Решение № 50 от 04.03.2025, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Исперих, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20223310100560 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е исково с правно основание чл. 108 Закон за собствеността (ЗС).

Постъпила е искова молба вх.№2944/20.09.2022 г., допълнена с молба вх.

№ 3189/12.10.2022 г., от Е. А., И. М. И., Н. М. Я. и И. М. Б., действащ чрез адв.С. Д. от АК – Разград, срещу Ф. М. И. и Н. Ф. И., и двамата от с.Богомилци, обл.Разград, като молят съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че 4/5 ид. ч. от поземлен недвижим имот, находящ се в с.Богомилци, обл.Разград, съставляващ УПИ I-185 от кв.29, с площ от 1982 кв.м., са тяхна собственост, придобита по наследство, и да бъдат осъдени ответниците да предадат собствеността и владението върху 4/5 ид.ч. от имота. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищците заедно с първия ответник са наследници на М. ИГ. Б., починал на 09.12.1986 г. Наследодателят им притежавал дворно място в с.Богомилци, в което имало къща. В тази къща ищците и ответникът Ф. И. били отраснали. В последствие ищците заминали за Република Турция, като периодично се връщали в България, а първия ответник останал да живее в с.Богомилци, поради което се грижел за наследствени имот. Ищците били дали съгласието си брат им да го стопанисва, за да не се окраде, като всяка година му пращали пари, за да плаща данъците.

През 1995-1996 г. къщата в имота била съборена от ответника Ф. И., след което дворното място било засявано с различни култури през годините, на което ищците не се били противопоставили, тъй като не живеели в България и не отглеждали животни.

През 2021 г. ищците решили да продадат наследствения имот и да си поделят парите, но след като отишли в Община Самуил, за да платят данъците 1 и да се снабдят с необходимите документи, установили, че брат им Ф. И. е единствен собственик на имота. Така разбрали, че той се бил снабдил с нотариален акт за собственост върху наследствени имот по обстоятелствена проверка.

Тъй като имотът бил придобит по време на брака на първия ответник с втората ответница, ищците считат, че искът им следва да бъде насочен и срещу Н. Ф. И.. Ищците считат, че брат им притежава само 1/5 ид.ч. от наследствения имот, с което обосновават правния си интерес от водене на ревандикационния иск. Уточняват, че майка им Х. АХ. Б.ова била починала в Турция през 2001г., преди да получи двойно гражданство и поради тази причина не са били издадени документи за смъртта й. В момента били предприели постъпки в тази насока, но процедурата била тромава. Заради това в удостоверението за наследници на наследодателя М. Б. съпругата му Х.

Б.ова фигурира като наследница и няма данни за смъртта й.

В съдебно заседание се явяват ищците Н. Я. и И. И., а И. Б. и Е. А. не се явяват. Всички ищци се представляват от упълномощен адв.С. Д. от АК Разград, която поддържа изцяло исковата молба. Претендира и за сторените в производството разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответниците Ф. И. и Н. И. депозират такъв, като считат иска за недопустим и неоснователен. Завяват, че ищците нямат правен интерес от завеждане на иска. Твърдят, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината.

Потвърждават, че действително са се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, тъй като са заживели в този дом още през 1974 г., преди да сключат граждански брак. Там са родени и отгледани двете им деца, там са изгледали и родителите на ответника Ф. И..

Братята и сестрите му се били изселили в Турция по време на т.нар. „Голяма екскурзия“ и се връщали в България спорадично. И. и И. имали имоти в с.Самуил и с.Богомилци, където отсядали, Е. след изселването си се завърнала за първи път през миналата година, а Н. се връщала само през лятото.

Ответниците твърдят, че през годините само те са се грижили за процесния имот, плащали са данъци и нито един от ищците не се е противопоставил на тяхното владение и ползване. Действително след 2007 г. къщата постепенно се срутила, но това се случило в резултат на липса на достатъчно финансови средства за основен ремонт. През годините нито един от ищците не е проявявал интерес към имота, поради което ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост. Считат, че за тях липсва правен интерес от завеждане на настоящия иск.

В случай, че съдът прецени иска като допустим, намират същия за неоснователен поради изложените съображения.

В съдебно заседание ответницата Ф. И. и Н. И. не се явяват.

Упълномощеният от тях адв.Н. М. от АК - Разград, поддържа писмения отговор и претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят и по делото е категорично установено от приложените писмени доказателства (удостоверения за наследници -л.20, препис извлечение от акт за смърт № 23 от 08.08.2024 г. – л.140-141), че четиримата ищци и ответникът Ф. И. са наследници на М. ИГ. Б., починал на 09.12.1986 г. и на неговата съпруга Х. АХ. Б.ова (Х. Чалъшкан), починала на 18.09.2001 г. в Р Турция.

2

Не е спорен и факта, че приживе наследодателя е притежавал процесния имот - поземлен недвижим имот, находящ се в чертите на с.Богомилци, обл.Разград, ул.“Арда“ № 4, съставляващ УПИ I-185 от кв.29, с площ от 1982 кв.м., с начин на трайно ползване – дворно място и част от улица ОК 124-121, при граници и съседи – имоти с номера както следва: улица от три страни, имот № 184 и имот № 186. Действително по делото липсват писмени доказателства, удостоверяващи правото на собственост на наследодателя, но в тази насока са всички свидетелски показания, а и този факт се признава и от двете страни. От гласните доказателства се установява, че М. Б. е придобил имота на основание давностно владение. При това положение и съгласно разпоредбата на § 4 от Семеен кодекс ДВ бр. 41/28.05.1985 г. (отм.) имотът се явява съпружеска имуществена общност между М. Б. и неговата съпруга Х.

