № 513 от 13.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1625/2013 г., I Н. О., НК и решение № 371 от 19.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 844/2015 г., III Н. О., НК).

Предвид дадените от обвиняемия обяснения пред първата инстанция и наведеното от него възражение пред настоящия съд като основен спорен момент се извежда обстоятелството дали обвиняемият е нанесъл удари на св.

П.. Доколкото обв. М. споделя за присъствието си на инкриминираното място, възникналия между него и пострадалия конфликт, причината за това и неговото естество, както и осъщественото физическо съприкосновение между двамата („блъсканица“ и „боричкане“ по негови думи), които изявления се подкрепят напълно от останалите доказателства, то въззивният съд намира обясненията на обвиняемия за в известна степен достоверни.

В частта обаче, в която отрича да е нанасял удари спрямо св. П., неговите твърдения се опровергават напълно от показанията на пострадалото лице и очевидците – св. П. и св. К., и не следва да бъдат кредитирани, както правилно е приел първоинстанционният съд. Посочените трима свидетели дават категорични и еднопосочни показания, че обв. М. е нанасял удари с ръце в лицето на св. П.. Въззивният съд се солидаризира с аргументите на районния съд, поради които са ценени показанията им като достоверни, и не счита за необходимо да ги преповтаря, като само ще изтъкне, че показанията на св. К. имат решаващо значение при преценката на доказателствата, тъй като същият е очевидец, който случайно е преминавал в близост до местопроизшествието, и няма отношения с участниците в конфликта, които да сочат на негова заинтересованост.

Резултатите от нанесените удари са се изразили в настъпилите телесни увреждания по лицето на пострадалия, които се установяват по несъмнен начин от медицинската документация по делото и заключението на вещите лица по изготвената КСМЕ. Поради това въззивният съд напълно споделя извода на първата инстанция, че обясненията на обвиняемия в коментираната част относно липсата на нанесени удари не намират подкрепа в доказателствената съвкупност по делото и следователно представляват негова защитна версия.

4

На база на така събрания по делото доказателствен материал първостепенният съд правилно е стигнал до правния извод, че с поведението си обв. И. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

Непосредствен обект на това престъпление са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеност на човешкото здраве и физическата цялост на личността. От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез действие. Предмет на това престъпление е анатомичната цялост и физиологичните функции на организма. В теорията е дадена дефиниция на понятието "телесната повреда" като противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек, чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка или страдание. Леката телесна повреда е резултатно увреждащо престъпление, като противоправният резултат се изразява в причиняване на разстройство на здравето извън хипотезите на чл. 128, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 от НК.

Разстройството на здравето при този вид телесна повреда обхваща всички увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота (съгласно ППВС № 3 от 27.09.1979 г.).

От обективна страна обв. И. М. на 07.03.2022 г., около 12:30 часа в гр.

София, кв. „Красна поляна“, на ул. „Одоровци“, срещу бл. **, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето на Б.Д.П. му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на горен клепач на лявото око, кръвонасядания на горен и долен клепач на дясно око, оток на носа, охлузвания по гърба на носа в горната трета и счупване на носните кости, които увреждания са реализирали медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - на публично място, при демонстрация на безнаказаност и на пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството на отделната личност, при липса на личен мотив.