Решение № 6382 от 23.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6382 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100503511 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 21295 от 22.12.2023 г., постановено по гр.дело № 37698/2022 г. на СРС, Г.О., 42 състав, е осъдена М. Р. А. - К., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“******** да заплати на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД на Д. Р. А., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.******** сумата от 215,24 лева /двеста и петнадесет лева двадесет и четири стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - на 12.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска в частта за разликата над 215,24 лева до пълния претендиран размер от 5215,24 лева. С решението на съда е отхвърлен иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявен от Д. Р. А., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.******** против М.

Р. А. - К.,ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“******** за осъждане на ответницата да заплати сумата от 5000 лева / пет хиляди лева/.

Срещу решението на СРС, 42 с-в е постъпила въззивна жалба от Д. Р. А., подадена чрез пълномощниците адв.Г. Н. и адв.М. М., с искане същото да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения главен осъдителен иск за сумата от 5000 лв./ за разликата над уважения размер от 214,24 лв. до пълния предявен размер от 1

5215,24 лв./, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения осъдителен иск да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната от ищцата част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, немотивирано и недопустимо. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник М. Р. А. - К., чрез пълномощника си адв.Т. Н. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата, като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната от ищцата част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или правоотношение.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо в обжалваната от ищцата част, поради следните съображения:

При постановяването на решението в обжалваната от ищцата част, първоинстанционния съд, не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т.9 от ППВС № 1/10.11.1985 г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т.е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице 2 отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.

Отделно от изложеното, съгласно практиката на съдилищата, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.

На следващо място, съдът приема, че разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право.

В процесния случай с исковата молба, уточнена с молба от 05.08.2022 г. въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, ищцата Д. Р. А. е предявила срещу ответницата М. Р. К. главен и евентуален осъдителен иск за заплащане от ответницата на сумата от 5215,24 лв. В случая съдът приема, че ищцата е предявила срещу ответницата главен осъдителен иск с правно основание чл.284, ал.2 3 от ЗЗД и евентуален осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. С исковата молба, уточнена с молба от 05.08.2022 г. предявена от Д. Р. А. се претендира от М. Р. К. н а договорно основание- чл.284, ал.2 от ЗЗД заплащане на сумата от 5215,24 лв., представляваща разликата между заплатените от ищцата на ответницата суми на основание договор за поръчка в периода от 04.10.2015 г. до 21.03.2018 г. и отчетените такива и одобрени от ищцата разходи /13000 евро - 10333 евро/ за ремонт на наследствено жилище на страните, извършен в периода от м.март 2018 г. до м.август 2018 г., находящо се в гр.София, ж.к.********. В случая, съдът приема с оглед данните по делото, че страните са сключили неформален и безвъзмезден договор за поръчка, при който ответницата М. Р. К. е поела задължението да извършва от името на ищцата Д. Р. А. фактически и правни действия по организирането на ремонт в наследствено жилище в гр.София. Ищцата не оспорва извършения ремонт на обща стойност от 10333,49 евро. Претендира единствено от ответницата заплащане на сумата от 5215,24 лв., представляваща разликата между сумата, която е заплатена от ищцата за ремонта на жилището в размер на 13000 евро и сумата, която й е дадена като отчет от ответницата за извършения ремонт в размер на 10333,49 евро. При тези фактически обстоятелства първоинстанционният съд е квалифицирал главния осъдителен иск такъв по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД - кондикционна претенция при начална липса на основание за извършване на престацията. Настоящият въззивен състав намира, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на спора/ на главния иск/ е неправилна, което е довело и до произнасянето му по факти и обстоятелства, които не се заявени от ищцата, т.е. произнесъл се е по непредявен иск.

В тази връзка следва да се посочи, че първоинстанцонният съд дължи произнасяне в рамките на заявения предмет на делото. Съгласно приетото в мотивите на ТР № 2/29.02.12 г. по тълк.дело № 2/11 г. на ОСГТК на ВКС, поддържано и в съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК, обобщена в решение № 157/ 30.10.2013 г. по т.дело № 1091/12 г. на ВКС, І т.о., произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице тогава, когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната, и излизайки извън обхвата на търсената защита. При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът следва да изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в исковата молба. Когато намери, че изложените от ищеца твърдения за факти не съответстват на търсената защита, заявена с петитума на исковата молба, съдът /в т.ч. и въззивният/ е длъжен да отстрани това несъответствие, като даде съответни указания на страната /в този смисъл – решение № 51 от 22.06.2017 г. по т.дело № 1334/2015 г. на ВКС, І т.о./. По-нататък, съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато 4 въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.

Изложените в исковата молба и впоследствие уточнени от ищцата с молба от 05.08.2022 г. обстоятелства обуславят правна квалификация на главната искова претенция по чл.284, ал.2 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Разпоредбата възлага в тежест на довереника задължението да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде отчет за действията си и да му предаде всичко, което е получил във връзка с изпълнението. Това задължение е такова за действие, поради което може да бъде изпълнено и съответно погасено само с активни действия от страна на довереника. Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл.284, ал.2 от ЗЗД, в изпълнение на задължението по отчетната сделка, довереникът следва да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката - както полученото от трети лица, така и това, което е получил от доверителя си във връзка с изпълнението. Когато договорът за поръчка обвързва валидно страните и в нарушение на задълженията си по чл.284, ал.1 от ЗЗД довереникът не е дал сметка за изпълнението на поръчката на своя доверител, последният разполага с възможността по чл.284, ал.2 от ЗЗД да иска прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка и връщане на всичко получено и неизразходвано при изпълнение на поръчката. Довереникът има задължението по чл.284, ал.2 от ЗЗД и в случай, че в хода на вече започнало изпълнение на поръчката, се е отказал от нея, който факт съгласно чл.287 от ЗЗД води до прекратяване занапред на договора за поръчка.