Решение № 735 от 10.06.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. Пазарджик, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220101733 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от М. Й. Г. от гр. П. срещу "Файненшъл България" ЕООД за признаване за установено, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между страните, е нищожен, и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата 1 лв., частично от 50 лв., представляваща недължимо платена сума по този договор. В хода на делото размерът на този иск е увеличен от 1 на 50,60 лв.

В исковата молба се твърди, че при сключване на договор за паричен заем с "Изи Асет Мениджмънт" АД било уговорено, че кредитополучателят следва да представи като обезпечение банкова гаранция, двама поръчители, отговарящи на определени условия, или да сключи договор за гарантиране на задължението. Така бил сключен процесният договор, с който ответникът поемал задължение да обезпечи задължението по кредита, срещу което ищцата като кредитополучател му дължала възнаграждение, разсрочено заедно с месечните вноски по кредита. Кредитът бил погасен изцяло от ищцата. Сочат се основания за нищожност на самия договор за кредит - противоречия със ЗПК - съответните разпоредби на чл. 10, 11 и 12. Сочи се, че поставяйки неизпълними изисквания за обезпечение, заемодателят насочва заемателя към договора за предоставяне на поръчителство от одобреното от заемодателя дружество - единственото достъпно обезпечение. Сочи се, че възнаграждението по договора за поръчителство следва да е включено в ГПР като неизбежен разход по кредита, а то не е. Сочи се на следващо място, че в полза на потребителя не се предоставя услуга с този договор - услугата е за кредитора и съобразно правната уредба на поръчителството кредиторът е този, с когото се сключва договор за 1 поръчителство. Дружеството заемодател е собственик на капитала на дружеството поръчител и е обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение по кредита. На практика така не се гарантира вземането, тъй като с плащане от поръчителя кредиторът плаща сам на себе си, а само се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се накърняват добрите нрави. Те са накърнени и от нееквивалетно високия размер на възнаграждението за поръчителство - повече от половината на размера на отпуснатия кредит.

Искът е с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави, противоречие със закона (нормите, които се сочат в исковата молба) и обезпечаване на противоречащо на закона главно задължение, което би могло да се квалифицира и като нищожност поради липса на основание. Всички основания са в отношение на кумулативност, видно от формулировката в исковата молба и от естеството на самите посочени основания за недействителност, които могат да съществуват едновременно.

Ищцата е поискала привличане на кредитодателя "Изи Асет мениджмънт" АД като подпомагаща страна, което искане е оставено без уважение - кредитодателят няма интерес от уважаването на исковете на М. Г. срещу поръчителя, съответно няма интерес да я подпомага и липсва интерес от неговото привличане. Обвързването на помагача с мотивите на решението е последица от привличането, а не основание за него.

Постъпил е отговор от ответника, с който той оспорва иска. Счита го за недопустим поради липса на правен интерес - от една страна, към момента на сключването и изпълнението на договора не е имало спор между страните и те са изпълнили задълженията си; от друга недопустим е установителен иск, когато може да се предяви иск за връщане на заплатената сума, недопустимо е и съединяването им поради идентичност на предмета на спора: според ответника осъдителното искане съдържа в себе си и установително, а това представлява и опит за натоварване на ответника с разноски и злоупотреба с права.

Излага доводи за неоснователност - твърденията за недействителност на договора за кредит нямат отношение към ответното дружество, което е самостоятелно юридическо лице.

Обявяването на обезпечения договор за нищожен по принцип води до погасяване на поръчителството, но тъй като в случая при недействителност би се дължала чистата стойност на кредита, т.е. задължението би съществувало, поръчителството не би се погасило. Промените в правоотношението между кредитора и длъжника са непротивопоставими на поръчителя - неговото положение е такова, каквото е възникнало по-рано. Възнаграждението за поръчителството се дължи срещу услугата предоставяне на поръчителството, а не е разход по кредита. Колкото до довода, че договор за поръчителство се сключва между поръчителя и кредитора - такъв договор има сключен и следва да се прави разлика между него и договора за предоставяне на поръчителство, който е самостоятелен и влиза в действие при условие, че заемателят не предостави нужните обезпечения.

Преценката за накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора и действа принципът, че всеки е свободен да встъпва в договорни правоотношения и се съгласява със съдържанието им, а възнаграждението по 2 договора за поръчителство не е нееквивалентно на предоставяната услуга, защото поръчителството обезпечава и лихвите, и всички други разходи по кредита. Освен това нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договора (вкл. поради неравноправност по ЗЗП), а а евентуално може да го направи унищожаем, ако е сключен поради крайна нужда (сочи се практика).

