Решение № 12209 от 20.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12209 гр. София, 20.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20241110166394 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „***“ ЕАД съществуват вземания от следните лица: о т В. И. Д.: за сумата от 2020.68 евро (равностойност в евро на исковата сума от 3952.11 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 111, находящ се в гр. София, ж.к.

„***“, бл. 11, вх. Б, ет. 7, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2024г., до окончателно изплащане на задължението за сумата от 249.15 евро (равностойност в евро на исковата сума от 487.29 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.02.2022г. до 08.01.2024г.; о т И. Ц. Д.: за сумата от 2020.68 евро (равностойност в евро на исковата сума от 3952.11 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 111, находящ се в гр. София, ж.к.

„***“, бл. 11, вх. Б, ет. 7, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2024г., до окончателно изплащане на задължението за сумата от 249.15 евро (равностойност в евро на исковата сума от 487.29 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.02.2022г. до 08.01.2024г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 3480/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение между него и ответниците като собственици на гореописания недвижим имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на 1 прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват найстарите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл.

86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който исковете се оспорват с довод, че между страните не съществува облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, доколкото не бил подписан писмен такъв, като, освен това, ответниците не били подписвали и общите условия на топлофикационното дружество. С оглед на това поддържат, че в случая се касаело за непоискана доставка на топлинна енергия по смисъла на нормата на чл. 62 ЗЗП.

Наред с това, поддържат и че считано от 30.10.2004г. не са в договорни отношения и с дружеството за дялово разпределение „***“ ЕООД. Излагат съображения за недължимост на суми за отоплителен сезон 2023-2024г., който е извън процесния период.

В подадените в срок възражения по чл. 414 ГПК длъжниците- понастоящем ответници, са изложили твърдения, че са заплатили в полза на ищеца сумата от 7113.00 лева, дължима за периода от 2021г. до 2023г., като са представили фискални Б.е за това към възраженията си.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „***“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от дълга.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

2

Между страните не е спорно, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че през исковия период ответниците са били собственици на процесния имот при сочените от ищеца равни дялове- по ½ идеална част всеки. Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че този факт с правно значение се установява въз основа на приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните Нотариален а к т № 155 за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ и декларация по чл. 14 ЗМДТ.

С оглед на това и на основание дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответниците като собственици на процесното жилище през исковия период при равни части са легитимирани да отговарят по претенциите за заплащане на цената на потребената в него топлинна енергия съобразно дела си в съсобствеността.

Между страните не е спорно, а и се установява от приобщените писмени доказателства: договор между дружеството за дялово разпределение и етажните собственици в сградата, в която се намира имотът, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от третото лице- помагач на ищеца „***“ ЕООД, вкл. съгласно констатациите на вещото лице.

Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период се установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението през исковия период в процесния имот е имало четири радиатора с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), като за периода 2021/2022г. топлинната енергия е начислявана служебно по МСРС (максимален специфичен разход на сградата) поради липса на осигурен от абоната достъп за извършване на реален отчет, а за 2022/2023г. начисленията са извършвани ежемесечно въз основа на извършван реален дистанционен отчет. За имота за релевантния период е начислявана и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване въз основа на показанията на един водомер за топла вода, който на 08.07.2021г. е сменен с такъв с дистанционно отчитане, като преди това е бил отчетен. Наред с това, на клиента е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.

Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Експертът е констатирал въз основа на представените му от ищеца документи, вкл. за метрологични проверки на топломерите, монтирани в двете абонатни станции в сградата, че 3 за един от тях, чиято метрологична проверка е изтекла на 08.02.2021г., а е заменен в нов на 27.09.2021г., не са налице данни да е бил подложен на проверка след демонтажа му на посочената дата, поради което е изяснил, че, доколкото се касае за топломер с неясна метрологична годност, не би могъл да потвърди правилността от техническа гледна точка на начисляванията на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за периода от 01.05.2021г. до 26.09.2021г., като е посочил, че стойността на топлинната енергия за този период за абоната възлиза на сумата от 406.81 лева. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 9071.09 лева, в случай че констатираното от него относно неясната годност на един от топломерите за част от исковия период не бъде съобразено, респ. на сумата от 8664.28 лева, в случай че бъде съобразено, като и в двата варианта е взело предвид и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

Неоснователен е заявеният с отговора на исковата молба довод, че в случая се касае за хипотеза на непоискана доставка по смисъла на нормата на чл. 62, ал. 1 ЗЗП и на европейското законодателство. Това е така, доколкото в случая се касае за имот, който се намира в сграда в режим на етажна собственост, в която хипотеза съгласието, искането за топлоснабдяване на сградата, респ. на обектите в нея изхожда от мнозинството от етажните собственици, а не от всеки етажен собственик поотделно- арг. от разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, както и в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г.