Решение № 4481 от 29.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4481 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20261100503323 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 14397/16.02.2026г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 към КЧСИ, подадена от длъжника в изпълнителното производство- „Булгаргаз“ ЕАД, срещу постановление от 03.02.2026г., с което е отказано спиране и прекратяване на изпълнително дело № 20268380400066.

В жалбата са изложени съображения, че с решение № 10086 от 09.08.2022г., постановено по в.т.дело № 3283/2018г. по описа на Апелативен съд- София „Булгаргаз“ ЕАД е осъден да заплати на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /в несъстоятелност/ деловодни разноски в размер на 67696,48 лева. С решение № 498 от 26.02.2020г. на Апелативен съдСофия по в.т.дело № 3999 от 2019г. Оранжерии Петрич било обявено в несъстоятелност като това обстоятелство било потвърдено с Решение № 860/20.02.2019г. на ОС- гр. Благоевград.

На 15.01.2026г. дружеството получило покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 66/2026г., към която били приложени изпълнителен лист № 58 от 12.12.2025г., издаден от ОС- гр. Благоевград, както и уведомление за прехвърляне на вземане съгласно което с договор за цесия от 07.08.2018г. вземането било прехвърлено от Оранжерии Петрич на „Агро Ин 2001“ ЕООД. При извършена справка установили, че молбата за издаване на изпълнителен лист била подадена и самият лист бил получен лично от управителя на Оранжерии Петрич- В.Г., въпреки че към този момент дружеството било обявено в несъстоятелност и органите му били десезирани. Уведомили синдика на дружеството- В.С., която в отговор от 03.02.2026г. била посочила, че не й бил представен договор за цесия, както и че изпълнителният лист бил неправомерно предаден на десезирания управител и щяла да извърши проверка на цесията при предоставяне на договора. Поддържат, че се твърди, че договорът за цесия бил сключен на 07.08.2018г., но същият не съществувал в правния мир спрямо длъжника Булгаргаз поради липса на доказателства за надлежното му сключване и съобщаване. Сочат, че в изпълнителната преписка липсвал договор за цесия с твърдения цесионер Агро Ин. Твърдят, че било допуснато съществено нарушение на принципа на формалната законосъобразност при непредставяне на договор за цесия.

1

Съдебният изпълнител не бил изискал договора и не бил извършил проверка относно неговото съдържание и действие. Твърдят, че съдебният изпълнител следвало да удостовери правоприемството с надлежни писмени доказателства. Горното водело до липса на доказана активна процесуална легитимация на взискателя, което опорочавало всички последващи изпълнителни действия. Поддържат, че било налице допуснато нарушение, тъй като цедентът бил търговско дружество в открито производство по несъстоятелност. От момента на откриване на производството и постановяване на решение по чл. 630 ТЗ управителните органи на длъжника се десезирали от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Това правомощие преминавало изцяло към синдика. С оглед на което всяко действие, свързано с разпореждане с вземания, включително потвърждаване или уведомяване за извършената цесия, следвало да изхожда от синдика. В случая уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД било отправено от десезиран управител. Въпреки това съдебният изпълнител бил приел уведомлението за валидно и бил конституирал цесионера като взискател. Считат, че действията на ЧСИ по конституиране на цесионера били извършени при неизяснена и недоказана активна легитимация, което компрометирало законосъобразността на целия изпълнителен процес. Сочат, че с определение № 904438 от 14.12.2020г., считано от 18.12.2020г., като синдик била назначена В.С. на основание чл. 656, ал. 1 ТЗ. Въпреки това молбата за издаване на изпълнителен лист, изхождала от десезирания управител В.Г., който лично на 07.01.2026г. бил получил изпълнителният лист. Това обстоятелство сочело на действия, извършени без представителна власт, което поставяло под съмнение валидността на предприетите процесуални действия. Поддържат, че не било доказано надлежното сключване и съдържание на договора, нито активната легитимация на сочения цесионер. При тези обстоятелства титуляр на вземането бил синдикът на Оранжерии Петрич. Намират, че отказът на съдебния изпълнител да спре или прекрати изпълнителното дело при наличие на липса на данни за активна легитимация на взискателя и за засягане на масата на несъстоятелността бил незаконосъобразен. Искането към съда е да отмени отказа на съдебния изпълнител на основание чл. 435, ал. 1, т. 6 ГПК, а изтеглената сума на 11.02.2026г. да бъде възстановена на Булгаргаз.

Подадено е възражение от „Агро ин 2001“ ЕООД, с което е посочено, че на 12.12.2025г. е издаден изпълнителен лист № 58 по гр. дело № 138/2014г. на Окръжен съдБлагоевград. Същият бил издаден въз основа на годно изпълнително основание и представлявал официален удостоверителен акт, материализиращ и удостоверяващ съществуването на подлежащо на принудително изпълнение вземане. Намират, че не били налице пречки за реализиране на принудително изпълнение. Сочат, че „Агро ин 2001“ ЕООД правомерно били придобили вземането на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, представляващо деловодни разноски по договор за цесия от 07.08.2018г. В договора било посочено какъв бил размерът на прехвърленото вземане и при какви условия щял да влезе в сила. Вземането било изрично индивидуализирано. Длъжникът бил редовно уведомен с уведомление за прехвърляне на вземане на 15.01.2026г. От този момент цесията била породила действие спрямо него и трети лица. Поддържат, че цедентът не бил страна в изпълнителното производство и се бил разпоредил с вземането преди откриване на производството по несъстоятелност. Молбата за издаване на лист била подадена от управителя на дружеството, тъй като съобразно сключения договор за цесия именно той имал задължение да се снабди с изпълнителен лист и да го предаде на цесионера. Твърдят, че производството било допустимо и валидно образувано и не следвало да бъде спирано или прекратявано.

