Определение № 672 от 16.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 672 гр. Б., 16.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20241200900078 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба /поправена/, подадена от Национална агенция за приходите, БУЛСТАТ: ************, с адрес: гр.С., район О., бул.“К.Д.“ № 52, представлявано от изпълнителния директор Р.С., чрез пълномощник, с която срещу „Л.Л.“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: с.М.П., община П. обл.Б., представлявано от С. В. и Л. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Б., ул.“Н.Г.“ № 12, вх.Г, ет.3, ап.11 е предявен иск да се обяви за недействителна по отношение на ищеца разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт № 134, том II, рег.№ 2491, дело № 313/2019г. по описа на нотариус К.М., рег.№ 061, с район на действие РС Р., вписан в Служба по вписванията гр.Р., с която „Л.Л.“ ЕООД, ЕИК ************, продава на Л. П., ЕГН ********** Самостоятелен обектв сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.Б., общ.Б., обл.Б. по кадастралната карта и кадстарлните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-81/10.12.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на обекта гр.Б., п.к.2770, общ.Б., обл.Б., ул.“Н.Г.“ № 12, блок Г – 2, ет.3, ап.11, находящ ке н сграда № 2, с идентификатор ***, находящ се в поземлен имот с идентификатор ***, с начин на трайно предназначение Жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, площ по документи: 61,16 кв.м., прилежащи части – 3,8 % идеални части, равняващи се на 7,86 кв.м., както и 2,95 % от правото на строеж върху поземления имот описан по-горе, при съседни самотоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: ***, който самостоятелен обект, представлява апартамент № 11 – правно основание чл.216, ал.3 ДОПК вр. с чл.135, ал.1 ЗЗД.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК за редовност. С оглед бстоятелствата, на които са основани предявените искове, същите са допустими, поради което не е налице основание за прекратяване на делото.

Исковата молба е вписана.

Извършена е размяна на книжа. В законоустановения срок по делото е депозиран писмен отговор само от ответника Л. П.. На ответника юридическо лице препис от исковата молба е 1 върчена при условията на чл.50, ал.2 ГПК и в дадения срок не е постъпил отговор.

С оглед на горното е налице основание за насрочване на открито съдебно заседание, с призоваване на страните, съобщаване на проект на доклад и произнасяне по предварителните процесуални въпроси и доказателствени искания на страните.

Проект на доклад:

1.по чл.146, ал.1, т.1 ГПК - Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Твърди се в исковата молба, че атакуваната сделка, обективирана в нот.акт № 134, том II, рег.№ 2491, дело № 313/2019г. е сключена на 26.07.2019г. между ответните страни, към момент, когато продавача по сделката „Л.Л.“ ЕООД, ЕИК ************ има декларирани и неплатени публични задължения към държавата, представляващи формирани задължения за вноски за ДОО, ЗО и УПФ, ППФ и корпоративен данък, декларирани пред приходната администрация с осем броя декларации обр.6, подробно описани за периода от 15.11.2018г. – 24.06.2019г. и с два броя ГДД по чл.92 от ЗКПО от 16.03.2018г. и 20.03.2019г. сочи се, че неплатените задължения към държавата, въз основа на тези декларации и ГДД са в размер на 23 067,64 лв., лихва към 10.04.2024г. от 15 811,97 лв., които суми към подаване на исковата молба не са платени.

Твърди се издаване на Ревизионен акт на дружеството № Р-22000120005392-091001/29.09.2021г., с който са установени задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. и задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.05.2019г. – 31.01.2020г., като размерът на установените с ревизионния акт задължения е 81 793,35 лв. главница и 11 110,13 лв. лихва, начислена към 29.09.2012г. Или общият размер на задълженията на „Л.Л.“ ЕООД, ЕИК ************ е в размер на 166 097,39 лв., от които 114 460,99 лв. главница и 51 636,40 лв., изчислена към 10.04.2024г.

