Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 591 от 25.08.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 150/2021
Вид
Решение № 591
Подписан
25.08.2023
Състав
Даниела Дончева, Капка Павлова, КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.114, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.73, ал.1 · Закон за марките и географските означения

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. София, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Невена Б. Г. като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20211001000150 по описа за 2021 година

С решение № 234 от 31.01.2020г., постановено по т.д.№ 9452/2016г. по описа на СГС „МОЛ ВАРНА“ ЕАД е осъдено на основание чл.76, ал.1, т.3 от ЗМГО /отм./ да заплати на „ЛЮК“АДСИД сумата 843 800лв., представляваща обезщетение за вреди - пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение, които вреди произтичат от нарушение на правото на „ЛЮК“АДСИД върху притежавана от него търговска марка „Mall Varna“, регистрирана в Патентното ведомство на Република България с рег.№66 466 от 08.08.2008г., осъществено от ответника чрез поставяне на статични рекламни съоръжения с поставяне на знака „Mall Varna“ на фасадата на сграда, представляваща търговски център, собственост на ответника, находяща се в гр.варна, бул.“Владислав Враненчик“ 186; поддържане на интернет сайт с адрес: mallvarna.com; изготвяне и разпространение на рекламни брошури, означени със знака „Mall Varna“ и използване на знака „Mall Varna“ в списание, издавано по поръчка на ответното дружество, за периода 28.12.2011г. до 28.12.2016г., ведно със законната лихва върху сумата 843 800лв. от 28.12.2016г. до окончателното й заплащане.

Отхвърлен е искът с правно основание чл.76,ал.1,т.3 от ЗМГО /отм./ за заплащане на сумата от 16 876 000лв., представляваща обезщетение за вреди – пропуснати пози от неполучени приходи от наеми от търговски и развлекателен център в гр.Варна с наименование „ПФОЕ МОЛ“, впоследствие променено на „АУТЛЕТ ЦЕНТЪР“ за периода 28.12.2011г. -28.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от 28.12.2016г. до окончателното й плащане.

1

Против това решение са постъпили въззивни жалби от ответника „МОЛ ВАРНА“ ЕАД и третото лице-помагач на ищеца „Хидрострой“ АД.

С жалбата на „МОЛ ВАРНА“ ЕАД първоинстанционното решение се атакува в осъдителната му част. Правят се оплаквания на първо място за недопустимост на решението като такова, постановено при нередовна искова молба и извън заявения предмет на спора.

Моли се същото да бъде обезсилено. Ако все пак бъде счетено, че решението е допустимо, то се моли да бъде отменено като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Иска да бъде постановено друго в обжалваната от тази страна част, с което въззивният съд да отхвърли иска за заплащане на сумата от 843 800лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане като неоснователен и недоказан.

Във връзка с оплакванията за недопустимост на решението се излагат доводи, че ищецът е основал претенцията си за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от пет конкретни броя нарушения. Същите обаче не били конкретизирани по период, размер и вид на претендираното обезщетение за всяко едно от тези нарушения. Неконкретизирани били фактическите основания, а също и петитумът на така предявените искове. Не било посочено в кои класове попадат посочените от него форми на неправомерно използване на неговата марка, а само, че формите на неправомерно използване попадат сред услугите в кл.36, за които е регистрирана марката. Липсата на такава конкретизация затруднявала правото на защита на ответника.

Дадените от съда указания били за общо нарушение на правата на ищеца върху процесната мрака и съдът присъдел общо обезщетение да тези нарушения като по тази начин нарушил диспозитивното начало в гражданския процес.

По отношение на правилността на решението, се посочва,че е нарушен чл.13,ал.1 и от ЗМГО/отм./, тъй като от приетите по делото експертизи било установено, че използваният от ответника знак е сходен, но не е идентичен с марката, регистрирана от ищеца.

