Решение № 192 от 10.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Пловдив, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330108940 по описа за 2023 година

Производството е образувано по насрещна искова молба от „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, против Р. К. М., ЕГН **********, с която се иска осъждането на ответницата да заплати следните суми по сключен между страните договор за кредит № ****** г.: 347,51 лева - падежирала главница дължима за периода 23.08.2022 г. – 23.11.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от **** г. до окончателното й изплащане; 1652,49 лева - предсрочно изискуема главница дължима за периода 23.12.2022г. – 23.01.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от *** г. до окончателното й изплащане, както и 269,20 лева – падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 23.08.2022 г. до 02.12.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на **** г. между страните бил сключен договор за кредит № **** г., по силата на който на ответника по насрещния иск била предоставена сумата от 2000 лева чрез системата за електронни плащания ePay.bg, като съгласно чл. 2 от договора, заетата сума е следвало да се върне, ведно с договорената възнаградителна лихва на 18 броя анюитетни вноски, всяка от 150 лева за периода 23.08.2022 г. – 23.01.2024 г. Сочи, се че към момента на подаване на насрещната искова молба ответницата не е 1 направила нито едно плащане. Предвид неизпълнението за ищеца е възникнало правото по член 8 от договора да го обяви за предсрочно изискуем, като с насрещната искова молба дружеството прави волеизявление за обявяването на договора за кредит за предсрочно изискуем. Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Р. К. М., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит от **** г., но се сочи, че същият се явява нищожен като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Предявява се възражение за прихващане със сумата от 1020, 19 лева, представляваща получена в периода от 22.07.2022 г. до 21.05.2023 г. без правно основание по нищожни договорни клаузи от ищеца по насрещния иск, от които възнаградителна лихва в размер на 220, 19 лева, неустойка в размер на 200 лева и възнаграждение за поръчителство/гаранция в размер на 200 лева.

Възражението за прихващане на ответника е прието за съвместно разглеждане в производството с определение № *** г. по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че на **** г. между страните е сключен договор за кредит № *****г., по силата на който на ищеца е отпусната сумата в размер на 2000 лева, която е усвоена изцяло от ответника по насрещния иск.

С решение № **** г. по в.г.д.№ **** г. по описа на Окръжен съд Пловдив, влязло в законна сила на ****г. /служебно известно на настоящия състав/ е потвърдено решение № **** г. по г.д.№ ***** г. по описа на РС Пловдив, в частта, с която се признава за установено по предявен иск на Р. К.

М. против „Неткредит” ООД, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № ***** г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, 2 отменено е решение № *****г. по г. д. № *****г. на РС Пловдив в частта, с която признава за установено по предявен иск на Р. К. М., против „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК 203107568, че сключеният между страните договор за предоставяне на гаранция № **** г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. III ЗЗД – поради противоречието му с добрите нрави и вместо това е отхвърлен искът предявен от Р. К. М., против „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК 203107568, за признаване за установено, че сключеният между страните договор за предоставяне на гаранция № **** г. е нищожен на основание чл.

26, ал. 1, предл. III ЗЗД – поради противоречието му с добрите нрави.

Следователно със сила на присъдено нещо между страните е установено, че сключеният помежду им договор за потребителски кредит № ***** г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Предвид така установената недействителност на процесния договора за кредит следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която постановява, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Чистата стойност по процесния договор за кредит е в размер на сумата от 2000,00 лева, която е усвоена от потребителя. Последното обстоятелство е прието за безспорно между страните, а също така е установено и от приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което настоящата инстанция кредитира, като компетентно изготвено, обективно и обосновано. От същото се установява и че не е постъпило никакво плащане от страна на кредитополучателя по посочения договор за кредит. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил горепосоченото задължение по договора за кредит. Ответникът не е установил и че е извършил плащания по договора за заем до заявения за прихващане размер със сумата от 1020,19 лева представляваща получена в периода от 22.07.2022 г. до 21.05.2023 г. без правно основание по нищожни договорни клаузи от ищеца по насрещния иск, представляващи възнаградителна лихва, неустойка и възнаграждение за поръчителство, поради което и така предявеното възражение за прихващане с насрещно вземане на ответника срещу ищеца, е неоснователно.

Предвид изложеното предявеният иск за заплащане на главница по договора за кредит следва да бъде уважен в пълния предявен размер на 2000 3 лева /сбора на претендираните падежирала и предсрочно изискуема главници по процесния договор/, ведно със законната лихва за забава върху същата за периода от датата на насрещната искова молба – ****г. до окончателното плащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК следва да се отхвърли акцесорната искова претенция за заплащане на възнаградителна лихва от 269,20 лева, дължима за периода 23.08.2022 г. – 02.12.2022 г.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат на ищеца „Неткредит”ООД съразмерно на уважената част от предявените претенции.

Същите са за държавна такса в размер от 187 лева, платен депозит за вещо лице в размер на 100 лева и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в общ размер от 100 лева. Така дължимите по съразмерност от тях разноски са в общ размер от 341,09 лева, които следва да бъдат присъдени.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се дължат на ответника съразмерно на отхвърлената част от предявените претенции. Сторените такива от ответника са в размер на 100 лева – платен депозит за вещо лице. От тях по съразмерност се дължат 11,86 лева и същите следва да бъдат присъдени.

В молба вх.№ **** г. е обективирано искане от адвокат Т. И. за определяне на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв., но доколкото по делото не са представени доказателства за сключен между адвокат И. и ответника договор за правна защита в този смисъл във връзка със защитата по предявените насрещни искове, които са предмет на настоящото производство, възнаграждение реда на чл. 38 ЗАдв. не следва да бъде определено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, бул. „Р.“№ ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 23 от ЗПК на „Неткредит“ ООД, ЕИК 4

201253421, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3/Литекс Тауър/, ет. 10, сумата от 2000 лева (две хиляди лева), представляваща изискуема главница /чиста стойност/ по договор за кредит № *****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба –**** г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на сумата от 269,20 лева – падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 23.08.2022 г. до 02.12.2022 г.

ОСЪЖДА Р. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „Р.“№ **, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3/Литекс Тауър/, ет. 10 сумата от 341,09 лева (триста четиридесет и един лева и девет стотинки) представляваща разноски в производството по г.д. № 8940/2023 г. на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3/Литекс Тауър/, ет. 10, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „Р.“№ **, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 11,86 лева (единадесет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща разноски в производството по г.д. № **** г. на Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п./_________________ 5