Твърди се, че със сключване на процесната сделка се уврежда интереса на кредитора, както и че при сключването й длъжникът, като задължено лице е знаел за увреждащия характер на сделката, като управителя на дружеството С. В. е бил наясно с финансовото състояние на дружеството и по-специално за наличието на публични задължения , тъй като на 13.03.2019г., е заверил съставения от Д.В.Д. Отчет за приходите и разходите на дружеството за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., където в раздел „Г“ е имало отразени задължения за текущата 2018г., както и за предходната такава 2017г. Знанието на ответника Л. Понев за задължения на дружеството се обосновава с твърдението, че това лице, като едноличен собственик на капитала и взимащ най – важните решения от компетентността на общото събрание е знаел за наличието на публични задължения на дружеството, а на 22.04.2019г. се е запознал с ГФО за 2018г. и е изслушал доклада на главния счетоводител, поради което се твърди, че при тези обстоятелства е бил наясно с финансовото състояние на дружеството. С придобиване на имота от Л. П. се твърди, че на същия ден -26.07.2019г. притежаваните от него дялове били продадени на С. В., като така бил направен опит да се заличат всички връзки на свързаност между П. и дружеството.

2

Твърди се прехвърляне на процесния имот за сумата от 9 900,00 лв., на цена която е в пъти по-ниска от пазарната и от данъчната оценка, което е още една индиция за увреждащия характер на сделката. Обосновава се и тезата за свързаност между длъжника „Л.Л.“ ЕООД с приобретателя Л. П., обусловена от участието на П. в капитала на дружеството и поконкретно фактът, че П. е едноличен собственик на капитала към момента на извършване на сделката, поради което на основание § 1, т.3, б „е“ от ДОПК ответните страни се твърди, че са свързани лица. При поддържане на твърдения в горната насока се иска процесната сделка да бъде призната за относително недействителна спрямо ищеца. Сочат се писмени доказателства.

В срока за отговор такъв е постъпил само от ответника физическо лице Л. П..

Не се оспорва допустимостта на иска, а неговата основателност по същество. Оспорват се всички твърдения в исковата молба, включително и твърденията за възникнали задължения за първия ответник, както по размер, така и по основание. Твърди се липса на предпоставките на иска по чл.216, ал.3 ДОПК вр. с чл.135 ЗЗД. Оспорва се, че към датата на сключване на процесната сделка е имало надлежно установени по реда на ДОПК публични задължения на „Л.Л.“ ЕООД към държавата.

Оспорва се по същество твърдението на ищеца, че със сделката е увредена държавата като кредитор, като се твърди,че дружеството разполага и друго достатъчно по стойност имущество, вкл. такова върху което вече от ЧСИ са били наложени запори върху 16 роя ППС. Твърди се, че по този начин в полза на държавата е било учредено обезпечение, което надхвърля вземането, поради което липсва увреждане и няма намерение за такова. Ответната страна твърди, че имотът е закупен от него, но на името на дружеството през 2016г. с негови лични средства и с кредит, отпуснат от „Ю.Б.“ АД, за което е учредена и договорна ипотека върху имота, вписана с дв.вх.р.№ 4844/30.11.2016г. в имотен регистър Р.. Сочи се, че по същия кредит П. е солидарен длъжник и при прехвърляне на имота през 2019г. е предоставил сумата от 30 000 евро, с която е изплатен остатъка от кредита, отпуснат за покупката на процесното жилище. Оспорва се презумпцията за знание за увреждане, което твърди ищеца, както и като невярно твърдението, че със сделката се намалява имуществото на дружеството и е налице намерение за увреждане на държавата. Подробно в отговора се съдържат аргументи, с които се поддържа, че липсва увреждане и намерение за такова.

Прави се искане за отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на разноски.

