Определение № 1122 от 23.05.2024, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 3129/2023
- Вид
- Определение № 1122
- Подписан
- 23.05.2024
- Състав
- Светла Рускова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.253 · Граждански процесуален кодекс
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1122 гр. Ямбол, 23.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла Р. Д. като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Гражданско дело № 20232330103129 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба и допълнителни уточнителни молби, подадена от “Василий-груп“ ЕООД, с която желае на осн.чл.124,ал.1 от ГПК да се приеме за установено по отношение на ответника Д. Г. Й. и в качеството му на ЕТ – Д. Г. Й., че облигационното правоотношение по договор за наем от 28.03.2022г. с наемател ЕТ Д. Г.
Й. е прекратено чрез сливане на качеството на наемодател и наемател в едно лице, че договорът е прекратен и не съществува поради сливане на страните по него, както и да се установи, че единственият валиден договор, по силата на който могат да се обработват и държат целите недвижими имоти, подробно описани в исковата молба, находящи се в землището на с.Х., е договорът за аренда от 2.08.2022г. Ищецът обосновава правният си интерес от исковете с обстоятелството, че по отношение на същите земеделски земи, предмет на договора от 28.03.2022г., има сключен договор за аренда от 02.08.2022г., който е сключен със съсобственици, притежаващи общо повече от 50% от недвижимите имоти.
Счита, че договорът за наем от 28.03.2022г. се е прекратил, т.к. на същата дата след сключване на договора за наем ответникът е станал собственик на притежаваните от наемодателите идеални части от недвижимите имоти чрез две сделки за дарение и продажба, и на практика с това е станало сливане на двете страни по договора – наемодател и наемател, като счита, че по този начин договорът за наем от 28.03.2022г. се е прекратил, поради прекратяване на облигационното правоотношение. Въпреки това прекратяване на договора за наем то не е вписано и към настоящият момент ответникът е заявил за обработване и е обработвал целите имоти, като по този начин препятства ищцовото дружество да регистрира арендния си договор от ОДЗ Ямбол и да обработва имотите.
Ответника е оспорил допустимостта на исковете, т.к. счита, че за тях липсва правен интерес ,т.к. ищеца не е страна по договора за наем и моли за прекратяване на производството. Позовал се е на определение № 232 от 15.04.2004г. по в.гр.д. № 122/2024г. на ЯОС.
Съгласно чл.124 ал.1 т ГПК всеки може да
1 предяви иск ,за да установи съществуването /респ.несъществуването / на едно право или правоотношение,когато има интерес от това.Последователно и непротиворечиво съдебната практика приема,че липсата на правен интерес не може да бъде преценявана общо,на плоскостта на съществуването на други видове искове.
Преценката за наличие на правен интерес се извършва въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства.
В конкретния случай ищеца цели със сила на присъдено нещо да бъде отречено съществуването на наемно правоотношение между трети лица ответника по отношение на конкретни имоти,за да може да реализира правата си като арендатор на имотите ,заявявайки ги за обработване пред ДФЗ.
В случаят съдът е сезиран с установителен иск за несъществуването на правоотношение създадено от договор за наем, по който ищеца не е страна. В нито една от хипотезите на чл.124 ГПК не би могло да се преследва установяване, че дадено правоотношение несъществува, защото би засегнало договорната автономия на страните, когато сключват дадена сделка и би довело до недопустима намеса на съда в облигационните правоотношение. Прекратяването на това правоотношение става по правилата на ЗЗД извънсъдебно с изключение на случаите на чл.87 от ЗЗД, какъвто не е настоящият.
Безпротиворечива е съдебната практика, че установителния иск за собственост е недопустим, когато може да се предяви осъдителен. Вторият установителен иск е недопустим на това основание, още повече, че предмет на същия е договор за аренда, по който пък ответника не е страна. При колизия на права за собственост/владение ищецът може успешно да се защити с иск по чл.108 от ЗС. С оглед на изложеното съдът намира направените възражения за основателни, поради което производството по делото следва да се прекрати. Това налага същото да се възобнови, поради което на осн.чл.253 ГПК , съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение на съда от 25.04.2024г., с което е приключено съдебното дирене и даден ход на делото по същество.
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 3129/2023г. по описа на ЯРС.
Прекратява производството по гр.д.№ 3129 по описа на ЯРС за 2023г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Ямбол в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
2