Решение № 796 от 15.12.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 796 гр. София, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Рени Ковачка при участието на секретаря Невена Б. Г.ева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20221001000562 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Обединена българска банка” АД, с която обжалва решение № 261 449 от 15.11.2021 г., постановено по т.д. № 3 019/12 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав, с което съдът е признал на основание чл.440, ал.1 вр. е чл.124, ал.4 ГПК, по предявен от „Кваликом-авто“ ООД отрицателен установителен иск, по отношение на „Обединена българска банка“ АД, „Фърс фейс холд“ ЕООД (с предишно наименование „Глобъл инвест холдинг“) ЕООД, „Пирин турс“ ЕООД, че длъжникът в изпълнително производство - изпълнително дело №20118440402314 по описа на ЧСИ С. Я. с район на действие СГС, рег.№*** на КЧСИ, „Фърс фейс холд“ ЕООД ( с предишно наименование „Глобъл инвест холдинг“) ЕООД не е собственик на следните имоти: имот №029111 по КВС с идентификатор ***, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със Заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.София, район „Люлин“, Обеля, местност „Брего“ с площ от 7 046 кв.м, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***,

***, ***, ***, ведно с попадащите в имота сгради с идентификатори *** с площ от 84 кв.м, с идентификатор с площ от 97 кв.м, с идентификатор *** с площ от 53 кв.м., с идентификатор *** с площ от 366 кв.м., с идентификатор *** с площ от 60 кв.м и с идентификатор с площ от 374 кв.м. и имот №029112 по КВС с идентификатор ***, представляващ 1 поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със Заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.София, район „Люлин“, Обеля, местността „Брего“, с площ от 1 374 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, ведно с попадащите в имота сгради с идентификатори *** с площ от 11 кв.м., с идентификатор *** с площ от 300 кв.м. и е осъдил, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Обединена българска банка“ АД, „Фърст фейс холд“ ЕООД ( с предишно наименование „Глобъл инвест холдинг“) ЕООД, „Пирин турс“ ЕООД да заплатят на „Кваликом-авто“ ООД разноски по водене на делото в размер на 4 310.98 лева.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е недопустимо, а в условията на евентуалност неоснователно и незаконосъобразно. По отношение на допустимостта твърди, че между ищеца и 13 реститути са се водили няколко дело, с две влезли в сила съдебни решения, преюдициални за настоящето дело. Твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 2 711/01 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 45 състав, каещ имот, който съвпада с процесните е прието, че ищците не са собственици, тъй като държавата, от която е той е придобил имота некога не е придобивала същите, който в последствие е продала по реда на приватизацията. С оглед на това твърди, че съдът е извел извод, че „Кваликом-авто“ не е станало собственик на имота, защото го е придобило от несобственик.

Твърди, че първоинстанционния съд не се произнесъл по отношение на СПН на това решение. Твърди, че е налице и СПН по решения, постановени по гр.д. № 5 563/99 г. и 5 564/99 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 43 състав, с които съдът е приел, че не е налице пречка за реституция. Твърди, че макар и да няма идентичност върху субективните предели на СПН досежно въпросът имало или не пречки за възстановяване на имущество. В тази връзка твърди, че съдът пререшава въпрос, разрешен със силата на присъдено нещо пред повече от 20 години. Твърди, че съдът не е обсъдил наведените доводи относно допустимостта на отрицателния установителен иск, при наличието на предявен положителен такъв (т.4 от ТР №3 от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС.

В тази връзка твърди, че ако са налице влезли в сила решения по положителните искове, то отрицателните такива са недопустими.