В мотивите си съдебният изпълнител е изложил съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди, че не е компетентен и не е длъжен да изследва обстоятелствата, свързани с произхода на вземането на взискателя. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят бил поискал на основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ да уведоми 2 длъжника за извършената цесия като от поканата за доброволно изпълнение се установявало, че същият бил уведомен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна.

Изпълнително дело № 202683804066 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано по молба от „Агро ин 2001“ ЕООД срещу длъжника „Булгаргаз“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.12.2025г. по гр. дело № 138/2014г. по описа на ОС- гр. Благоевград, в полза на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД. С молбата е поискано на основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ да бъде връчено на длъжника уведомление за прехвърляне на вземане от цедента, представляван от управителя В.Н.Г..

Приложен е препис от Решение № 10086 от 09.08.2022г., постановено по в.т.дело № 3283/2018г. по описа на САС, с което е потвърдено решение № 4753 от 20.09.2017г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по т. дело № 138/2014г. и е отменено определение № 155 от 10.01.2018г., постановено по чл. 248 ГПК, като е осъден „Булгаргаз“ ЕАД да заплати на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД още 52297,29 лева, разноски в първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената част от исковете и е потвърдено определение от 02.02.2018г. С определение № 1088 от 26.04.2024г., постановено по гр. дело № 390/2023г. по описа на ВКС, Първо ТО не е допуснато до касационно обжалване решение № 10086 от 09.08.2022г. по в. т. дело № 3283/2018г. на Апелативен съдСофия. С определението е осъден „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /несъстоятелност/ да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД сумата от 45000 лева, разноски за адвокат в касационното производство на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 81 ГПК, които разноски да се съберат от масата на несъстоятелността.

На 14.01.2026г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до „Булгаргаз“ ЕАД, в която е вписан текст, че на основание чл. 99 ЗЗД и следващите, ги уведомяват, че на 07.08.2018г. е сключен договор за цесия между „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД и „Агро ин 2001“ ЕООД за вземане, произтичащо от изпълнителен лист № 58 от 12.12.2025г. по гр. дело № 20141200900138 по описа за 2014г. на Окръжен съд- Благоевград.

На 28.01.2026г. е постъпила молба от „Булгаргаз“ ЕАД с искане за прекратяване или спиране при условия на евентуалност на изпълнителното дело. В молбата е посочено, че липсва надлежна легитимация на взискателя, който не притежавал качеството кредитор по отношение на длъжника. Сочат, че между кориците на делото не се съдържал документ, удостоверяващ по някакъв начин наличието на надлежно прехвърляне на конкретното вземане. Твърдят, че дори при представяне на договор за цесия, то същият бил недействителен поради неопределяемост на предмета. Кредитор бил единствено Оранжерии Петрич, който бил в несъстоятелност и не бил образувал изпълнително дело. Поддържат, че изпълнителният лист не бил издаден на упълномощено лице и е отправено искане за временно спиране на делото до изясняване на факта, че изпълнителният лист бил издаден на легитимен представител. Намират, че с цел предотвратяване на очевиден опит за заобикаляне на закона и увреждане на кредиторите и масата на несъстоятелността чрез позоваване на документ с неясен произход, съдържание и дата, изпълнителното дело следвало да бъде прекратено, евентуално спряно до разрешаване на спора относно действителността и противопоставимостта на претендираното вземане.

На 30.01.2026г. е постъпило становище от „Агро ин 2001“ ЕООД, в което е посочено, че същият е надлежно легитимиран кредитор, производството по изпълнителното дело било допустимо и валидно образувано, респ. не следвало да бъде спирано или прекратявано.

На 03.02.2026г. ЧСИ Б. е приел, че изпълнителното дело е валидно образувано и не следва да бъде спирано или прекратявано.

На 11.02.2026г. вследствие на наложен запор е извършен служебен превод на сума в 3 размер от 39080,19 евро.

Длъжникът е представил отговор по уведомление от В.С., синдик на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /несъстоятелност/, в който е посочено, че синдикът е узнал за наличието на сочената цесия от писмото на „Булгаргаз“ ЕАД, както и че не знае кой е инициирал производството по издаване на изпълнителен лист по т. дело № 138/2014г. на ОС- Благоевград. При извършена проверка е установила, че същият бил предаден на десезирания управител.

На 17.03.2026г. е постъпила молба от „Булгаргаз“ ЕАД, с която е поискано да бъде спряно производството по изпълнителното дело с оглед издадената обезпечителна заповед по т. дело № 49/2026г. по описа на ОС- гр. Благоевград, Трети състав. Към молбата е приложена обезпечителна заповед № 5 от 12.03.2026г., с която е спряно изпълнението по изп. дело № 2026838040066 по описа на ЧСИ Б., допуснато като обезпечение на иска с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от „Булгаргаз“ ЕАД срещу „Агро Ин 2001“ ЕООД за признаване за установено, че „Булгаргаз“ ЕАД не дължи сумата от 34612,66 евро, за която бил издаден изпълнителен лист на 12.12.2025г. по т. дело № 138/2014г. на ОС- Благоевград по изп. дело № 2026838040066 по описа на ЧСИ М.Б..

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена от длъжник в изпълнителното производство, в рамките на срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване от длъжника акт /чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК/ и е редовна.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Възможностите на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително производство са посочените в чл. 433, ал. 1 ГПК лимитативно основания за прекратяване на изпълнителното производство и съдебният изпълнител е длъжен да съобразява наличието им при постъпило искане за прекратяване. В конкретния случай жалбоподателят не посочва основание по чл.