Решение № 33 от 09.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000502877 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

Срещу решение № 4679 от 16.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 5964 по описа за 2025 г. на СГС, ГО, 5-ти брачен състав, с което е уважена молбата на Т. И. Б. и е постановено връщане на децата Д. П. А. и Д. П. А. в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, и предаването им на майка им- молителката Б., е постъпила въззивна жалба от П. П. А., ответник по молбата.

Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и постановяване на решението при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон.

Съдът бил очертал погрешна фактическа обстановка. Намира, че не е налице хипотезата на чл.3 от Хагската конвенция. Сочи, че молителката не била овластена да упражнява родителските права върху децата самостоятелно.

Затова не било налице неправомерно поведение от ответника/въззивник. Сочи, че молителката била подписала декларация/съгласие за пътуването на децата 1 до Р България. Сочи, че в отговора по исковата молба бил навел възражения за наличието на предпоставките по чл.13, б.“б“ от ХК по отношение на децата и особено на детето Д.. Намира, че в нарушение на чл.172 ГПК съдът бил дал вяра на показанията на свидетеля Р. И., който бил партньор на молителката и живеел в едно жилище; свидетелят бил предварително запознат и подготвен за разпита пред съда. Показанията на свидетеля И. не били обсъдени с показанията на свидетелят В., който сочел, че Р. И. бил дърпал ушите на малолетния Д.. СГС бил допуснал процесуално нарушение като оставил без уважение доказателственото искане за назначаване на съдебнопсихологическа експертиза, поискана с отговора по исковата молба. Счита, че допускането на това доказателство е относимо по спора, вкл. и по арг. от пар.1,т.5 от ДР на Закона за закрила на детето. Следвало и съда да извърши преценка дали при връщането на децата не съществува заплаха от физическо или психическо насилие, респ. дали децата няма да бъдат поставени в неблагоприятна ситуация. Наред с това по делото било установено, че молителката няма постоянни доходи, а се издържа от социални помощи и работа по почистване. Апартаментът, в който живеела бил с една спалня и сервизни помещения поради което не можел да задоволява нуждите на молителката и децата, свързани с тяхното отглеждане и обучение. Като се имало предвид, че Лондон е един от най-скъпите градове на света, липсата на материална обезпеченост, битовите условия за отглеждане на децата, липсата на семеен кръг от лица, които да помагат в отглеждането на децата, то изменението на сегашното местоживеене на децата в България, не било в интерес на децата.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което молбата да бъде оставена без уважение.

По въззивната жалба е постъпил отговор от молителката Т. И. Б., в който се излага становище за нейната неоснователност. Намира, че молбата й правилно е уважена – тя не била дала съгласие бащата да задържи децата в Р България, а само да пътуват на 15.04.2025 г. Сочи, че не била твърдяла в молбата си, че децата са изведени неправомерно, нито СГС бил достигнал до такъв извод. Правилен бил извода на съда, че децата са задържани неправомерно. Сочи, че съгласно английското законодателство – Закона за децата от 1989 г. майката не се нуждае от съдебно решение или вписване на акт за раждане, за да има родителска отговорност. Липсвало съдебно решение 2 по силата на което на молителката да са й отнети родителските права и следователно тя можела да взема решения относно образованието на децата, както и тяхното местоживеене. Бащата, който неправомерно бил задържал децата не можел да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Неверни били твърденията на въззивника за извършен акт на насилие спрямо детето Д. от страна на Р. И.. Правилно СГС не бил кредитирал показанията на свидетеля В., той бил най-близкия приятел на въззивника. Свидетелят не могъл да обясни как 5-6 годишни деца осъществяват помежду си телефонен разговор. Освен това в показанията му се сочело, че нито той, нито съпругата му са станали свидетели на упражнен тормоз върху децата. Свидетелят сочел, че децата са живели щастливо в Лондон. Неверни били и твърденията на въззивника, че молителката и свидетеля Р. И. живеят заедно. Те се виждали само за няколко часа след работа. Неверни били и твърденията, че молителката няма доходи – тя работела и получавала стипендия от университета в Лондон, в който учи. Твърди, че издръжката на семейството в Лондон била поета преди всичко от нея. Сочи, че въззивника в момента работел със заплата от 1200 лв., имал заем в Лондон в размер на 900 паунда.

Обстоятелството, че Лондон е един от най-скъпите градове не значело, че децата не следва да живеят там. Още повече, че двамата родители се били запознали там и там живели заедно с децата си. Сочи,че децата в Лондон имали социална среда, приятелски кръг, училището било в непосредствена близост до дома им. Родителите на молителката често пътували до Лондон и я подпомагали. Градът бил голям и създавал безброй възможности за децата.

Сочи, че при връщането й през юли 2025 г. децата споделили, че баща им ги бие с колан. Бащата отговорил, че това са глупости. Децата искали да се приберат в Лондон, но баща им им казвал, че там е студено.

Представителят на Прокуратурата излага становище за правилност на така постановеното първоинстанционно решение.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивника на 21.07.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 25.07.2025 г. Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес за обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

3

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че не се спори по делото, че децата Д., роден на *** г. и Д., роден на *** г. имат обичайно местопребиваване във Великобритания към момента на задържането им в Р България. От събраните по делото удостоверения за раждане се установявало, че децата са родени от майка Т. И. Б. и баща П. П.

