Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 196 от 09.07.2021, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 1711/2021
Вид
Определение № 196
Подписан
09.07.2021
Състав
Татяна Димитрова Богоева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Благоевград , 09.07.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева Маркова като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20211210101711 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Частен съдебен изпълнител В.Й. Т., ЕГН **********, с рег. № 795 в КЧСИ, с район на действие – ОС Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, ул. „Тодор Александров“ № 41, ет. 3, офис 15-17, с адрес за призоваване гр.

Благоевград, ул. „Тодор Алекнадров“ № 41, ет. 2 чрез чрез адв. С.Б. срещу КР. СТ. ГР., ЕГН **********, от гр. , с която се иска да бъде признато за установено съществуването на вземане на ищеца срещу ответника за суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 91790 от 26.02.2021 г. по ч.гр.д. № 512/2021 г. по описа на Районен съд - Благоевград.

С оглед преценка допустимостта на иска и редовността на исковата молба съдът е изискал ч.гр.д. № 512/2021г. по описа на Районен съд – Благоевград.

След като се запозна с исковата молба и със служебно изисканото заповедно производство по ч.гр.д. № 512/2021г. по описа на РС-Благоевград, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е недопустим, поради следното:

В случая е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК против ответника-длъжник. Съдът е изпратил заповедта за връчване на длъжника на постоянния му и настоящ адрес. Видно от върнатото съобщение връчителят е удостоверил, че длъжникът е търсен на 06.03.2021г. /събота/, 12.03.2021г., 18.03.2021г., 24.03.2021г. и 02.04.2021г., но не е намерена, иначе лицето се прибира на адреса. Съдът е разпоредил повторно връчване. Видно от върнатото съобщение лицето е търсено на четири дати, една от които почивен ден, но не е намерено. Връчителят е отразил, че лицето си живее на адреса по данни на сем. Стоилови от ет. 2.

Съдът е изискал справка от ТД на НАП за наличие на действащ трудов договор, от която е видно, че длъжникът няма действащ такъв. Разпоредил е 1 връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК.

Заповедният съд е счел, че заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и е дал указания на заявителя по чл.415, ал. 1, т.

2 ГПК. В едномесечен срок от връчването на съобщението с указанията е подадена настоящата искова молба.

С изменения публикувани в Държавен вестник бр. 100 от 2019 г. са измени разпоредби на ГПК, включително и чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Съобразно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Разпоредбата е била в сила към момента на връчване на съобщението по настоящото заповедно производство.

С оглед така приетите промени, предпоставка за допустимост на исковото производство в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е не само връчването на заповедта чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а и връчителят да е събрал данни, че лицето не живее на адреса. В случая са събрани, че лицето живее на адреса. С оглед на тези обстоятелства и на основание на чл. 415, ал.

1, т. 2 от ГПК заповедният съд е следвало да издаде изпълнителен лист, а не да дава указания за предявяването на установителен иск (връчителят не само не е установил, че длъжницата не живее на адреса, а точно обратното – установил е, че живее на адреса, като е удостоверил това с посочването на лицето, което е дало тези данни). При тези данни заповедта следва да се счете, че е влязла в сила.

Доколкото исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, то същия следва на самостоятелно основание да направи преценка връчена ли е заповедта редовно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и изпълнени ли са предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, обуславящи указание за предявяване на специалния установителен иск.

Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като настоящия съдия докладчик намира, че в заповедното производство не е довършена процедурата по връчване, от която да се направи преценка следвало ли е съда да даде указание за предявяване на иск или заповедна е влязла в сила, тъй като длъжникът живее на адреса.

Ето защо съдът намира, че не е налице абсолютната процесуална предпоставка съобразно новата редакция на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК за предявяване на иск на основание чл. 422 от ГПК, поради което същият е недопустим. След като за абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях не е налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.

Предвид горепосочените съображения исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено. Доколкото прекратяването 2 касае само исковото производство във връзка с необходимостта от предявяване на иск по чл. 422 ГПК, липсват предпоставки за обезсилване на заповедта за изпълнение, която според настоящия съдия докладчик е влязла в сила. След стабилизиране на определението ч. гр. д. следва да се върне обратно на заповедния съд, който ще прецени какви последващи действия да извърши, доколкото съображенията и доводите на настоящия съд, не го обвързват.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба, депозирана от ищеца Частен съдебен изпълнител В.Й. Т., ЕГН **********, с рег. № 795 в КЧСИ, с район на действие – ОС Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, ул. „Тодор Александров“ № 41, ет. 3, офис 15-17, с адрес за призоваване гр. Благоевград, ул. „Тодор Алекнадров“ № 41, ет. 2 чрез чрез адв. С.Б., с която е предявен иск по чл. 422 ГПК, поради недопустимост на предявения установителен иск.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1711/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Окръжен съд-Благоевград.

След влизане в сила на настоящото определение копие от същото да се приложи по ч.гр.д № 512/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 3