Решение № 394 от 26.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Бургас, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Даниела Д. Михова

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20202100502219 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР , със седалище: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Я.Т., против решение № 90 от 15.07.2020 г. по гр. д.

№ 283/2019 г. на Районен съд – Малко Търново , с което въззивната дирекция е осъдена да заплати на ХР. Ж. ИВ., ЕГН: **********, сумата от 1684, 01 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. – разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 18.12.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от сумата от 124, 20 лева, представляваща равностойността на непредоставените ободрителни напитки по време на положените от ищеца 207 нощни дежурства за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че при изчисляването на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд следва да се приложи специалната нормативна уредба на ЗМВР, а не общата уредба на НСОРЗ. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е неприложима и поради липсата на две от кумулативно предвидените й предпоставки – продължителност на нощното 1 работно време, по малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Излагат се доводи, че дори и да се приеме приложението на НСОРЗ преизчисляването на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел акумулиране на извънреден труд. Твърди се, че поради неправилността на решението по главния иск влече неправилност на решението и в частта относно акцесорния иск за лихва. По подродно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира за присъждане направените по делото разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, въззивникът не изпраща представител. Представя писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец, чрез процесуалния си представител адв. Киселичков, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане разноските по настоящото дело. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител заявява, че счита въззивната жалба за неоснователна и претендира присъждане на разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 от ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Районният съд е бил сезиран с предявени от ищеца искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, чл.187 и чл. 179 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД и чл. 181, ал. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати /след направено и прието изменение на размер на исковете на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК/ сумата от 1684, 01 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. – разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 18.12.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от сумата от 124, 20 лева, представляваща равностойността на непредоставените ободрителни напитки по време на положените от ищеца 207 нощни дежурства за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г.

Ответната страна ГД „Гранична полиция“ МВР-Бургас е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.

По делото страните са ангажирали доказателства в подкрепа на доводите си.

С първоинстанционното решение, съдът е съобразно направеното изменение на размера им. уважил изцяло предявените искове

По делото страните не спорят, а от данните се установява, че за исковия период между страните е действало служебно правоотношение, поради което съобразно чл.142 ал.1, 2 т.1 от ЗМВР ищецът има статут на държавен служител. Предвид това приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл. – по аргумент на чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Не се спори също, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Съгласно приетото и неоспорено заключение по извършената в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза за процесния период ищецът е положил общо 1656 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1893 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 237 часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисленията на вещото лице същото възлиза в размер на 1684.01 лева.

Спорен по делото въпросът за начина на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Въззивникът счита, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Според действалата за периода 01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.

Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7. Въззивникът счита, че горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда 3 за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.

Според настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че ищецът е лице със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, а л . 2 о т ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете цитирани по-горе наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на КТ, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по КТ. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение.

Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Този текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.

4

Настоящият състав счита, че липсвата на изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно по отношение на приравняването на нощния труд с дневен не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. Посочената норма разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен . Оттук следва извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт са приложими правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ.