Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5802 от 25.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9336/2025
Вид
Решение № 5802
Подписан
25.09.2025
В сила
25.09.2025
Състав
Любомир Василев, Мария Валентинова Атанасова, Димитър Куртев Демирев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5802 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100509336 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №9336/2025 г по описа на СГС е образувано :

- по въззивни жалби на Х. Д. Д. ЕГН ********** и Р. С. Д. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №9161 от 19.05.2025 г постановено по гр.д.№60051/2024 г на СРС , 175 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София , че всеки от въззивниците дължи суми от по 45,89 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г – 15.01.2024 г върху главница за топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж. к. **** , за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №6741 от 29.02.2024 г по ч. гр. д. №4190/2024 г. по описа на СРС, 175 ; както и всеки от въззивниците е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД суми от по 85,41 лева разноски пред СРС и в заповедното производство

- и по частни жалби на адв.С.Й.Д. , пълномощник на Х. Д. Д. ЕГН ********** и на адв.В.Ф.С. , пълномощник на Р. С. Д. ЕГН ********** ; срещу определение №29743 от 11.07.2025 г по гр.д.№60051/2024 г на СРС , 175 състав , с което са оставени без уважение молбите им от 30.05.2025 г за допълване на посоченото решение на СРС в частта за разноските , като им се присъдят адвокатски възнаграждения за безплатна защита пред СРС .

Въззивниците излагат във въззивните си жалби доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част. Не са титуляри на партидата и не са получавали фактури на свое 1 име По отношение на общите фактура за отоплителните сезони 2020 г – 2021 г и 2021 г – 2022 г не е приложим чл.33 ал.4 ОУ /2016 г / , защото отчитането , изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура е след предвидения 45-дневен срок за плащане . Липсва и надлежна покана до въззивниците по чл.84 ал.2 ЗЗД , както и не е издадена фактура по чл.32 ал.3 ОУ .

Въззивниците излагат в частните си жалби доводи за неправилност на определението на СРС по чл.248 ГПК . Искът за лихви върху дяловото разпределение е бил отхвърлен и по него се дължи адвокатско възнаграждение пред СРС за исковото производство . Пред СРС са представени договори за правна помощ и съдействие .

Въззиваемата страна е подала писмени отговори , в които оспорва въззивните и частните жалби и изразява съгласие с мотивите на СРС .

Третото лице “Техем Сървисис” ЕООД гр.София не взема становише по жалбите .

Въззивните жалби и частните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 22.05.2025 г, поради което въззивните жалби от 02.06.2025 г са подадени в срок . Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на СРС.

Определението по чл.248 ГПК е връчено на въззивниците на 17.08.2025 г , поради което частните жалби от 25.07.2025 г са подадени в указания от СРС двуседмичен срок .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

По делото са налице данни , че за процесния имот е открита партида на Х. Д. Д. , но този факт , както и това дали въззивниците са получавали фактури е без значение по делото .

Безспорно въззивниците са собственици на процесния топлофициран имот и потребители на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ . Отделно заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на главниците за топлинна енергия и дялово разпределение и не може да се пререшава въпроса за качеството на въззивниците като потребители на услугата за акцесорните задължения за лихви за забава .

Съгласно чл.33 ал.4,5 от ОУ /2016 г/ потребителите за битови нужди дължат лихви за забава не върху прогнозните сметки , а само след издаване на съответната обща фактура за периода . Изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура повече от 45-дни след приключване на отоплителния сезон не се отразява на дължимостта на лихвите за 2 забава . Препращането в ал.4,5 към ал.2 на чл.33 от ОУ /2016 г/ има предвид срока от 45 дни , а не датата на приключване на отоплителния сезон като „период , за който се отнасят“. Това е така , защото задълженията по чл.32 ал.2 и ал.3 от ОУ /2016г / са различни , спазва се различна процедура са определянето им и имат падеж , който е определен по различен начин и визира настъпване на различни факти .

Прогнозните сметки по чл.32 ал.2 от ОУ /2016 г/ съгласно чл.33 ал.1 от ОУ /2016 г/ се дължат в 45-дневен срок , след изтичане на периода , за който се отнасят , но без да се начисляват лихви за забава . За изравнителните сметки по чл.32 ал.3 от ОУ /2016 г/ е необходимо отчитане и на ИРРО , както и издаване на обща фактура за отчетен период , а след изтичане на 45-дневния срок се начисляват лихви за забава . По-късното издаване на общата фактура не уврежда правата на потребителите , тъй като едва след изтичане на 45дневен срок от фактурата започват да се начисляват – както и в процесния случай - лихви за забава . По тази причина ОУ не уреждат както краен срок за издаване на общата фактура , нито необходимост ищецът да отправя нарочна покана по чл.84 ал.2 ЗЗД , с която да постави съответните потребители в забава за заплащане на задълженията им .

Налага се извод , че решението на СРС е правилно и трябва да се потвърди в обжалваната част .

Определението по чл.248 ГПК е законосъобразно . Действително към отговорите на исковата молба не са приложени договори за правна помощ и съдействие пред СРС .

Настоящият съд не може да вземе предвид представени такива едва към частните жалби до СГС , нито да презюмира , че е била налице безплатна защита от адвокатите пред СРС .

С оглед изхода на делото в тежест на въззивниците са разноските на въззиваемата страна за юрисконсултски възнаграждения .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №9161 от 19.05.2025 г постановено по гр.д.№60051/2024 г на СРС , 175 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София , че всеки от Х. Д. Д. ЕГН ********** и Р. С. Д. ЕГН ********** от гр.София дължи суми от по 45,89 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г – 15.01.2024 г върху главница за топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж. к. **** , за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №6741 от 29.02.2024 г по ч. гр. д. №4190/2024 г. по описа на СРС, 175 ; както и всеки от Х. Д. Д. ЕГН ********** и Р. С. Д. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД суми от по 85,41 лева разноски пред СРС и в заповедното производство .

ПОТВЪРЖДАВА определение №29743 от 11.07.2025 г по гр.д.№60051/2024 г на СРС , 175 3 състав .

ОСЪЖДА всеки от Х. Д. Д. ЕГН ********** и Р. С. Д. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София суми от по 200 лева разноски пред СГС .

Решението е постановено при участието на “Техем Сървисис” ЕООД гр.София като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4