Решение № 498 от 10.11.2023, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Габрово, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20224210101796 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води по установителен иск по чл. 422 от ГПК, предявен от "Енерго – Про Продажби" АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, ***, Варна Тауърс – Г против В. М. М., с

Е Г Н **********, с настоящ и постоянен адрес: с. *******, общ. Габрово, ул.

********* № 8.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендраните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Твърди се, че ответникът В. М. М. е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, с клиентски номер 1600111150, във връзка с продажба на ел.енергия и мрежови услуги за обект на потребление, заведен с абонатен номер ***, находящ се в с.*******-118, ПИ ***. Тези облигационни отношения се регламентирали от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които били приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента). Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия".

Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Потребителят 1 изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да било необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми и дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

На основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на 24.01.2020 г. в Районен Съд - Габрово било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, в резултат на което било образувано ч.г.д. № 1241/2022 г.

Към момента на подаване на заявлението потребителят на електрическа енергия имал неизплатени задължения в общ размер на 208,22 лева за посочения обект на потребление. В посочената сума били включени неплатените фактури за ел. енергия в размер на 168,89 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответника през периода от 06.06.2019 г. до 30.06.2021 г. по 13 броя фактури, издадени в периода от 22.07.2019 г. до 20.08.2021 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 39,33 лева, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 07.06.2022 г.

След уважаване на заявлението по чл. 410 от ГПК длъжникът подал възражение с мотива, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. До настоящия момент задълженията по фактурите не били заплатени.

ИСКАНЕТО НА ИЩЕЦА Е съдът да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът му дължи заплащане на:

- сумата 168,89 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответника през периода от 06.06.2019 г. до 30.06.2021 г. по 13 броя фактури, издадени в периода от от 22.07.2019 г. до 09.07.2021 г., ведно със законната лихва от 11.07.2022 г.

/датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на задължението;

- сумата 39,33 лева – мораторна лихва състояща се от лихвите за просрочие за всяко от задълженията, сбор от които е главницата, за периода от датата на падежа на съответната фактура до 07.06.2022 г., или общо за периода от 26.08.2019 г. до 07.06.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1241/2022 г. по описа на Районен съд Габрово, както и да му бъдат присъдени направените съдебни разноски по настоящото дело, в това число юрисконсултско възнаграждение.

2. От страна на ответника:

Назначеният особен представител оспорва иска по основание и размер.

Приложените към исковата молба писмени доказателства, на които се основавала претенцията били фактури и вторични документи издадени от ищеца „Енерго – Про Продажби" АД. Същите представлявали частни свидетелстващи документи, поради което се ползвали с формална доказателствена сила. Тази доказателствена сила обхващала единствено писменото изявление и неговото авторство .

В конкретния случай тези доказателства били издадени от ищеца и били свидетелство за начисляване от негова страна н а претендираните суми, но нямало 2 подпис на ответника, поради което те не можели да бъдат ползвани като доказателство за неизгодни за него факти, а именно дължимостта на претендираните суми.

Ел. енергията била движима вещ и нейната продажба се подчинявала на договори и правилата на продажбата. Сами по себе си представените фактури не били основание за вменяване на задължение на ответника да заплати сумата.

На 26.04.2023 г. направил справка в Центъра за обслужване на клиенти на Енерго Про в гр. Габрово, на *** и установил, че няма плащане от ответната страна и сумата нараснала. На 15.07.2021 г. електрозахранването в обекта било прекъснато.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:

1. От фактическа и правна страна:

Облигационните отношения между стрините се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия /ОУДПЕЕ/ на „ЕнергоПро Продажби" АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента) с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. Същите са публикувани във вестник Репортер на 30.11.2007 г.

Видно от представената по делото справка № 735853 от 15.06.2022 г., извършена по партидата на ответника по делото в Агенция по вписванията, ответникът В. М. М. е собственик от 08.03.2019 г. на недвижим имот, находящ се в с.*******, общ. Габрово, представляваща ПИ *** с ет. 1 от жилищна сграда в него и на 19.03.2019 г. е подала заявление пред ищеца за промяна на партидата на свое име за доставка на ел енергия. От приетото по делото и неоспорено заключение на вещото лице, което съдът намира за обективно, компетентно и пълно, се установява, че в имота са монтирани два електромера - на 29.08.2016 г. и на 03.06.2020 г. Същите са метрологично годни. Безспорно вещото лице установява, че начислената ел. енергия е възможно да бъде консумирана, като размерът на незаплатената ел. енергия за процессния период от 639 кWh е определен на база показанията на СТИ и съответства на фактурираните. От заключението на вещото лице се установява, че изчисленията на стойността на доставената и потребена ел. енергия са извършени математически правилно, съгласно показанията на СТИ и приетите цени, които фигурират в утвърдените от КЕВР условия и тарифи и ответникът дължи претендираната цена за доставена ел. енергия и за достъп до разпределителната мрежа на стойност 168,89 лева за периода от 06.06.2019 г. до 30.06.2021 г., съгласно издадените през периода от 22.07.2019 г. до 09.07.2021 г. 13 броя фактури. По делото няма данни ответникът да е заплатил претендираната гланица, порди което искът за главница следа да бъде уважен.

Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи 3 условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, а съгласно чл. 28, ал. 5 от ОУПЕЕ „Неполучаването на фактурата не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в срок". При това положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

С оглед посочените обвързващи страните разпоредби потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".

Видно от неоспореното извлечение от сметка към 07.06.2022 г. по партида на ответника общият размер на мораторната лихва върху просрочените задължения от датата на просрочието на всяко от тях до 07.06.2022г. е в размер на 39,33 лева.

С оглед изложеното предявените искове за установяване дължимостта на присъдените със Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1241/2022 г. по описа на Районен съд Габрово главница и мораторна лихва следва да бъдат уважени изцяло.

2. Относно претенциите за разноски:

От страна на ищеца се претендират разноски:

- направени в исковото производство: държавна такса в размер на 25,00 лева, разноски за особен представител на ответника в размер на 200 лева, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева;

- направени в заповедното производство: държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева , в общ размер на 75,00 лева, които са присъдени със заповедта.

От страна на ответника не се претендират и не са направени разноски.

Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В конкретния случай е установена дължимостта на сумите, присъдени със заповедта и тъй като ответникът е станал причина за завеждане на иска следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ е определено възнаграждение в диапазона от 100 до 360 лева. С оглед цената на иска и сложността на делото следва да бъде присъдено на ищеца юрисконсултско 4 възнаграждение в минимален размер от 100 лева. Общо разноските за исковото производство, които следва да му бъдат присъдени са в размер на 325,00 лева,.

Тъй като е установено, че основателно на ищеца са присъдени сумите предмет на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, разноските от заповедното производство в размер на 75,00 лева са му дължими изцяло, като относно тях съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. М. М., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: с. *******, общ. Габрово, ул. ********* № 8 ДЪЛЖИ на "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, ***, Варна Тауърс – Г:

- - сумата 168,89 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответника през периода от 06.06.2019 г. до 30.06.2021 г. по 13 броя фактури, издадени в периода от 22.07.2019 г. до 09.07.2021 г., ведно със законната лихва от 11.07.2022 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД;