Акт № 41382 от 09.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41382 гр. София, 09.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110166601 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 140 ГПК.

Предявен е иск от ***, ЕГН: **********, адрес: гр. ***, срещу „***, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2594,90 лв., представляваща сбор от платени без основание суми по недействителен Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *** г., сключен между страните.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата от 3050 лв., а последният се задължил да я върне ведно с договорна лихва, при ГПР от 49,90%, ГЛП от 41,17%, съответно общо дължима сума по кредита от 4525,44 лв., в срок от 24 месеца, при месечна погасителна вноска от 188,56 лв. На ищеца бил предоставен пакет от допълнителни услуги, за които му било начислено възнаграждение в размер на 2832,72 лв., платимо разсрочено на вноски от по 118,03 лв. По този начин общия размер на задълженията по кредита възлизал на 7358,16 лв. и месечна погасителна вноска в размер на 306,59 лв. Ищецът заплатил сумата в общ размер на 5644,90 лв. Аргументира се, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен поради противоречието му със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като: първо, не била посочена методиката за формиране на посочения като абсолютна стойност ГПР; второ, липсвала информация относно начина на изчисляване на ГЛП и неговото отношение към ГПР; трето, при формирането на посочения в договора ГПР не били включени всички разходи по кредита, а именно възнаграждението за допълнителния пакет услуги, като излага подробни аргументи защо същото е следвало да бъде част от ГПР, като в последния случай поддържа, че размерът на ГПР би надхвърлил допустимия от закона максимален праг. Поддържа, че посочването в договора на ГПР, различен от действителния, представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика, в резултат на която потребителят не може да предвиди реалните икономически последици от сключването на договора и го подвежда относно параметрите му. По тези и други изложени съображения се поддържа, че сключеният между страните договор е недействителен и на основание чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи връщане единствено на реално получената от него сума от 3050 лв., а сумата от 2594,90 лв. подлежи на връщане от ответника. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава предявения иск. Признава, че ищецът е заплатил над главницата по договора сумата от 2594,90 лв., както и че с влязло в сила решение е установена недействителността на сключения между страните договор. Моли съда да постанови решение при признание на иска. Изразява становище, че разноските по делото не следва да се възлагат в тежест на ответника. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже:

- по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – извършено плащане на процесната сума в полза на ответника на основание процесния договор;

В тежест на ответника е да докаже:

- по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – наличие на основание за получаване на платените от ищеца суми въз основа на валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит в размерите на така извършеното плащане, както и своите възражения.

Приложените към исковата молба доказателства следва да бъдат приети като относими към предмета на спора.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ответника в срок до ОСЗ да представи изрично пълномощно за признание на иска за юрк. *** (липсва такава клауза в пълномощно на л. 93).

Неизпълнението влече невземане предвид стореното признание в отговора на исковата молба.

НАСРОЧВА ОСЗ на 07.12.2026 г. от 10,40 ч, за когато да се призоват страните с връчване на препис от настоящия акт, а ищецът - и с препис от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА представените с исковата молба доказателства по делото.

ПРИЛАГА гр.д.№ 59105/2023 г. на СРС.

ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО следното: между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание; договорът е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречие със закона; ищецът е усвоил сумата от 3050 лв., а заплатил сумата от 5644,90 лв.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до ОСЗ да изразят становище относно наличието на неравноправни клаузи в договора, за което съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

2

СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.

УКАЗВА на съдебния деловодител да уведоми за настоящия акт, в частност за задълженията за внасяне на депозити, всички съответни страни по делото по налични по делото и/или в интернет (след съответна справка в Търговски регистър, Регистри на българската адвокатура и интернет страници на страните по делото и техните процесуални представители) телефонни номера и имейл адреси освен чрез връчване чрез служба „ВПСК“ при СРС с удостоверяване на това обстоятелство по делото.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3