Решение № 1545 от 26.02.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н И Е гр.София,

26.02.2020г.

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

МИЛЕНА БОГДАНОВА като разгледа докладваното от съдия М.Богданова гр.дело №14583/18г., намира следното:

Производството е по реда на чл.247 ГПК.

С молба вх.№6400/20.01.2020г.

Софийска градска прокуратура е поискала да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №8773 от 20.12.2019г., постановено по гр.д.№14583/2017г. на СГС, изразяваща се в погрешно изписване в диспозитива на бащиното име на ищеца, а именно П., вместо П., както и че е налице несъответствие между формираната в решението воля и изразената в диспозитива на съдебния акт, касаеща присъдените разноски, а именно в обстоятелствената част на решението били определени разноски в размер на 1505лв., а в диспозитива 1700,50лв.

След изпълнение на процедурата по чл.247 ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна.

След проверка на постановеното решение от 20.12.2019г., съдът констатира, че в диспозитива на решението е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно изписване името на ищеца.

Тази грешка следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК. Очевидната фактическа грешка е несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Относно второто твърдение за допусната очевидна фактическа грешка в частта на разноските, следва да бъде отбелязано следното. В обстоятелствената част в действителност сумарно е посочена сума в размер на 1505лв., но в диспозитива на решението е отразена правилната воля на съда, а именно, че разноските, които дължи ответника на ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска възлиза на 1334лв. Тази сума ответникът следва да заплати на ищеца. Втората сума от 366,50лв. са разноските, които ответникът дължи на съда за възнаграждения за вещи лица, която сума е съобразена с уважената част от иска.

Ето защо съдът не намира основание за поправка на фактическа грешка в диспозитива на решението в частта на разноските. В тази част молбата ще бъде оставена без уважение.

На основание изложеното и на осн. чл.247