А..

Като се е позовал на извършената от него преценка на събраните доказателства, СГС е приел за установено по делото, че по отношение на децата Д. П. А. и Д. П. А. са осъществени предпоставките на чл. 3, б. "а" и б.

"б" от Хагската конвенция, тъй като на 02.04.2025 г. бащата П. П. А. е напуснал Великобритания (обстоятелство, което не било неоспорено по делото) с децата от държавата по тяхното обичайно местопребиваване, като не ги е върнал, а ги е задържал неправомерно в Република България след 15.04.2025 г. - без съгласието на тяхната майка Т. И. Б. като по този начин било нарушено правото на майката да упражнява ефективно родителските права.

Т. е . по делото б и л о установено незаконното задържане на децата от страна на бащата в Република България, тъй като децата били с обичайно местопребиваване във Великобритания, а майката не б и л а лишена от упражняване на родителски права по отношение на децата и не била дала съгласието си за тяхното оставане в Република България след 15.04.2025 г.

Обратно, установило се, че молителката и майка на децата ефективно била упражнявала родителските права по време на прехвърлянето и задържането на децата, доколкото страните не спорели, че до 02.04.2025 г. са живели с децата във Великобритания, а и се установило, че преди неправомерното задържане на децата от ответника тя била предприела действия по защита на правата си, като сезирала Върховния съд, отделение по семейни дела, Лондон, където 4 било образувано дело № FD25P00244 с искане за вземане на мерки по защита на правата като родител на децата Д. П. А. и Д. П. А., вкл. и за незабавно връщане на децата от бащата П. П. А. на майката. Със същото било заявено и искане майката да може да се върне с децата незабавно в Обединеното кралство, а граничните служби и полицията да окажат съдействие на майката за изпълнение на това определение, както и бащата да бъде лишен от правото да взема децата от майката и да ги извежда извън Обединеното кралство.

Действащият български закон, а и страните не спорели, че и британският уреждат, че и двамата родители упражняват родителски права върху децата по взаимно съгласие (арг. от чл. 123, ал. 1 от СК на Р. България, както и служебно достъпния за съда Закона за отвличане на децата - Глава 37, Част І Нарушения на законодателството на Англия и Уелс).

Нормата на чл. 12, ал. 1 от Хагската конвенция постановява ла, че когато дете е било незаконно прехвърлено или задържано и от датата на подаване на молбата за връщането му пред компетентен съдебен или административен орган на договарящата държава, в която се намира децата, е изтекъл период от време, по-малък от една година от датата на незаконното прехвърляне или задържане, съответният орган разпорежда връщане на децата. В случаите, когато молбата за сезиране била подадена извън едногодишния период по ал.

1, съдът или административния орган постановявал връщане на децата, освен ако се установи, че то се е приспособило към новата си среда - чл. 12, ал. 2 от Хагската конвенция.

По делото се установило, че молителката Т. И. Б. е спазила едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от Хагската конвенция, тъй като децата били неправомерно задържани след 15.04.2025 г., а молбата за връщането на децата в държавата на обичайното им местопребиваване била депозирана на 22.05.2025 г., което било видно от вх. регистър на СГС, поради което и съдът не дължал преценка и обсъждане дали децата са се приспособили към новата си среда в Република България.

На следващо място следвало да се разгледа спорният между страните въпрос относно наличието на втората материална предпоставка - дали ответникът неправомерно е задържал децата в Република България - без съгласието на тяхната майка. Не било спорно, че бащата е извел децата от Великобритания на 02.04.2025 г., а към този момент молителката не била 5 лишена от родителски права. Установило се също, че след 15.04.2025 г. ответникът б и л отказал да върне децата от Република България във Великобритания.

Нарушавайки правото на родителя на когото съдът не б и л отнел упражняването на родителските права, респ. без да е разрешен спорът за родителската отговорност по отношение на децата, след правомерното им извеждането на 02.04.2025 г. от държавата по обичайното местопребиваване Великобритания, ответникът незаконно б и л задържал децата в Република България след 15.04.2025 г. Бащата - ответник по настоящето производство, не можел да черпи права от собственото си неправомерно поведение и да не се съобрази с правата на другия родител, както и с правилата на Хагската конвенция. Същевременно по делото не се събрали доказателства от които да бъде обоснован извод, че майката се е съгласила със задържането на двете деца от бащата в Р. България след 15.04.2025 г. Обратно, установило се, че изрично се е противопоставила на това задържане, като се е ползвала от правото си да защити правата си на пълноправен родител. Следвал извод, че не е изпълнена предпоставката на чл. 13, б. "а" от Хагската конвенция.

От ответната страна своевременно б и л и въведени твърдения за наличието на изключенията по чл. 13, б. "б" от Хагската конвенция, поради което и съдът дължал обсъждането им.

От събраните доказателства съдът не нам ерил да е осъществена някоя от хипотезите на чл. 13, б. "б" от Хагската конвенция, респ. да съществува някаква сериозна опасност връщането на децата в държавата по обичайното местопребиваване - Великобритания да ги изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане, или да ги постави в неблагоприятна ситуация по какъвто и да е начин.