Решение № 136 от 09.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Бургас, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря П. Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20242000500129 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 129/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт И., против решение № 221/11.10.2023г. по гр.дело №35/2023г. по описа на Сливенския окръжен съд в частта, с която е осъдено дружеството да заплати на М. И. М. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП над размера от 25 000 лв. до присъдените му 50 000 лв.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При условията на евентуалност, ако въззивната жалба бъде приета за частично неоснователна, се иска намаляване на размера на присъденото обезщетение като прекомерно и несъответстващо на критериите за справедливост, на съдебната практика и на действителните вреди. Иска се присъждане на разноските, направени в двете инстанции. Излагат се доводи, че сумата от 25 000 лв. е достатъчна за репариране на действителните вреди.

Намира за недоказано по делото основание за присъждане на обезщетение над този размер. Твърденията в исковата молба за получени от ищеца тежки и сложни травматични увреждания, не са доказани според въззивника. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява пълното възстановяване на ищеца в рамките на обичайния за подобен вид травми срок.

Най – значимата получена травма – в областта на дясната раменна става 1 според вещото лице е възстановена задоволително, макар и непълно, а останалите увреждания са възстановени изцяло. Ограниченото движение на дясната раменна става не затруднява съществено ежедневните дейности на ищеца.

В отговор на въззивната жалба, подаден от М. И. М., чрез пълномощника адв.К., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Намира, че при отчитане на действително търпените морални вреди, вида и характера на претърпените телесни увреждания, продължителността на лечебния и възстановителен период, последиците за здравето и психиката на пострадалия, както и допълнителните увреждания, които се доказват със събраните писмени и гласни доказателства по делото и съдебната практика присъденото обезщетение е справедливо и адекватно и жалбата не съдържа доводи, които да обосноват намаляването му до посочения там размер.

Оспорва твърденията на въззивника за пълно възстановяване на ищеца от получените травми. Сочи, че според вещото лице травмите в областта на носа по медицински признак са били разстройство на здравето, временно опасно за живота, контузията в областта на дясната раменна става данни за луксация /изкълчване/ на раменната става и счупване на големия туберкул са осъществили смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на лесния горен крайник, а контузията на дясната колянна става е квалифицирана като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Изтъква се значението на прогнозата на вещото лице в съдебно заседание по делото за непълно възстановяване на обема на движение на раменната става при определяне на размера на вредите.

Претърпените от ищеца болки и страдания са установени и от показанията на свидетелите в производството, които сочат и влошеното му психическо състояние след инцидента, невъзможността да работи шест месеца и необходимостта от помощ за справяне с ежедневните му нужди. Намира за безспорно,че физическите и психическите му страдания съществуват и понастоящем. Счита присъденото обезщетение за съответстващо на съдебната практика, инфлацията и лимитите и предназначението на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Моли да бъде потвърдено решението и да бъде присъдено възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Бургаският апелативен съд в рамките на заявените оплаквания и въз основа на собствена анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение съдът е присъдил на ищеца по делото 50 000лв. обезщетение за понесените неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, представляващо по отношение на ответника настъпило застрахователно събитие на11.08.2022г. по вина на водача и застрахован при ответника по застраховка ГО С. С..

Върху така определените суми е присъдена законна лихва по чл.429, ал.3 във вр. с ал.2, т.2 КЗ – от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - на 09.09.2022г.

За да приеме решение в този смисъл съдът, след като приел за 2 установена по основание отговорността на ответника, предвид безспорно доказаното застрахователно правоотношение между дружеството и прекия причинител на вредите, отчел на основание чл. 300 ГПК задължителната сила на присъдата на наказателния съд (определение от 11.01.2023г. по НОХД № 21/2023г. по описа на Сливенски районен съд, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство пор. № 1186/2022г. по описа на РУ на МВР-Сливен, вх. № 4173/2022г. на РП-Сливен, като обвиняемият С. С. на 04.08.2022г., на бул.“П.

Х.“ в гр.С., при управление на МПС Шкода Фабиа с рег. № *, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5. ал.1, т.1 ЗДвП, чл.5 ал.2, т.1 ЗДвП, чл.20 ал.1 ЗДвП, чл.20 ал.2 ЗДвП, чл.116 ЗДвП, чл.119, ал.1 ЗДвП, чл.119, ал.4 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в луксация на раменната става и счупване на големия туберкул, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека и представлява престъпление по чл.343, ал.3, предл.последно, буква "а” предл. 1, вр. ал.1 буква "б" предл. 2 НК и съгласно споразумението на С. Д. С. като водач на МПС е наложено наказание.