Идентичност имало само при поставеното върху сградата наименование на Мола MALL VARNA. В този случай обаче дружеството използвало своето фирмено наименование за обозначаване на сградата, в което се осъществяват услуги по продажба на стоки на дребно и развлекателни услуги и отличаването на Мола от другите подобни търговски обекти. В решението липсвали мотиви това използване да представлява нарушение на марката на ищеца. Това означавало, че единственият случай, в който може да се приеме идентичност на ползвания знак и регистрираната марка,не представлява форма на нейното нарушение.

При посочените от съда нарушение на издаването на брошури и ползването на домейн, бил използван сходен, а не идентичен знак. Предвид на това извод на съда за идентичност на ползвания знак и регистрираната марка бил изцяло неправилен.

Липсвали доказателства за твърдяното използване от МОЛ ВАРНА“ ЕАД на процесната марка за услугите, за които е регистрирана и които попадат в обхвата на закрилата. Посочените от ищеца начина за ползване на знака не представлявали услуги в 2 клас 36, нито услуги в другите, регистрирани от ищеца класове на процесната марка, поради което те били изключени от нейната защита. Изводът на съда,че осъществяването на дейност по отдаване на наем на собствени недвижими имоти,представлява услуга по смисъла на МКСУ бил в противоречие с националното и общностно законодателство. За да можело една дейност да се определи като услуга по МКСУ било необходимо тя да се осъществява в полза на трети лица, т.е да е предназначена за друго лице. Ето защо в случая не можело да се приеме, че е налице услуга, защото ответникът отдавал под наем собствените си недвижими имоти и получавал наемно възнаграждение за това.

Собственикът дори ползвал услугата за посредничество при намиране на потенциални клиенти и отдаване под наем на помещения.

Прави се оплакване, че мотивите на решението са общи и неправилни , като съдът не изложил такива по отношение на всяка една от твърдените форми на нарушение. Не било анализирано дали е налице третият елемент от фактическия състав на чл.13,ал.1 от ЗМГО/отм./, а именно – да съществува вероятност от объркване на потребителите, която включвала възможност за свързване на знака с марката.

На следващо място жалбоподателят счита, че е налице съществено процесуално нарушение на правилото за съвкупна преценка на доказателствения материал, на императивните норми за съдържанието на доклада по делото, както и на диспозитивното начало като основополагащ принцип на гражданския процес. Тези нарушения се изразявали на първо място в това, че част от доказателствения материал въобще не бил обсъден, а някои факти от значение за спора били погрешно установени и били направени необосновани фактически изводи. Имало нарушение и на правилото за обвързаност с приетия от него доклад по делото. Дадени са конкретни примери за тези нарушения.

Липсвали мотиви по основното материалноправно възражение на ответника - това липса на вина и недобросъвестност, както и липса на негово противоправно поведение за настъпване на претендираните от ищцовото дружество вреди. Изтъква се, че ответното дружество е вписано в Търговския регистър с фирмено наименование „МОЛ ВАРНА“ и съгласно чл.11, ал.1 по аргумент от ТЗ има изключително право върху фирмата като е освен това е длъжен да използва същата при осъществяване на търговската си дейност. В основното си заключение вещите лица, изготвили тройната съдебно-М.а експертиза посочили, че когато търговското име се ползва като знак на търговски обект, това доказвало използване във връзка с търговия на дребно и процесният случай бил именно такъв дружеството ползвало търговското име Мол Варна за означаване на търговския си център и отличаването му от другите на пазара. С оглед на това и използването на търговското име Мол Варна като наименование на търговски център не можело да се счете като използване на търговско мрака.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК „ЛЮК“АДСИД е подало отговор на въззивната жалба,с който я оспорва. Счита за неоснователни оплакванията за недопустимост на постановеното решение, тъй като по делото ясно бил дефиниран периода на нарушението, размер на претендираното обезщетение и вид на обезщетението. Различните действия чрез които било 3 осъществено нарушението можело да се разбират като различни проявни форми на същото, но самото нарушение било едно. Счита за правилни и останалите изводи на градския съд за наличие на право на търговска марка в посочените класове от МКСУ, че има вероятност от объркване на потребителите, както и че е налице нарушение на марката на ищеца.