С въззивна жалба ответникът „Фърст фейс холд“ ЕООД оспорва същото решение. Твърди, че същото е недопустимо, като постановено в нарушение на забраната за пререшаване на спор. Твърди, че е придобил собствеността върху процесните имоти въз основа на два договора за покупко-продажба, които впоследствие е предоставил като обезпечение по договор за инвестиционен кредит. Развива доводи и цитира ТР №3/15 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на допустимостта на предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.440 от ГПК, като твърди, че освен наличието на правен интерес от предявяването на такъв е необходимо да са налице и други положителни и да на съществуват отрицателни процесуални предпоставки за допустимостта на иска, като отвод за силата на присъдено нещо. Оспорва възприетото от първоинстанционния съд по отношение на допустимостта на иска, като твърди, че със сила на присъдено нещо в 2 предходен процес е отречено правото на собственост на ищеца и са признати за собственици на имот 029112 праводателите на ответника търговско дружество. В тази връзка твърди, че съдът е длъжен да зачете силата на присъдено нещо както в хипотезата на чл.299, ал.2 от ГПК, когато отново се предявява спор разрешен със сила на присъдено нещо, така и в случаите, в които между страните е налице друг преюдициален спор. По отношение на поземлен имот 029111 твърди, че между ищеца по настоящето дело и праводателите му се е водил съдебен спор (установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК (отм.), по който с влязло в сила решение от 11.12.2002 г., постановено по гр.д. № 2 711/01 г.о описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 45 състав са отхвърлени предявените искове от настоящия ищец срещу праводателите му по отношение на ПИ № 1 070 по неодобрения кадастрален план на гр. София, кв. „Модерно предградие – Обеля 3 част“ с площ от 5 225 кв.м. Видно от решение съдът е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на имота на основание договор за изкупуване на търговско дружество по реда на чл.35, ал.1 от ЗППДОбП (отм.). Твърди, че съдът не е установил имота да е бил държавна собственост и съответно да е предоставен за стопанисване и управление на ЦШШМ. По отношение на имот 029112 твърди, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което е призната собствеността върху имот пл.№ 170, 171 по плана на гр. София, местност „Модерно предградие-Обеля 3 част, т.1“, с площ от 1 490 кв.м. По отношение на основателността на предявеният иск оспорва изводите на съда по отношение на установяването при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е придобил правото на собственост, извършвайки косвен съдебен контрол върху решенията за възстановяване правото на собственост и приемайки, че след вписването на увеличението на капитала на дружеството на ищеца е настъпил вещно-прехвърлителния ефект и същият е станал собственик на процесния имот.

Твърди, че същият не е станал собственик, тъй като към момента на включването в капитала държавата не е била собственик на имота. Оспорва и изводите на съда по отношение на доказателствената стойност на АДС № 4 920 от 14.02.1995 г. Твърди, че в него не е посочено придобивното основание, а посочените писма на МТ не могат да се възприемат като годен акт за отчуждаване. Цитира практика по отношение на конкуренцията при едновременно протичащи процедури - реституционна и приватизационна. С оглед на това твърди, че извода на съда, че е налице пречка за възстановяване на имота в реални граници е неправилен. Твърди, че съдът не следва да извършва такъв, тъй като съдебния контрол е осъществен с решения на Софийски районен съд. Твърди, че идентичността на имотите е установена от заключенията на техническите експертизи, а отказа на съда да възприеме изводите им, основаващи се на историята на имотите е незаконосъобразен. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да обезсили атакуваното като недопустимо, а в условията на евентуалност, ако съдът приеме решението за допустимо, то да го отмени като неправилно и незаконосъобразно, като претендира и разноски за двете инстанции.

Ответниците по двете въззивни жалби „Фърст фейс холд“ ЕООД и

„Обединена българска банка” АД не оспорват жалбите. Твърдят, че постановеното решение е недопустимо, евентуално незаконосъобразно и молят съда да постанови решение, с което да го обезсили, евентуално да го отмени и вместо него постанови ново, с което да отхвърли 3 и8сковете. Претендират разноски.

Ответникът „Кваликом-авто” ООД оспорва подадените въззивни жалби.

Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че владее имота от 1996 г. необезпокояван от никого, както и че е установил правния си интерес от воденето на настоящето производство, тъй като с предявеният иск иска отричане на права върху процесния имот, с оглед възможността същият да придобие права, ако отрече правата на ответника. Твърди, че правния му интерес е налице на две основания – възможност да придобие имота на оригинерно основание и второ, приватизационната сделка. По отношение на възраженията за наличието на сила на присъдено нещо твърди, че решенията не са постановени в производство по спор за собственост и не формират така, както по отношение на заявеното право на собственост на първия ответник, така и по отношение на заявеното от него на две основания право на собственост. По отношение на представеното решение по гр.д. № 5 564/99 г. твърди, че същото има за предмет имот 029 013, които не е идентичен с имота по титула на ответниците и е постановено в производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, в решението не са индивидуализирани границите на имота. По отношение на решението по гр.д. № 5 563/99 г. твърди, че същото не акт който формира СПН, с което се установява право на собственост на първоначалните праводатели.. Твърди, че в настоящето производство се установява, че имоти 029 112 и 029 016 не са идентични и това е установено безпротиворечиво от приетите по делото експертизи. Твърди, че настоящия иск, както и реституционните производства нямат нито общи страни, нито общи предмети, а тъждеството на производството може да е резултат единственото на еднакви спорни предмети. Твърди, че решенията се ползват със СПН единствено по отношение на лицата участвали в него и по отношение на предмета. Твърди, че константната съдебна практика приема, че е допустим косвения съдебен контрол върху административните актове по възстановяване правото на собственост, вкл. и върху съдебно решение. Твърди, че фактическия състав на придобивното му основание за процесните имоти е осъществен до 06.12.1996 г., по силата на договор за изкупуване на търговско дружество, като съдебните решения са постановени след като имота е прехвърлен от държавата. Твърди, че съдът правилно се е съобразил с решението на АССГ, с което е отменено нанасянето на имотите, както и със заключението на тройната експертиза, от което се установява, че имотите не са идентични. Твърди, че съдът правилно се е съобразил с постановените решения по гр.д. № 2 301/07 г. по описа на ВКС, ГК, с които са отменени решенията на СГС и СРС, с които е отхвърлен предявеният от него положителен установителен иск, като е прието, че претендираното право на собственост произтича не от констативния нотариален акт, а от приватизационната процедура. Инвокира доводи относно правото на собственост от решението по в.гр.д. № 1 260/12 г.

По отношение на основателността на въззивните жалби твърди, че предмет на настоящето производство е наличието или липсата на право на собственост в патримониума на ответника, ипотекарен длъжник. Твърди, че съдът правилно е разпределил тежестта на доказване и е направил обосновани изводи по отношение на представеният акт за държавна 4 собственост. Твърди, че всички въпроси касаещи собствеността към минал момент на държавата са ирелевантни. В тази връзка цитира съдебни решения, като в резултат на това прави следните изводи: приватизираното по реда на ЗППДОП дружество придобива собственост върху терен, включен в капитала и представляващ колективизирана земя, дори и държавата да не е била собственик, вкл. и когато не са налице пречки за възстановяване правото на собственост, при наличието на предвидените в закона условия, а във всички останали случай когато държавата е била собственик на терена. Твърди, че преценката дали да се възстанови даден имот, в който има и застроени терени не следва да се предпоставя от наличието на строителни книжа по отношение на сградите. Твърди, че извършеното в имота застрояване е и законно, поради което посочената хипотеза е неприложима. По отношение на индивидуализацията на имота твърди, че съобразно практиката собственост на основание земеделска реституция има конститутивно действие само ако възстановеният имот е надлежно индивидуализиран. В този смисъл цитирана практика, както и развива доводи относно липсата на идентичност на имотите, за които са налице влезли в сила решения за възстановяване на собствеността и този, който е включен в капитала на приватизираното дружество, както и прави анализ на заключенията на вещите лица. Оспорва наведените твърдения за незаконосъобразност на извършения косвен контрол на решенията, с които е възстановена собствеността, като твърди, че съдът правилно е извършил такъв, съобразно константната практика на ВКС. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно, като претендира разноски.

Разпечатката съдържа 22 от 182 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bdf9572e-07bc-4c56-b11d-a280eef3949c