Съдът не счита иска за недопустим - предметът на осъдителния и на установителния иск не са еднакви, установяването на нищожност обуславя задължението за връщане на платеното и няма пречка да се предявят тези два иска заедно. Посоченото от ответника за недопустимостта и правния интерес се отнася за случаите, когато вместо възможния осъдителен иск се предявява установителен иск за същото право или задължение (в случая за връщане на платеното), а не за съществуване или несъществуване, нищожност и пр. на друго, обуславящо го правоотношение. Няма спор в теорията и практиката, че иск за прогласяване на нищожност на договор може да се предяви винаги, самото участие като страна в нищожното правоотношение е достатъчно за правния интерес, а този иск винаги е установителен - не би могъл да бъде осъдителен. Осъдителен може да бъде иск с предмет притезателно право (вземане). Не може да се говори за злоупотреба с права и натоварване с разноски - ищецът има избор дали да предяви и двата иска, с които разполага.

В хода на делото страните поддържат становищата си.

Установява се следната фактическа обстановка, която не е спорна и е описана в исковата молба:

На 23.06.2022 г. М. Г. е сключила договор за паричен заем № 4519130 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 600.00 лева, който следвало да се върне на 18 погасителни вноски, платими на всеки две седмици, всяка вноска в размер 38,42 лв., при фиксирана лихва от 40% годишно.

В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто досие в ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.

На датата на сключване на договора между „Изи Асет Мениджмънт" АД, М. Г. и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на гаранция № 4519130, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията по договора за паричен заем. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, М. Г. се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Възнаграждението за 3 предоставеното поръчителство, дължимо отделно на поръчителя, било в общ размер 568,44 лв., а месечната вноска по него била в размер 31,58 лв., платими също на всеки две седмици, прибавени към вноската по основния договор - договора за кредит. Между кредитодателя и поръчителя бил сключен съответно договор за поръчителство.

Едноличен собственик на капитала на поръчителя "Файненшъл България" ЕООД от 2017 г. до момента е кредитодателят "Изи Асет Мениджмънт" АД, видно от търговския регистър.

Г. заплатила по договора за предоставяне на поръчителство общо 50,60 лв.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Съчетанието от двата договора - за потребителски кредит с едно дружество и за предоставяне на поръчителство с друго, контролирано от него дружество - представлява очевидна и разпространена схема за заобикаляне на ограничението на размера на годишния процент на разходите, уредено от чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговорката за предоставяне на обезпечение, съдържаща се в договора за кредит, представлява формално, привидно основание за сключването на договора за предоставяне на поръчителство. Това личи и по практическата неизпълнимост на уговорката за предоставяне на обезпечение от поръчител или банкова гаранция, каквото е описано в договора, както и от значителния размер на възнаграждението за предоставяне на поръчителство - почти равно на главницата.

Поръчителят се задължава да плати на собственика на капитала си (което икономически е практически равносилно на плащане на себе си) сумата по кредита и това задължение за плащане "на себе си" става единственото основание М. Г. да му заплати още 568,44 лв., т.е. срещу заплатеното възнаграждение липсва реална насрещна услуга, съответно липсва основание по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Това привидно уговорено възнаграждение не е цена на получена отделна услуга, а условие Г. изобщо да получи кредит и начин за неограничена от чл. 19, ал. 4 от ЗПК печалба от кредитодателя и свързаното с него дружество.

Описаното заобикаляне на конкретната забрана на закона е достатъчно основание за нищожност както на клаузата за предоставяне на обезпечение в договора за кредит, така и на договора за предоставяне на поръчителство - изцяло. Може да се обоснове освен това нищожност на целия договор за кредит поради неточно посочване на действителния годишен процент на разходите в него (включващ възнаграждението по другия договор, без което, както се посочи, кредит е нямало да бъде предоставен), считано в съдебната практика за вид липса на посочване на ГПР, и нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, водещо съобразно чл. 22 от ЗПК до нищожност на договора за кредит. Всяка уговорка за предоставяне на обезпечение по нищожно задължение е уговорка без основание по смисъла на чл. 26 от ЗЗД и така е налице и поради тази причина това основание за нищожност.

Самостоятелно основание противоречие с добрите нрави може да се изведе допълнително от силно завишения размер на уговореното възнаграждение за поръчителство.

Предявените искове са изцяло основателни, включително обусловеният от недействителността на договора за предоставяне на поръчителство иск за връщане на платеното по него възнаграждение.

4

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

Признава за установено в отношенията между страните М. Й. Г. с ЕГН **********, от гр.

П., ул. "****" 4, вх. А, ет.. 4, ап. 10, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД - гр. София, бул.

"Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, с ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П.

Б. Д., че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 4519130 от 23.06.2022 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД: поради заобикаляне на закона чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, поради липса на основание като обезпечаващ несъществуващо вземане по нищожен договор за кредит и поради противоречие с добрите нрави.