Решение № 3781 от 14.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3781 гр. София, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20221110207600 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-007727 от 29.04.2022 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Д. Б. С., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от същия закон, на С. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева;

2. За нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от същия закон, на С. е наложено наказание глоба в размер на 300 лева;

3. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП , на С., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.

4. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 3 от ЗДвП , на С., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че фактическата обстановка, приета от АНО, не отговаря на действителната такава. Сочи, че са налице нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на 1 задължителните реквизити от съдържанието на АУАН и НП. На следващо място се твърди, че не са налице доказателства, които да обосновават вината на жалбоподателя. Иска се отмяната на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, а за него се явява и процесуален представител в лицето на адвокат П.. Последният пледира за отмяна на наказателното постановление, като поддържа аргументите в жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 16.04.2022 г., около 05:00 ч., жалбоподателят Д. С. управлявал лек автомобил „БМВ” с рег. № СВ *** НК, движейки се в гр. София, по бул.

„Царица Йоана”, с посока на движение от бул. „Петър Дртлиев“ към бул.

„Вардар“. Същият самокатастрофирал на входа на тунел „Люлин“, поради движение със скорост, несъобразена с интензивността на движението, като реализирал ПТП в бетонната стена на тунела, след което се отклонил и ударил бетонен пътен ограничител в ляво от пътя. Наблизо, в района на светофара в близост до магазин „Домко“, се движил свидетелят А.Е., който отивал на работа. Последният чул силен шум, наподобяващ трясък, и след като навлязъл в самото начало на тунела в същата посока на движение, видял, че на средата на платното имало автомобил, който бил разтрошен на части, като свидетелят се затичал към автомобила, извадил водача му и го изкарал извън тунела. Почти веднага след това на мястото пристигнал полицейски екип и екип на ЦСМП.

При осъществена проверка на водача от страна на полицейските служители, се установило, че същият е лишен от право да управлява МПС.

Водачът Д. С. отказал и да му бъде осъществено тестване за наличие на алкохол в издишания въздух и за употреба на наркотични вещества. На водача бил издаден и талон за медицинско изследване с № 107204/16.04.2022 г., съгласно който е следвало да се яви в рамките на 45 минути във ВМАСофия. Впоследствие водачът не се явил в посочения срок в лечебното заведение, за да даде проби за изследване.

2

Служителят на ОПП СДВР, свидетелят Б., съставил АУАН на С., с който ангажирал отговорността на водача за нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3, пр. 1 и пр. 3 от ЗДвП, който бил връчен на водача срещу подпис в момента на съставянето му.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-4332-007727 от 29.04.2022 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Д. Б. С., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от същия закон, на С. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева;

2. За нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от същия закон, на С. е наложено наказание глоба в размер на 300 лева;

3. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП , на С., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.

4. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 3 от ЗДвП , на С., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Б., И. и А.Е., както и въз основа на писмените доказателства, приети и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетелите. Следва да се отбележи, че свидетелят Е. е лицето, което е извадил жалбоподателят от катастрофиралия автомобил, като по безспорен начин е доказано, че именно С. е управлявал автомобила. Свидетелят е заявил обстоятелства, които са подкрепени от останалите свидетели, както и от писмените доказателства по делото.

Колкото до показанията на полицейските служители, съдът намира, че те имаха конкретен спомен за събитията, лично са посетили мястото на ПТП и лично са възприели всички обстоятелства, очертаващи предмета на доказване. Съдът счита, че безспорно от техните показания се установява, че лицето е отказало да бъде тествано за употреба на алкохол и наркотични 3 вещества, както и че е установено след справка в ОДЧ, че водачът е бил лишен от право да управлява МПС към момента на катастрофата.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, доколкото същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице никакви противоречия.

Предвид горните доводи, съдът намира, че възражението в жалбата за липса на доказателства, които да обосновават вината на жалбоподателя, е неоснователно, защото по делото са налице гласни доказателствени средства на очевидци на деянията, както и писмени доказателства, които са в унисон с гласните доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. В този ред на мисли, съдът намира възраженията на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на ЗАНН за неоснователни. Колкото до описанието на нарушенията, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното им установяване.

Тук е мястото да се посочи, че нарушенията са описани по пълен и достатъчен начин за да може наказаният субект да разбере в извършването на какви нарушения е обвинен и защо е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Налице са и писмени доказателства за компетентността на актосъставителя и издателя на наказателното постановление.

Най-напред, съдът намира, че е абсолютно доказано по делото, че именно жалбоподателят е бил лицето, което е управлявало процесния автомобил „БМВ“. Изясняването на този въпрос има ключово значение за правилното решаване на делото.

Съдебният състав намира, че фактическата обстановка в НП е установена 4 по безспорен начин и след правилно анализиране на фактическите обстоятелства от АНО, като възраженията в жалбата за неправилно установени факти, са неоснователни. Тук е мястото да се посочи, че по делото са налице и показанията на свидетеля Е., който се е озовал по стечение на обстоятелствата на мястото на инцидента непосредствено след възникването му.

Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“

Съдът намира, че правилно АНО е преценил, че причина за настъпилото ПТП е именно движение с несъобразена скорост, защото очевидно водачът не е могъл да упражни контрол върху управляваното от него МПС, без да са налице други пречки от обективен характер за това. Ето защо, съдът намира, че причиняването на ПТП в случая се дължи на самокатастрофиране, причинено от движение с несъобразена скорост.

Неспазването на това императивно правило влече след себе си определени санкционни последици за виновните лица. Те са уредени в нормата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която: „ Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление;“ Наложеното наказание за това нарушение е в строго фиксирания в закона размер, поради което за съда не съществува възможност да го редуцира. Ето защо, то е законосъобразно.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината непредпазливост - жалбоподателят не е предвиждал общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е могъл да го стори.

5

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“

В случая е безспорно установено, че лицето е било лишено от право да управлява МПС към момента на деянието. Ето защо, съдът намира, че правилно АНО е приел, че е налице съставомерно нарушение по чл. 150а, ал.

1 от ЗДвП.

Това нарушение е извършено умишлено, защото деецът е съзнавал това обстоятелство, и въпреки това е управлявал процесното МПС, макар да е лишен от това право, т.е. предвиждал е общественоопасните последици и желаел е тяхното настъпване.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.“. Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е наказал жалбоподателя с наказанията, предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Безспорно е установено, че е налице отказ от жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство за установяване както на употреба на алкохол, така и на наркотични вещества. Обстоятелството, че е издаден талон за медицинско изследване и че в последствие не е дадена кръвна проба, в случая е ирелевантно, тъй като нормата на чл. 174, ал. 3 предвижда няколко фактически състава на нарушения, при условията на алтернативност – отказ за установяване с техническо средство тип Дрегер за наличие на алкохол, алтернативно – на упойващи вещества, както и отказ за даване на кръвна 6 проба за излседване на концентрация на алкохол в кръвта. Съгласно чл. 18 ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.