Решение № 602 от 29.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. Бургас, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20252120204208 по описа за 2025 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на С. Е. С. с ЕГН: **********, чрез адв.

Р. Н., срещу Наказателно постановление № 24-0769-006247/11.04.2025г., издадено от Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, в частта, в която на жалбоподателя за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр.3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление в частта по отношение на вмененото нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, поради което следва да се приеме, че в останалата част постановлението е влязло в сила.

В хода на производството жалбоподателят се представлява от адв. Н., който посочва, че не се доказва виновно поведение на жалбоподателя.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк.

***, която моли за потвърждаване на постановлението.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 06.11.2025г., а жалбата е депозирана на 20.11.2025г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 22.12.2024 г., около 20.00 часа, била проведена специализирана полицейска операция в гр. Бургас, на ул. „Янко Комитов“, на паркинга на магазин „Кауфланд“. На място 1 били изпратени множество екипи на ОДМВР-Бургас, с оглед постъпила информация за събиране на множество автомобили. Сред служителите били и свидетелите С. Д. и И. М.служители на Сектор „Пътна полиция“. Двамата, заедно с други служители, се намирали извън служебния си автомобил на входа на паркинга. Около 20,55 часа откъм ул. „Янко Комитов“ в посока към паркинга, където се намирали полицейските служители, се насочил лек автомобил ****с рег. № А****, управляван от жалбоподателя С. С., който бил сам в автомобила. При приближаването към паркинга С. повишил оборотите и форсирал двигателя, при което задвижващите колела на автомобила изгубили сцепление с асфалта, като чрез пренавИ.е на волана извел МПС извън контрол. С. видял полицейските служители и спрял непосредствено пред тях. Полицейските служители констатирали и че С. е без поставен предпазен колан, с който било оборудвано превозното средство.

За констатираното на място св. Д. съставил АУАН № 3270353/22.12.2024г., квалифицирайки тези факти като нарушения по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който записал, че няма възражения.

Въз основа на АУАН, на 11.04.2025г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля М., които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло. Двамата излагат подробни показания относно случилото се, като няма основание да се приеме, че същите са заинтересовани от изхода на делото. Действията на жалбоподателя са били извършени непосредствено пред свидетелите, поради което същите пряко са ги възприели и то с голяма точност. Обратно, съдът не кредитира показанията на свидетелите М.С. и А. Я. Двамата се познават с жалбоподателя, като техните показания изцяло влизат в противоречие с изложеното от полицейските служители, които посочват, че жалбоподателят е бил сам в автомобила. Освен това и двамата свидетели, водени от жалбоподателя поддържат версията, че на място С. не бил разбрал, че му е съставен акт за това, че „въртял гуми“, като това го нямало. Дори се твърди, че самият жалбоподател им казал, че едва след няколко дни разбрал за този акт. Тези твърдения изцяло се опровергават от приложения по делото АУАН, в който ясно са описани нарушенията и който е подписан от жалбоподателя на същата дата- 22.12.2024 г. Ето защо, съдът не кредитира показанията на свидетелите С, и Я,, а кредитира показанията на полицейските служители.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Бургас. АУАН е съставен от компетентно 2

(териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Записаното в постановлението като факти, че преднамерено е изведено от контрол МПС чрез презавИ.е, като е изгубено сцепление с асфалта е напълно достатъчно и ясно и именно тези факти са били оценени и квалифицирани от АНО.

Описаното в акта и процесното наказателно постановление деяние като преднамерено извеждане на моторното превозно средство извън контрол чрез презавИ.е до загуба на сцепление на задните гуми (дрифт) правилно е квалифицирано по чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата: На водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В Закона за движението по пътищата липсва легална дефиниция на "дрифт", но съгласно основните му същностни характеристики, както се сочи в Решение № 386 / 22.02.2021 година по КАНД № 3031 / 2020 година на Административен съд - Пловдив, това е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда моторно превозно средство (най-често автомобил) извън контрол с презавИ.е, водещо до загуба на сцеплението на задните гуми, като движението е напречно на завоя и се осъществява под влиянието на тежестта на превозното средство и инерционния момент. Тук може да се допълни, че при дрифт се достига до приплъзване на автомобила по пътя, като движението може и да не е непременно в завой. Възможно е водачът да се движи в прав участък, но чрез извеждане на МПС от контрол същото да се движи в съответната посока, като автомобилът е напречно разположен спрямо тази посока.

По този начин в съответствие с установените факти са обрисувани и действията на жалбоподателя на инкриминираната дата, който при навлизане в паркинга рязко подава газ с превъртане на гумите така, че автомобилът му поднася, заради загуба на сцепление с пътя.

От своя страна, преднамереното довеждане на моторното превозно средство от водача извън контрол на път за обществено ползване е в пълен противовес с ползването на пътя по предназначението му - целта да служи за превоз на хора и товари при спазване на правилата за придвижване, без създаване на опасност за другите участници в движението.

За нарушението на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата точно е посочено следващото се наказание по чл. 175а, ал. 1, предложение 3 от Закона, съгласно чийто текст: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Съдът намира за неоснователен довода за липса на виновно поведение, като автомобилът бил приплъзнал, тъй като жалбоподателят се бил уплашил. Полицейските служители обаче посочиха, че жалбоподателят се уплашил след като вече видял полицейските служители, което сочи на съзнание за противоправността на извършваните действия. Също така, св. М. посочва, че приплъзването е бил в разстояние между три и седем метра, което сочи, че не се касае за инцидентно подаване на газ по невнимание, а за по-продължително форсиране на двигателя. Накрая, трудно би могло да се приеме, че случилото се е резултат на липса на опит, тъй като С. е правоспособен водач от 2022 г., а от справката за нарушител/водач става ясно, че същият управлява МПС поне от 2019 г., тъй 3 като тогава е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че е налице пряк умисъл при действията на жалбоподателя, като същият съвсем съзнателно е подал газ с цел гумите на автомобила да изгубят сцепление, при което да се получи загуба на контрол и приплъзване на автомобила.

При определяне на наказанията чл. 175а, ал. 1, предложение 3 от Закона за движението по пътищата е спазена разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН - всяка от санкциите е в рамките на закона, като размерът й е конкретно определен и административнонаказващият орган не може да го преценя.

Липсват основания да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като неспазването на императива чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е нарушение с висока степен на обществена опасност - подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението и на случайно прЕ.аващи пешеходци. От друга страна, жалбоподателят до момента е многократно наказван с влезли в сила наказателни постановления и фишове за нарушения на правилата за движение по пътищата и може да бъде определен като шофьор с висока степен на обществена опасност.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсулстско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, доколкото бяха проведени няколко съдебни заседания, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 60,00 евро.