Решение № 1669 от 08.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1669 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20231110212672 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Венсим“ ООД, ЕИК 131347498, представлявано от Ю. Д. Д. - управител срещу наказателно постановление № 714011-F711781/24.07.2023 г., издадено от Стоян Кенов Дечев – началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция по приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. в ДВ бр. 63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 800,00 /осемстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., обн. в ДВ. бр. 106 от 27.12.2006г., в сила от 01.01.2007 г., издадена от министъра на финансите/.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за несъответствие за възприетите от административните органи фактически положения с 1 обективната действителност, допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон. Представено е писмено становище от представляващия юридическото лице, в което са мултиплицирани релевираните в жалбата възражения. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк. Петя Перова, с пълномощно по делото, която пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение. Отправено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 08.06.2023 г., около 14:57 часа, е извършена проверка от органите по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – пицария, находяща се в гр. София, ул. „Неофит Рилски“ № 68, стопанисван от жалбоподателя „Венсим“ ООД.

2

В хода на проверката е констатирано, че търговецът не е изпълнил задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажба /начална сума в касата, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ във фискалното устройство модел “Eltrade A1 KL” с ИН:

ED345049 и ФП № 44368450 чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми на ФУ, с каквито процесният апарат разполага.

При проверката е разчетен общ оборот, отчетен чрез ФУ, в размер на 373,43 лв., а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 171,10 лева. Констатирана е отрицателна разлика от 202,33 лв.

Резултатите от проверката са обективирани в протокол № 0108729/08.06.2023 г., с който са иззети дневен финансов отчет и опис на парите в касата.

С акт за установяване на административно нарушение № F711781/20.06.2023 г., съставен от В. В. Р. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП и в присъствието на свидетеля Ангел В. Янев - очевидец е констатирано, че на 08.06.2023 г. в търговски обект - пицария, находяща се в гр. София, ул.

„Неофит Рилски“ № 68, стопанисван от търговско дружество „Венсим“ ООД, жалбоподателят не е изпълнил задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажба във фискалното устройство модел “Eltrade A1 KL” с ИН: ED345049 и ФП № 44368450 чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми на ФУ, с каквито функции апаратът разполага, доколкото е констатирано неотразено във ФУ въвеждане на парични средства в касата в размер на 202,33 лв.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., като препис е връчен на упълномощен представител на дружеството-въззивник на същата дата.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 714011-F711781/24.07.2023 г. от Стоян Кенов Дечев – началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДДС, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „Венсим“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 800,00 /осемстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл.

33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Наказващият орган е упражнил и 3 правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, като е отстранил допусната фактическа грешка в акта, касателно твърденията за неотразено въвеждане на пари в касата, подчертавайки изрично, че в случая се касае за тяхното извеждане, което не е отразено на фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута.

Препис от оспореното НП е връчен на 28.08.2023 г. на упълномощен представител на търговеца, видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 07.09.2023 г., видно от поставения печат върху същата.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля В. Р. съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения.

Показанията на посоченото лице са логични, последователни и вътрешно балансирани, като кореспондират по еднопосочен начин и с приложените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви.

При формиране на вътрешното си убеждение по фактите съдът използва и заключението на допуснатата в съдебната фаза на процеса съдебноикономическа експертиза, от която се установява, че констатираната от органите по приходите промяна в касовата наличност в размер на 202,33 лева не се дължи на осъществени продажби, а на изваждане на пари от касата, което не е отразено във фискалното устройство с операция „служебно изведени суми“. Експертизата е изготвена от компетентно вещо лица, същата е пълна, ясна и обоснована, не е оспорена от страни, като опровергава изцяло лансираната в жалбата защитна версия, че в случая разликата се дължи на извършени безкасови плащания от клиенти.

От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и отговорното за констатираното противоправно бездействие юридическо лице.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

4

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от постъпилите заповеди за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелства, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. В тази връзка, не се споделят оплакванията в жалбата, че управителят не е участвал в проверката и не е получил препис от изготвения констативен протокол, имайки предвид, че предприетите от органите по приходите действия са осъществени в присъствието на двама служители на дружеството, които са получили препис от процесния документ. Независимо от това е наложително да се разясни, че началото на административнонаказателното производство се поставя със съставянето на АУАН /арг. от чл. 36, ал. 1 ЗАНН/ и за административните органи съществува правно задължение единствено за неговото връчване, което в случая е изпълнено акуратно. Несъстоятелни са и възраженията в 5 жалбата и писмените бележки за неяснота на твърдяното административно нарушение, доколкото допуснатата от актосъставителя фактическа грешка е отстранена от наказващия орган при упражняване на правомощията му по чл.

53, ал. 2 ЗАНН, като в оспореното НП ясно и недвусмислено е отразено, че констатираната към момента на проверката отрицателна разлика представлява неотразено във фискалното устройство извеждане на пари от касата в общ размер на 202,33 лева.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на въззивника „Венсим“ ООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., като на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДДС му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 800,00 /осемстотин/ лева.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на 08.06.2023 г. в търговски обект - пицария, находяща се в гр. София, ул.

„Неофит Рилски“ № 68, стопанисван от търговско дружество „Венсим“ ООД, жалбоподателят не е изпълнил задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажба във фискалното устройство модел “Eltrade A1 KL” с ИН: ED345049 и ФП № 44368450 чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми на ФУ, с каквито функции апаратът разполага, доколкото е констатирано неотразено във ФУ извеждане на парични средства от касата в размер на 202,33 лв. С демонстрираното противоправно бездействие въззивникът е осъществил фактическия състав на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., като причините за това са ирелевантни и не могат да доведат до освобождаване от 6 отговорност. Посочената разпоредба не предполага изследването на техническата грамотност на физическите лица, експлоатиращи фискалното устройство, респективно вътрешната организация в обекта на контрол, а единствено обективния факт – дали функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ са налични и дали са използвани по предназначение.