Б.ова, поради което към датата на смъртта на съпруга 09.12.1986 г. неговата ½ идеална част от същият се наследява от неговите съпруга и петте му деца деца – Х. АХ. Б.ова, Е. А., И. М. И., Н. М. Я., И. М. Б. и Ф. М. И. съответно по 1/12 ид.ч. за всеки един от тях (Удостоверение за наследници № 71/02.09.2022 г. на Кметство с. Богомилци, обл.Разград – л. 20).

През 70 – те години на ХХ в. ищцата Е. Ъ. се изселил в Република Турция, където живеела и досега. За първи път се върнала в България през лятото на 2022 г. по повод на сватба на близък родственик – син на св. Е. Хамид.

Ищците Н. Я. и И. Б. заминали за Република Турция през 1989 г. и за първи път се върнали към 1999 г., като от тогава редовно посещавал страната всяка година. С двойно гражданство са. При заминаването си във Турция Н. Я. оставила багаж в бащината си къща на съхранение.

Ищецът И. И., който е наследник само на М. Б. останал в България, като живеел в съседното с. Самуил.

След смъртта на общия наследодател в процесният имот останал да живее ответникът Ф. М. И. заедно със съпругата си – ответницата Н. Ф. И. и децата им. През 2007 г. – 2008 г. ответниците се преместили да живеят в друг имот, находящ се в с. Богомилци, ***, закупен от сина им Синан Ф.

М., който обитавали и до настоящия момент. В следващите години Ф. И. поддържал дворното място като го обработвал, но не полагал грижи за къщата. Такива грижи не полагали и останалите наследници, поради което с времето къщата постепенно се самосрутила. Видно от приложените по делото снимки от Гугъл уърт към 2012 г. къщата е била все още налична в имота, но през 2021 г. вече липсва (л. 45).

Данъците за имота се заплащали от ответника Ф. И., като намиращите се в Турция негови сестри и брат му предоставяли дължимата им се рента от наследствени земи, за да заплаща и техния дял.

С НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 175, том 3, рег.№ 4283, н.д.№ 517 от 06.08.2021 г. на Нотариус П. А., рег.№ 688 на НК ответникът Ф. М. И. е признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот: Поземлен имот, находящ се в строителните граници на с. Богомилци, общ. Самуил, обл. Разград, на ***, с площ 1982 кв.м., който по ПУП на с. Богомилци, одобрен със Заповед № 76/1997 г. представлява ПИ с пл. сн. № 185, отреден за УПИ I – 185 от кв. 29 и част от улица с ОК 124-124, при граници и съседи: улица от три страни, имот с пл. № 184 и имот с пл. № 186 от кв. 29, ведно със всички подобрения и приращения в имота.

Към момента на снабдяване с цитирания нотариален акт ответникът Ф.

М. И. е бил в законно сключен граждански брак с ответницата Н. Ф. И..

3

Съгласно приложеното удостоверение от Община Исперих на л. 38 от делото поземлен имот с пл. сн. № 185, отреден за УПИ I – 185 от кв. 29 и част от улица с ОК 124-124 по действащия план на с. Богомилци от 1997 г. е идентичен с части от парцели II-64, III-66 и I-65 в кв. 6 и част от улица с ОК 10-15 по стария план на селото от 1934 г.

Съгласно представената по делото скица № 15-1150999-04.10.2022 г. процесният имот представлява „Поземлен имот с идентификатор *** в с. Богомилци, общ. Самуил, обл. Разград, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18114/07.12.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес – с. Богомилци, с площ 1982 кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 185, квартал 29, парцел I, при съседи: ***, ***, ***, ***.“ (л. 22).

В производството по делото ищц ите са направили съдебни и деловодни разноски в общ размер на 760.00 лв., от които 50.00 лв. за държавна такса за образуване на делото, 10.00 лв. ДТ за вписване на искова молба и 700.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Ответниците са направили съдебни и деловодни разноски в общ размер на 600.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание разпоредбата на чл. 108 от ЗС – осъдителен иск за защита правото на собственост на невладеещия собственик, който претендира да получи фактическата власт върху своя недвижим имот от владеещия несобственик.

Разгледан по същество искът е частично основателен.

За основателността на така предявения иск по чл. 108 ЗС е необходимо кумулативно наличието на три предпоставки: ищците да докажат, че са собственици на съответните идеални части от този имот; че същият се владее от ответниците и че това тяхно владение е без основание. В обсъждане на тези предпоставки съдът приема същите за доказани.

На първо място категорично по делото се установи и страните не спорят по отношение на факта, че към настоящия момент ответниците владеят целия процесен имот на основание НА № 175/0608,2021 г., с който първият ответник е признат за собственик на основание давностно владение.

Спорният момент в настоящото производство е относно обстоятелствата кой е собственик на имота и на какво правно основание. Всяка от страните претендира, че те са собственици на имота, като ищците се позовават на наследство, а ответниците - на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Възражението на ответната страна всъщност представлява оспорване на ищцовата активна легитимация, като твърдението на ответниците е, че владеят имота за себе си повече от 25 г. Налага се извода, че в процесния казус е налице т.нар. конкуренция на придобивните способи, като главния въпрос, на който следва да се отговори е кое от придобивните основания е перфектно и изключва другото – на ищците или на ответниците. Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години, ако владението е добросъвестно и 10 години, ако е недобросъвестно. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че за придобиване правото на собственост върху един недвижим имот на основание давностно владение е 4 необходимо осъществяване на фактическата власт върху имота с намерение за своене, като владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно и явно (решение № 116 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 2592/2014 г. на ІІ г. о. на ВКС).

Разпечатката съдържа 47 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bdfa0034-d9f9-4939-988b-b6f7b087834f