Решение № 516 от 29.05.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Стара Загора, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20255530100455 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски микрокредит от разстояние от .....г.

В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на §7 от същия договор, предвиждаща заплащане на неустойка. В условията на кумулативност е предявен и иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати на ищеца, недължимо платена от последния сума в размер на 200,00лв. по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от .....г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати на ищеца, недължимо платена от последния сума за неустойка в размер на 150,00лв. по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от .....г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски..

Исковете са предявени от Ц. Б. С. от гр..... срещу „София Комерс Кредит груп“ АД, гр.София. С исковата молба се твърди, че страните сключили Договор за потребителски микрокредит от разстояние от.....г. за сумата от 700,00лв., която ищецът е следвало да върне на вноски при ГЛП от 51,6% и ГПР от 65,74%. Ищецът счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на клаузата, уреждаща размера на дължимата годишно лихва, както и тези уреждащи годишния процент 1 на разходите. Счита, че целият договор следва да бъде обявен за недействителен, поради обстоятелството, че договорът няма погасителен план, не бил посочен лихвеният процент дали е фиксиран или променлив. Освен това не бил посочен правилния годишен процент на разходите в процесния договор за кредит. Липсвала разписана методика за изчисляване на ГПР, което създавало неяснота за потребителя. Не била спазена разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. В договора било предвидено заплащане на неустойка при неспазване на задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора. Не било ясно дали уговорената неустойка била включена в ГПР, като ищецът счита, че ако същата е включена, то този процент би бил много по-висок. Посочването на ГПР различен от действително прилагания било заблуждаваща търговска практика, която водела до неравноправие в отношенията между страните и съответно до нищожност на договора. Самата клауза за начисляване на неустойка противоречала на добрите нрави, била неравноправна и съответно нищожна. Последователна била съдебната практика, която приемала, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите й функции и цели единствено неоснователно обогатяване.

Поради това счита, че целият договор за кредит е нищожен.

В случай, че съдът приеме, че договорът за кредит не е изцяло нищожен, счита, че клаузата за неустойка по кредита противоречи на добрите нрави и е нищожна. Ищецът заплатил сумата от 900,00лв. за предсрочно погасяване на кредита. Счита, че неоснователно е заплатил сумата от 200,00лв., която подлежала на връщане.

Моли съда да прогласи за нищожен Договор за потребителски микрокредит от разстояние от .....г. В условията на евентуалност моли съда да прогласи за нищожна на §7 от същия договор, предвиждаща заплащане на неустойка.

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 200,00лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от .....г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 150,00лв., представляваща недължимо платена неустойка по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ......г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск за прогласяване на клаузата за неустойка за нищожна е основателен и следва да бъде уважен по реда на чл.237 ГПК – при признание на иска. Твърди, че нищожността на клаузата за неустойка не влече недействителност на целия договор. Оспорва останалите аргументи на ищеца за недействителност на целия договор. Счита, че договорът съдържа всички необходими реквизити и те отговарят на изискванията на специалните закони ЗЗП и ЗПК.

Лихвеният процент бил правилно посочен, бил приложен погасителен план, в който били диференцирани вноските, ГПР отговарял на действителния. Начислените суми за неустойка не се включвали нито в ГЛП, нито в ГПР, поради което прогласяването за нищожна на 2 клаузата за неустойка нямало да промени размерите, посочени в договора. Посочените в договора размери на ГЛП и ГПР не противоречали на добрите нрави и нямало никакви основания да бъдат прогласени за нищожни. Ответникът не оспорва заплащането на сумата от 900,00лв. от ищеца на 11.11.2024г., като счита, че с тази сума е погасена главницата от 700,00лв., договорната лихва от 32,83лв. и неустойка в размер на 167,17лв.

Моли съдът да уважи иска за прогласяване за нищожна на клаузата за неустойка, и да отхвърли иска за прогласяване на целия договор за нищожен. Моли съдът да не присъжда разноски на ищеца, тъй като ответникът не бил дал повод за завеждане на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

Съдът с Определение №755/10.03.2025г. е приел за безспорно по делото, че между страните е сключен Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ....г. Видно от същия, ответното дружество е предоставило на ищеца сумата в размер на 700,00лв. под формата на потребителски микрокредит, която сума ищецът се е задължил да върне на три месечни вноски при 51,6% фиксирана годишна лихва и годишен процент на разходите в размер на 65,74%. Съгласно §6 от договора, в тридневен срок от сключването на последния, потребителят се задължава да осигури на кредитора едно от следните обезпечения на договора: а) Поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 90% от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1,5 минимални работни заплати или б) Поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение и размер надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1,5 минимални работни заплати.

§7. от договора гласи, че в случай, че независимо от изразеното от потребителя преди отпускане на кредита съгласие за предоставяне на обезпечение, потребителят не представи в срок някое от обезпеченията по §6 от договора и не упражни правото си на отказ от договора, страните приемат, че за кредитора настъпват вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя, свързани с предиприемане от кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск и затова страните се съгласяват, че потребителят заплаща на кредитора обезщетителна неустойка в размер на 235,89лв., платима на 3 равни части в размер на 78,63лв. на падежите на погасителните вноски по договора, заедно със съответната погасителна вноска, като общият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж в договора в размер на 332,31лв., платими на следните вноски при следните падежи: 07.11.2024г. – 332,31лв., 07.12.2024г. – 332,31лв. и 07.01.2025г. – 332,31лв.

Видно от платежно нареждане от 11.11.2024г., ищецът е заплатил на ответното дружество сума в размер от 900,00лв. Съгласно изявленията на страните, съдът отдели за безспорно обстоятелството, че същата сума е заплатена по сключения между страните Договор за потребителски микрокредит от разстояние от .....г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни 3 изводи:

Ответникът представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Ищецът от своя страна има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Тези обстоятелства сочат на това, че разглежданият договор е договор за потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.712 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл.23 ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи, т.е. тази недействителност има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Предвид разпоредбата на чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи 4 и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 65,47%, като в договора е посочено, че в ГПР е включена единствено договорната лихва, уговорена между страните. От легалното определение за годишен процент на разходите, се извежда изводът, че функцията на величината на ГПР, като необходим елемент от всеки договор за потребителски кредит е да даде на потребителя предварителна информация за това, какво е общото оскъпяване на финансовата услуга, която възнамерява да ползва с цел последният да направи адекватна оценка дали да се задължи с конкретния договор.