Правят се доказателствени искания – за допускане гласни доказателства за установяване липсата на знание у ответника за увреждане на кредитора, иска се задължаване на ищеца на основание чл.183 ГПК да представи в оригинал приложените към исковата молба документи, а снетите електронни документи – на електронен носител с копие за страните. Искането се твърди, че се прави във връзка с оспорване на същите по отношения на тяхната вярност и/или истинност вкл. и Справка за задълженията към НАП на „Л.Л.“ ЕООД, както и приложените молба декларации образец № 6 и по чл.92 от ЗКПО.

Иска се задължаване на ответното дружество да представи всички платежни документи във връзка с плащането на покупната цена на процесното жилище през 2016г., както и по 3 кредита, послужил за плащане на цената. Ако ответното дружество не представи в цялост исканата документация, на основание чл.192 ГПК се иска възможност за изискването й от банката кредитор.

Счита се, че посредством съдебно – икономическа експертиза следва да се определи пазарната цена на процесния имот към датата на прехвърлянето му, а така също и стойността на активите на дружеството към тази дата.

Препис от отговора на ответника Л. П. е връчен на ищеца, който в срока по 372 ГПК е подал допълнителна искова молба.

С допълнителната искова молба се поддържат изложените твърдения и се оспорват възраженията на ответника П. в отговора му. Поддържа се твърдението за знание у Л. П., в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството, за възникнали негови публични задължения към момента на сключване на разпоредителната сделка, което се извежда от твърдението, че на 22.04.2019г. е взел решение като едноличен собственик на капитала и приел ГФО на дружеството за 2018г. и същият като приет от собственика е и публикуван в ТР. Поддържа се твърдението, че сделката е увреждаща, като за това не е необходимо да се изследва дали е налично друго имущество на длъжника и дали същото е било ипотекирано. Възражението за размера и евентуалната продажна цена се оспорва, че е предмет на делото. Изтъква се, че макар формално ППС на дружеството да били запорирани, същите не са открити като местонахождение, поради което не е изпълнена функцията по обезпечаването. С допълнителната искова молба се сочат допълнителни писмени документи, които се иска да се приемат като доказателства.

Препис от допълнителната ИМ е връчена на ответниците, като в срока по чл. 373 ГПК отговор е постъпил само от ответника Л. П..

С отговора се поддържат всички твърдения и оспорвания в първоначално дадения. Твърди се липса на елементи от фактическия състав на иска по чл.216, ал.3 ДОПК. Сочи се липса на доказателства за увреждащия характер на сделката. Твърди се, е увреждането следва да е конкретно доказано и пряко свързано с намаляване на имущество на длъжника. Твърди се, че към момента на сключване на сделката – 26.07.2019г. в полза на държавата е било налице обезпечаване, което е надхвърляло „вземането“, поради което се оспорва, че има увреждане или намерение за такова, като се поддържа, че в активите на дружеството е имало достатъчно имущество. Твърди се липса на доказателства за знание за уреждане на кредитора и че е действал недобросъвестно-. Сочи се, че знанието за увреждане следва да се докаже, а не се предполага и сделката не може да се обяви за относително недействителна, ако ответника е действал добросъвестно. В тежест на ищеца е да установи увреждане , знание и намерение за такова.

Твърди се, че следва да се установи и пряка причинно – следствена връзка между сделката и претендираното увреждане. Изтъква се, че публичното задължение следва да е установено с влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение. Сочи се, че ревизионния акт от 29.09.2012г. все още не е бил издаден, което категорично отхвърля твърдението, че сделката е предназначена да увреди публичния 4 взискател. Изтъкват се аргументи за редакцията и измененията на текста на чл.216 ДОПК, като се поддържа, че към момента на сключване на процесната сделка не е съществувало възможност да се приеме, че е налице установено публично задължение чрез подаване на декларация по чл.105 ДОПК. Ето защо се обобщава, че не са налице основания за уважаване на иска, тъй като цитираният ревизионен акт не е бил издаден към датата на сключване на сделката, а ако задълженията по сочените декларации са били възникнали се твърди погасяването им по давност.