Определение № 454 от 16.04.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 454 гр. София, 16.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500230 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба, депозирана от Е. Д. М. чрез процесуалния му представител адв. И. Ю., против Определение № 28304/11.07.2024 г. по гр.д. № 40527/2024 г. на Софийския районен съд, с което на основание чл. 130 ГПК е върната искова молба с вх. № 236714/23.08.2023 г. на Е. Д. М. срещу С. и производството по делото е прекратено.

В жалбата се развиват доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се неправилна интерпретация на предмета на производството, тъй като ищецът твърди допуснати нарушения на правото на ЕС, въз основа на които претендира обезщетение на основание чл. 2в ЗОДОВ, но не проверка на правилността на влязъл в сила съдебен акт.

Моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото:

Направеното искане от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, за освобождаване от държавна такса, поради липса на средства за заплащането й е основателно. Макар да не са представени актуални доказателства за имущественото му състояние, доколкото се касае до лице, лишено от свобода от повече от 11 години, което е служебно известно на настоящия състав, може да се направи сигурен извод, че е той е със силно ограничени възможности да реализира доходи. Това сочи, че не разполага със средства, с които да заплати дължимите такси и разноски. Ето защо и на основание чл.83, ал.2 ГПК искането за освобождаване от такса е основателно.

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, 1 поради което е процесуално допустима.

С обжалваното Определение № 28304/11.07.2024 г. по гр.д. № 40527/2024 г., Софийският районен съд е приел, че изложените от ищеца доводи не очертават фактическия състав на непозволено увреждане, а по същество касаят правилността на влязъл в сила съдебен акт по наказателно производство, който не може да бъде пререшаван.

Не е допустимо по пътя на исковото производство съдът да проверява дали в друго съдебно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, са допуснати процесуални нарушения, респ. дали постановеният акт (на съда или прокуратурата) е правилен.

В случай, че актът не е влязъл в сила пътят на защита на молителя е чрез атакуването на акта по реда на инстанционния контрол.

В противен случай би се стигнало до хипотеза, при която, съобразно изложеното в исковата молба „нарушение“ на С., който върнал депозираната от ищеца жалба срещу привеждането на присъдата по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на АСНС в изпълнение, гражданският съд следва да преценява по същество дали постановения от наказателния съд акт е правилен. Подобна преценка излиза извън правомощията на гражданския съд и предвидения от закона процесуален ред за проверка правилността на актовете. Тези обстоятелства подлежат на проверка по реда на инстанционния контрол, в случай че такъв е предвиден от закона.

Ето защо, не е допустимо ангажиране на отговорността на държавата за описаните от ищеца извършени от С. действия по пътя на процесното исковото производство, доколкото същите не съставляват деликт, нито извършена незаконна дейност от правозащитен орган в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ, поради което и специалният ред за ангажиране отговорността на съда по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се явява неприложим.

Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното определение, поради което и на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях. В допълнение следва да се добави и следното:

С исковата си молба ищецът не е изложил такива твърдения, които да обосновават съществено нарушение на норми от правото на Европейския съюз, а излага оплаквания относно законосъобразността на влязла в сила присъда, която е била проверена за нейната законосъобразност от последващ инстанционен контрол. В случая позоваването на нарушение на правото на ЕС е формално и цели злоупотреба с процесуални права, чрез използване на сравнително широкия обхват на отговорността по чл. 2в ЗОДОВ, а липсата на конкретно посочване на съществено нарушение на правна норма на общностното право е въпрос, относим към допустимостта на иска. Поради това твърденията за неправилност на съдебния акт не съставляват надлежни фактически твърдения и обстоятелства за предявения иск за вреди от противоправно поведение на посочения държавен орган. Ето защо, с оглед на приетото в мотивите по т. 16 от ТР № 4/2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, 2 искът е недопустим, а даването на каквито и да е указания за поправяне на нередовности на исковата молба не би могло да доведе до промяна на този извод (вж. Определение № 1187 от 18.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1703/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 3974 от 30.08.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2831/2024 г., IV г. о., ГК), поради което първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 130 ГПК без преди това да дава указания на отстраняване на нередовности в молбата.

Константа е практиката на ВКС, обективирана в множество определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК (Определение № 4406 от 20.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4239/2022 г., III г.о., ГК и Определение № 60354 от 04.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1126/2020 г., IV г. о., ГК, както и Решение от 28.07.2016 г. по дело С-168/15 на СЕС и решение от 13.06.2006 г. по дело С-173/03 на СЕС), в които е прието, че за да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция по реда на чл. 2в ЗОДОВ, следва да се твърди кое съществено нарушение на приложимото право на Съюза е допуснато и от кого, е приел, че такива твърдения в исковата молба липсват. Ищецът индивидуализира предмета на иска, чрез правопораждащите юридически факти, петитум и страни, а основанието на иска, т. е. обстоятелствата на които се основава същият, обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. При търсене на обезщетение за причинени вреди от нарушение правото на ЕС последните трябва да бъдат ясно посочени поотделно по вид и по размер, както и всяка вреда в резултат на чие поведение е и в какво се изразява деликтното поведение, каквито твърдения в случая липсват. Искът за вреди, причинени на ищеца в резултат на твърдения за допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на посочените в исковата молба наказателни дела и при изпълнение на влязлата в сила осъдителна присъда, е недопустим. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол и веднъж влезли в сила те не могат инцидентно да се проверяват, поради което в случая правилно е прието, че предявеният иск е недопустим и исковата молба е върната (вж. в този смисъла Определение № 3974 от 30.08.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2831/2024 г., IV г. о., ГК).

С оглед съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, жалбата е неоснователна, а определението следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА частния жалбоподател Е. Д. М., ЕГН**********, от такси до окончателно приключване на производството.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 28304/11.07.2024 г. по гр.д. № 40527/2024 г. на Софийския районен съд.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от 3 съобщението с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд.

Препис от определението да се връчи на частния жалбоподател и процесуалния му представител.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4