Счита,че са налице всички необходими елементи, за да бъде прието, че е осъществено нарушение на притежаваната от дружеството търговска марка в посочените класове.

По делото е постъпила и въззивна жалба от третото-лице помагач на ищеца „Хидрострой“ АД. Със същата се обжалва решението в отхвърлителната му част. Моли се същото да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което да уважи претенцията за заплащане на сумата от 16 876 000лв., представляваща обезщетение за вреди – пропуснати пози от неполучени приходи от наеми от търговски и развлекателен център в гр.Варна с наименование „ПФОЕ МОЛ“, впоследствие променено на „АУТЛЕТ ЦЕНТЪР“ за периода 28.12.2011г. -28.12.2016г., както и на законна лихва върху същата считано от 28.12.2016г. до окончателното й плащане. Счита за необосновани изводите на съда, че причината за спада на приходите от наеми на „ЛЮК“АДСИД се корени в посочените в отчетите на ищцовото дружество обстоятелства – настъпване на икономическа криза, увеличени площи за отдаване под наем в гр.Варна от трети лица, намаляване на покупателната възможност на населението и др. Подчертава се, че тези фактори засягат еднакво както ищеца, така и ответника, но последният е реализирал приходи от дейността си, а ищецът не е увеличил имуществото си, а напротив-реализирал е спад, който се дължал именно на нарушението на правата върху марката му. Отливът на наематели от търговския център на ищеца се дължал именно на неправомерното поведение на ответника,тъй като ползването от негова страна на знак, идентичен на марката на ищеца, за услуги от клас 36 от МКСУ, е довело до объркване на потребителите относно услугите, които предоставя ищеца и тези на ответника, както било прието от първоинстанционния съд.

И двете страни претендират разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която ищецът е поискал ответното дружество да бъде осъдено за му заплати сумата 843 800 лева без ДДС, представляваща вреди (пропуснати ползи) от неполучено лицензионно възнаграждение, което би получил при правомерно използване на търговската марка „Mall Varna“, регистрирана в Патентното ведомство на Република България с рег.№66 466 от 08.08.2008г., и сключен лицензионен договор с ответника, за процесния период от 28.12.2011 г. до подаване на исковата молба (28.12.2016 г.).

Заявена е и претенция за обезщетяване на претърпени от ищеца вреди в размер на 16 876 000 лева без ДДС за процесния период от 28.12.2011г. до подаване на исковата молба (28.12.2016 г.), които представляват пропуснати ползи от невъзможността да увеличи имуществото си с приходи от наеми, които би получил, ако ответникът не нарушаваше 4 правата му върху притежаваната словна марка, доколкото значително са намалели приходите от наеми на притежавания от ищеца търговски център “Шопинг аутлет център“, докато ответникът е реализирал приходи, получени от отдаването под на наем на обекти в търговски център “МОЛ ВАРНА” чрез неправомерно използване на ответника на марката на ищеца.

Ищцовото дружество посочва, че притежава посочената търговска марка „Mall Varna“, като същата е регистрирана за услуги в клас 36, 37, 38, 39, 40, 42, 44 по Ницската класификация като марката е регистрирана през 2008г. Сред услугите в клас 36 попадали и сделките с недвижими имоти- управление, отдаване по наем, събиране на наеми. От 2009г. до подаване на исковата молба „ЛЮК“АДСИД реализирал приходи от отдаване под наем на отделни обекти в търговски и развлекателен център в гр.Варна с наименование „ПФОЕ МОЛ“, впоследствие променено на „Шопинг аутлет център“. Ответното дружество неправомерно, без съгласието на притежателя на посочената търговска марка използвал в търговската си дейност знак идентичен/сходен на марката на „ЛЮК“АДСИД за услуги, които са идентични/сходни на услугите, за които е регистрирана марката от клас 36 и поради това сходство или идентичност съществувала вероятност за объркване на потребителите, което включвало възможност за свързване на знака с марката.