Решение № 64 от 30.01.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Даниел Луков

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора П. М. Маринова като разгледа докладваното от Николай Джурковски Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20258002201082 по описа за 2025 година Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е на основание чл. 422 ал.1 т.5 НПК по повод постъпили искания за възобновяване на наказателно производство от осъдените Х. С. С. и П. И. П., подадени съответно чрез защитниците им адв. П. (на Х. С.) и адв. Г. (на П. П.) и насочени срещу осъдителните части на влязлата в законна сила присъда № 6/17.04.2025 г., постановена от Апелативен съд-Варна по ВНОХД № 28/2024 по описа на този съд.

И в двете искания са релевирани оплаквания, че в осъдителните й части атакуваната присъда е незаконосъобразна, неправилна и постановена при съществени процесуални нарушения, а наложените с нея наказания са явно несправедливи, като наведените в тях доводи и съображения в подкрепа на заявените оплаквания са идентични.

Претенциите за допуснати съществени процесуални нарушения са мотивирани с доводи в следните насоки: - че апелативният съд не е изследвал обективно, всестранно и пълно доказателствата по делото и не е разкрил обективната истина в съответствие със задълженията си по чл.13, чл.14, чл. 107, ал.5 от НПК; че не е извършил обстоен анализ на събраните доказателства, нито поотделно, нито съвкупно, като само с общи изречения е формулирал изводите си, с което е нарушил императивно вмененото му задължение за постановяването на осъдителен съдебен акт при несъмнено и категорично доказано обвинение; че в преценката на доказателствата по делото (обвинителни и оправдателни такива) въззивният съд е следвало да изложи 1 съображения на кои дава вяра и защо и че в случая този съд е нямал основание да кредитира доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, но като е сторил това, неспазвайки изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, е процедирал в противоречие с НПК; че в мотивите на атакуваната присъда въззивният съд е приел, че са налице достатъчно косвени доказателства, за да се формира извод за виновност и на двамата подсъдими, но че по делото има доказателствен дефицит, препятстващ възможността за осъждане на подсъдимите, тъй като не е формирана система от косвени доказателства, при наличието на която да е възможен само един извод - че подсъдимите са автори на инкриминираните им деяния; че грубо е нарушил правото на защита и на двамата подсъдими, след като на 16.01.2025 г. е проведено съдебно заседание, макар да е направено възражение по хода на делото от страна на служебните защитници и подсъдимите поради липсата на контакти между тях преди заседанието, което се е явявало абсолютна пречка за организиране на линията на защита и че по този начин в нарушение на закона не е дадена възможност подсъдимите и защитниците им да имат възможност да организират защитата; че неосигуряването на такава възможност представлява съществено процесуално нарушение, още повече, че в това съдебно заседание са извършени действия по съдебното следствие; че мотивите на въззивния съд не дават отговор на въпроса каква е формата на съучастие на подсъдимите и каква е ролята на всеки един от тях при осъществяване на престъпното деяние, доколкото в мотивите се уточнява, че само едното лице подпалва автомобила, за което и двамата са признати за виновни, като в тази връзка апелативният съд не е изложил съображения за съвместно извършеното от тях престъпление при форма на съучастие съизвършителство, като не е описал с какви действия е изпълнена съучастническата деятелност на всеки от тях; че тези неясноти сочат за липса на мотиви; че е налице предубеденост на въззивния съд, поради това, че цялата му дейност е била насочена към доказване на обвинителната теза, за което сочат: - допуснатото нарушение при приобщаване на свидетелските показания на св.Ц.

Д. от 18.12.2020 г., тъй като същият е бил разпитан пред съдия на 17.01.2021 г., но тези показания не са приобщени по съответния процесуален ред и са игнорирани от доказателствената съвкупност по делото; - будещият недоумение факт, свързан с проведения разпит на частния обвинител И. Х.., тъй като това действие не е било поискано от която и да е от страните по делото, а представлява самоинициатива на съда, която не е била мотивирана; - останалият неизяснен въпрос относно приемането и приобщаването по делото на представена от частния обвинител флашка със записи в нарушение на НПК, както и въпросите защо тя е приета и защо са назначени експертизи въз основа на нея.

Аргументите в подкрепа на оплакването, че атакуваната присъда противоречи на материалния закон, се свеждат до несъгласие с извода на АС-Варна, че са налице достатъчно косвени доказателства, които поотделно и в своята съвкупност установяват по един безспорен и категоричен начин, че подсъдимите са извършили от обективна и субективна страна престъпление по чл.330, ал.3, пр.1, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2, от НК, което (несъгласие) е основано на твърденията, че липсват достатъчно доказателства, оборващи презумпцията за невиновност.

Относно явната несправедливост на наложените наказания се развиват доводи, че липсва анализ и изводи за индивидуализацията на вида и размера им; че в случая може да се приеме наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК, за да бъде наложено наказание под предвидения в закона минимум от три години и да бъде намален 2 определения изпитателен срок.

В исканията се отправя молба да бъде възобновено наказателното производство като атакуваната присъда бъде отменена или изменена по отношение на всеки от двамата осъдени и съответно в условията на алтернативност или всеки от тях да бъде оправдан за деянието по чл.330, ал.3,пр.1 вр.ал.2,т.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, или по отношение на всеки от тях делото да бъде върнато за ново разглеждане, или да бъде намален размера на наложеното на всеки от тях наказание.

