Решение № 508 от 06.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Пловдив, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330111076 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е предявил против Е. И. А. и С. Е. А. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответните страни дължат солидарно на ищеца сумата от 4 231, 35 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *****************************/15.06.2022 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 27.02.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед № 2245/18.03.2025 г. по ч.гр.д. № 3900/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав.

С исковата молба са предявени и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарното заплащане на следните суми: 1 480, 70 лв. – възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № *****************************/15.06.2022 г., дължима за периода от 20.05.2023 г. до 03.04.2024 г., сумата от 1 444, 40 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, дължимо за периода от 20.06.2023 г. до 03.04.2024 г., сумата от 1 805, 60 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо за периода от 20.06.2023 г. до 03.04.2024 г., сумата от 297, 65 лв. – обезщетение за забава за периода от 03.04.2024 г. до 26.02.2025 г., ведно със 1 законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - 27.02.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е сключен договор за потребителски кредит № *****************************/15.06.2022 г. между ищеца, Е. И. А. в качеството му на главен длъжник и С. Е. А. в качеството му на солидарен длъжник. Сочи, че договорът е сключен по заявление на длъжниците, които са поискали и съответно са получили разрешение за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Поддържа, че в изпълнение на договора на длъжниците е предоставена сумата от 5 000 лв. срещу насрещното задължение връщане на последната, ведно с начислена възнаградителна лихва или сумата от 8 765, 02 лв. на 36 месечни вноски. С договора било установено заплащане на възнаграждение по допълнителна услуга „Фаст“ от 2 000 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ от 2 500 лв., като след включване на задължението по закупения пакет от допълнителни услуги, размерът на вноската е от 368, 48 лв., която месечна вноска е платима на 20-то число на месеца. Сочи, че с част от сумата по кредита е договорено рефинансиране на задълженията на Е. И. А. по други договори за кредит, сключени с ищеца, а именно – за сумата 2 518, 14 лв. и за сумата от 1 469, 68 лв., като останалата сума от 1 012, 18 лв. е заплатена по уговорения в договора начин на 16.05.2022 г. Твърди, че длъжниците – с оглед предоставените им допълнителни услуги, са поискали отлагане на една вноска, поради което броят на вноските се е увеличил с една вноска, за което е подписан Анекс № 1/08.11.2022 г., ведно с погасителен план за 37 погасителни вноски и намаляване на размера на вноските, поради което е изготвен нов погасителен план с 28 погасителни вноски, с който вноските са увеличени с 4. Твърди, че с оглед принципа на свободата на договарянето и по избор на длъжника са предоставени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като ответникът се е възползвал от предоставените допълнителни услуги. Сочи, че ответните страни са заплатили по договора сумата в общ размер от 5 120, 80 лв., като са изпаднали в забава, поради което е начислено и обезщетение за забава. Твърди, че доколкото ответните страни са изпаднали в забава вземането е обявено за предсрочно изискуемо на 03.04.2024 г. на основание чл. 12.3. от Общите условия към договора за кредит, за което длъжниците са уведомени. По така изложените съображения претендира заплащане на непогасените задължения.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните страни Е. И. А. и С. Е. А. са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат съображения за нейната неоснователност. Оспорват наличието на солидарна отговорност, доколкото твърденият за солидарен длъжник не е изразил воля да отговаря заедно с кредитополучателя за неговите задължения, тъй като в договора такава разпоредба липса. Излагат съображения за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК. Счита, че допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не са били обективно избираеми, а представляват 2 предварително условие за сключване на договора, доколкото при нужда от бързо финансиране или при наличие на временно затруднение и нужда от отлагане на вноски, се предвижда заплатена опция, която представлява икономическа принуда. Поддържат, че в посочения в договора годишен процент на разходите от 49, 05 % не са включени възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Счита, че реалният процент на разходите, определен по методиката, установена в ЗПК, е от 96, 24 %, което води до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид недействителността на договора за кредит намират, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита. Сочат, че в договора за кредит е установено, че с него се рефинансират задължения по други договори за кредит, сключени с ищеца, които договори също са недействителни, поради което твърдят, че процесният договор е нищожен, поради липса на основание и предмет. Оспорват да са получили процесната сума, доколкото последната е преведена по други недействителни договори, като сочат, че видно от представеното по делото платежно нареждане в полза на потребителя е предоставена сумата от 1 012, 18 лв., а не пълния размер от 5 000 лв. Предвид изложеното считат, че при приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК следва да върнат сумата от 1 012, 18 лв., която сума към настоящия момент е заплатена. При условията на евентуалност, ако съдът счете исковата претенция за изцяло или отчасти основателна се моли за приспадане на плащанията по договора в размер от 3 516, 32 лв. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, както и кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по отношение на главницата е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 2245/18.03.2025 г. по ч.гр.д. № 3900/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, както следва: сумата от 4 231, 35 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит

№

*****************************/15.06.2022 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 27.02.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, дължима солидарно от длъжниците.

Против заповедта за изпълнение е депозирано в срок възражение от длъжниците, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за 3 изпълнение на указанията на съда в срок.

Установителният иск е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

Осъдителните искове не подлежат на разглеждане по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото са предявени след изтичане на предоставения едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на разпореждането за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (след 05.05.2025 г.)

По делото е представен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *****************************/15.06.2022 г., сключен между Е. И. А. – кредитополучател, и С. Е. А. – солидарен длъжник, и „Профи Кредит България“ ЕООД, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави в полза на кредитополучателя сумата от 5 000 лв. срещу насрещното задължение връщане на предоставения за възмездно ползване финансов ресурс, ведно с включена възнаградителна лихва или сумата от общо 8 765, 02 лв. на 36 месечни погасителни вноски. Установен е годишен лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 49, 05 %.

В договора е посочено, че част от предоставената сума се изплаща за рефинансиране на задължения на Е. И. А. към „Профи Кредит България“ ЕООД в размер на сумата от 2 518, 14 лв. и от 1 469, 68 лв.

В договора е уговорено, че кредитополучателят дължи заплащане на такса по закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на сумата от 2 000 лв. и такса по закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на сумата от 2 500 лв., с размер на вноската по закупения пакет от 125 лв. Страните са договорили, че общият размер на подлежащата на връщане сума е от 13 265, 02 лв., като общият размер на вноската е в размер от 368, 48 лв.

Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия. В разпоредбата на т. 10.1 от Общите условия е посочено, че солидарният длъжник се задължава да отговаря на основание чл.

121 ЗЗД до чл. 127 ЗЗД солидарно за задълженията на клиента за погасяване на кредита, възнаграждението при закупена допълнителна услуга, за евентуално наложени договорни санкции и следващи задължения. В т. 10.2 е посочено, че задълженията на солидарния длъжник спрямо кредитора са поети при условията на солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение, както от клиента, така и от солидарния длъжник.

По делото е представен Стандартен европейски формуляр и Допълнителна преддоговорна информация. В Допълнителната преддоговорна информация е посочено какви услуги се предоставят по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Представен е погасителен план към договора за кредит, в който е установен падеж на първата погасителна вноска на 20.07.2022 г. и падеж на последната погасителна вноска – на 20.06.2025 г.

Страните са сключили Анекс № 1 от 08.11.2022 г. към договора за 4 потребителски кредит, с който е договорено отлагане на погасителна вноска с № 4, като се изготвя нов погасителен план. С Анекса е установено, че годишния лихвен процент е от 41 %, а годишния процент на разходите след сключване на анекса от 46, 40 %. Договорено е, че останалите клаузи от договора остават непроменени.

Представен е погасителен план към Анекс № 1, в който е установен падеж на последната погасителна вноска на 20.07.2025 г.

Договорът за кредит, допълнителното споразумение, погасителният план към тях и Общите условия носят подпис на кредитополучателя и солидарния длъжник. Представеният по делото Стандартен европейски формуляр носи подпис единствено на кредитополучателя.

По делото е прието заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, от която се установява, че заемната сума от 5 000 лв. е усвоена, както следва: сумата от 1 012, 18 лв. е преведена по банковата сметка на кредитополучателя Е. И. А. на 15.06.2022 г., сумата от 2 518, 14 лв. за вътрешно рефинансиране към „Профи Кредит България“ ЕООД за покриване на задължения на Е. И. А. по договор за потребителски кредит № ***************************** и сумата от 1 469, 68 лв. за вътрешно рефинансиране към „Профи Кредит България“ ЕООД за покриване на задължения на Е. И. А. по договор за потребителски кредит № **********.