Съдът приел също въз основа на представените доказателства, че на ищеца, освен посочените в одобреното споразумение за прекратяване на наказателното производство увреждания са причинени също: Контузия на главата с травма в областта на носа с наличие на болезнени травматични отоци, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана на гърба на носа с дължина около 3 см, наложила хирургична обработка и шев, счупване на носните костици без дислокация на костните фрагменти фрактура на носа. Контузия на десния крак с наличие на повърхностно охлузване на кожата и болезнен травматичен оток по предната повърхност на колянната му става; психически стрес; множество травми и наранявания по глава, крайници и тяло;

Множество болезнени натъртвания и контузии по тялото (заключението на д-р Й. С.).

Съдът изрично посочил в решението си, че не приема да са в причинна връзка с ПТП вредите на зъбите – разклащане и екстракция, за които е установено, че са вследствие на напреднала пародонтоза. Затова въззивният съд не намира основание да обсъжда оплакванията на въззивника в обратния смисъл.

Искът е с правно основание чл. 432 КЗ.

Не се спори по фактическите обстоятелства, установени по делото по отношение на основанието за ангажиране на отговорността на ответното дружество, настъпването на застрахователното събитие, вината на застрахования водач и причинно-следствената връзка между неговото противоправно поведение и настъпилите телесни увреждания на ищеца , от която са настъпили неимуществените вреди.

По отношение на тези обстоятелства въззивният съд, на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт поради отсъствие на основание въз основа на събраните доказателства да приеме 3 различни фактически изводи.

Спори се пред настоящата инстанция по отношение на размера на общо определеното обезщетение по чл.52 ЗЗД, като според въззивника то следва да бъде 25 000лв.

Обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се присъжда по справедливост на основание чл.52 ЗЗД, като съдебната практика е установила значимите обстоятелства, въз основа на които съдът следва да извърши оценъчната си дейност.

В този смисъл е задължителната практика на ВКС, съгласно която при приложение на чл.52 от ЗЗД, приложим и по отношение на отговорността на застрахователя, като функционална на отговорността на делинквента, напр. в решение № 749/05.12.2008г. по т. д. № 387/2008г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020г. по т.д.2181/19г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019г. по т.д. 518/18г,. ТО на ВКС.

Според разясненията в цитираните актове на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички „неимуществени вреди“, включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи отражение върху психиката, и/или създаващи социален дискомфорт за определен период от време.

В конкретния случай, пострадалият от ПТП е мъж в добро здраве и активна трудоспособност – след пенсионирането си, до настъпването на ПТП на 04.08.2022г., ищецът е работил като шлосер, която му дейност е била ограничена за период от повече от шест месеца вследствие на увреждането.

Получените множество травми на различни части на тялото, свързани с продължително затруднение на движението, обслужването и храненето са съпътствани с болки и постоянен дискомфорт за около 3 месеца. В с.з. д-р Й.

С. пояснява, че най-вероятно пълно възстановяване на обема движение в раменната става на ищеца няма да настъпи, въпреки че движенията в двете основни равнини на тази става са възстановени в значителна степен. Освен телесните увреждания ищецът е получил силен стрес, от който не се е освободил до момента - постоянно плачел и се притеснявал, че ще остане сакат (св. Боев). Преди увреждането бил жизнен и подвижен, работел, но травмите наложили да преустанови работа за шест месеца, станал тромав и потиснат емоционално.

Претърпяното ПТП и последващите болки и страдания са довели до негативни промени в обичайния живот на пострадалия и в емоционалното му състояния. Претърпени са силни болки и затруднения при извършване на елементарните му битови дейности, установени от събраните по делото свидетелски показания. Физическите болки и страдания са довели до емоционална тревожност относно бъдещата възможност на ищеца да се въстанови напълно. Травмите са оставили белези и неотшумяващи затруднения и болки при движението на крайника.

4

За да определи размера на обезщетението, съдът съобразява показанията на свидетелите в контекста на констатациите на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза.

Установява се, че разкъсно-контузната рана на гърба на носа е била лекувана по оперативен начин, чрез хирургична обработка и шевове, като възстановяване от такъв тип увреждания отнема 15-20 дни. Счупването на носните костици, без дислокация на костните фрагменти и без деформация на носната пирамида, налагащи репозиция и имобилизация обичайно заздравяват за срок от около 20-25 дни при нормален ход на оздравителните процеси. Луксацията и фрактурата на големия туберкул на раменната кост на дясната ръка са били лекувани консервативно, като след репозицията им ръката е била обездвижена с мека превръзка тип „Дезо“, за продължителен период от време. Периодът на обездвижване при този вид увреждания се последва от сравнително продължителен период на постепенно раздвижване на ръката и провеждане на рехабилитационни процедури. Обичайният срок за възстановяване при такъв тип увреждане в областта на раменната става изисква по - продължителен период от време. През цялото време ищецът е изпитвал силни болки на различни места на тялото, както и силен страх за пълното си възстановяване.

За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на телесните повреди, обстоятелства, при които са настъпили – в случая внезапно, при правилно пресичане на пътното платно, ищецът е бил блъснат от автомобил; интензитет на болките и страданията и обща продължителност от няколко месеца, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, отчитане на конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, като помощен критерий, израз на които условия са нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.