В съдебното заседание пред ВКС защитниците на осъдените Х. С. и П. П., съответно адвокат П. П. и адвокат Д. Г., поддържат подадените искания за възобновяване на наказателното дело, като отново поставят на вниманието на ВКС изложените вече в сезиращите документи съображения в подкрепа на релевираните оплаквания. В допълнение към тях защитникът адв. Г. посочва, че има нарушения и в обвинителния акт, който не отговаря на никакви изисквания, за да бъде разгледано делото. Молят да бъде прието, че исканията им са основателни, поради което да бъдат уважени съобразно заявените претенции.

Осъдените Х. С. и П. П. се съгласяват с казаното от защитниците си. В последната си дума С. моли да се възобнови делото и да им се даде шанс да докажат невиновността си, а П. заявява, че са били лишени от адвокатска защита.

Представителят на ВКП изразява становище, че исканията са допустими и основателни, тъй като има допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на постановения въззивен съдебен акт. В тази насока изтъква, че има нарушение на чл.13 и чл.14 НПК; че липсват мотиви относно индивидуализацията на наказанията - каква е причината да бъдат наложени съответните наказания по вид и по размер; че са нарушени правата на подсъдимия Х.

С., тъй като съдът не е дал възможност на личен контакт между него и служебния му защитник. Моли да се уважат исканията за възобновяване и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в исканията за възобновяване доводи и изложените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК, установи следното:

С присъда № 20/26.10.2023 г. на Окръжен съд-Силистра, постановена по НОХД № 268/2022 по описа на съда, подсъдимият П. И. П. е признат за невинен в това, че на 17.12.2020 г. в /населено място/ в съучастие с Х. С. С., като извършител, запалил имущество със значителна стойност - л.а. марка „Мицубиши“ модел /модел/ с peг.

№/№/ на стойност 8000 лв., ведно с наличните в него движими вещи: лазерна ролетка с дължина 50 метра, стоманен ловджийски нож - кован, диоптрични очила марка „CARRERA“, слънчеви очила марка „TOMMY HILFIGER“, очила за компютър марка „HERITAGE“, връзка със секретни ключове - 2x10 бр. и папка с документи, на обща стойност 1570 лв. и недвижим имот - сграда, представляваща самостоятелен обект с идентификатор *** с предназначение за търговска дейност с площ 109,59 кв.м., находящ се на адрес: /населено място/, на стойност 161 148 лв., собственост на И. И. Х.., като е имало опасност пожарът да се разпростре върху друго имущество със значителна стойност - л.а. „О. К. С 1300“ с peг. № /№/ на стойност около 16000 лв., собственост на В. П. Д., и са последвали значителни вреди за собствениците на обща стойност 11570 лв., от които 9570 лв. за И. И. Х. и 2000 лв. за В. П. Д. поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 330, ал.3, 3 пр.1, вр. ал, 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 НК.

Със същата присъда подсъдимият Х. С. С. е признат за невинен в това, че на 17.12.2020 г. в /населено място/ в съучастие с П. И. П., като извършител, запалил имущество със значителна стойност - л.а. марка „Мицубиши“ модел /модел/ с peг. № /№/, на стойност 8000 лв., ведно с наличните в него движими вещи: лазерна ролетка с дължина 50 метра, стоманен ловджийски нож - кован, диоптрични очила марка „CARRERA“, слънчеви очила марка „TOMMY HILFIGER“, очила за компютър марка „HERITAGE“, връзка със секретни ключове - 2x10 бр. и папка с документи, на обща стойност 1570 лв. и недвижим имот - сграда, представляваща самостоятелен обект с идентификатор *** с предназначение за търговска дейност с площ 109,59 кв.м., находящ се на адрес: /населено място/, на стойност 161 148 лв., собственост на И. И. Х., като е имало опасност пожарът да се разпростре върху друго имущество със значителна стойност - л.а. „О. К. С 1300“ с peг. № /№/ на стойност около 16000 лв., собственост на В. П. Д., и са последвали значителни вреди за собствениците на обща стойност 11570 лв., от които 9570 лв. за И. И. Х.. и 2000 лв. за В. П. Д., поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 330, ал.3, пр.1, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 НК.

С посочената присъда първоинстанционният съд се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства, като е постановил изброените такива да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

По подадени срещу тази оправдателна присъда протест на прокурор в ОП-Русе и жалба на частните обвинители, чрез техния повереник, в Апелативен съд-Варна е било образувано ВНОХД № 28/2024 г. Същото е приключило с постановяване на сега атакуваната пред касационната инстанция въззивна присъда № 6/17.04.2025 г., с която е отменена първоинстанционната присъда и вместо нея подсъдимите П. И. П. и Х. С.

С. са признати за виновни в това, че на 17.12.2020 г. /населено място/, в съучастие като съизвършители, запалили имущество със значителна стойност - лек автомобил „Мицубиши /модел/“, рег.№ /№/, ведно с налични в него движими вещи, общо на стойност 9570 лв., собственост на И. Х.., като е имало опасност пожарът да се разпростре и върху лек автомобил „О. К., рег.№ /№/ на стойност 16 000 лв., собственост на В. Д., и са последвали значителни вреди на обща стойност 11570 лв., поради което и на основание чл.330, ал.3, пр.1, вр. ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.54 НК са им наложени наказания лишаване от свобода съответно: - на П. П. в размер на три години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок пет години; - и на Х. С. в размер на три години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок пет години.