Решение № 20 от 20.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Велико Търново, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500356 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 168/12.04.2024 г. по гр.д. № 512/2023 г. Окръжен съд Плевен е прогласил на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

10, ал. 1 и чл. 11, т. 10 ЗПК за недействителен договор за потребителски паричен кредит PLUS 17747911, сключен на 12.03.2020 г. между К. В. Ц., като кредитополучател, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, като кредитор, чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД. Присъдени са разноски.

С Определение № 816/22.05.2024 г., постановено по гр.д. № 512/2023 г. на Окръжен съд Плевен е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК, депозирана от К. Ц., чрез пълномощника й адв. А. Д. за изменение на постановеното решение в частта за разноските относно присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. Д..

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, с доводи за неговата неправилност. Вещото лице по изготвената техническа експертиза неправилно и без да има такава поставена задача е изследвало шрифта на всички документи, съхранени в електронния архив, включително и договора за застрахователно посредничество, застрахователен сертификат, общи условия по застраховка. Ако се приеме, че за настоящия спор е релевантен въпроса за формата на действителност на застрахователния договор, то е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като застрахователните дружества не са били конституирани по делото. Не се споделя изводът за тълкуване на императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 ЗПК, която няма отношение към действителността на договорите за застраховка. Неправилен е и изводът, че застрахователната премия по застраховката „Защита на плащанията“ е следвало да бъде 1 включена в годишния процент на разходите по процесния кредит. Механизмът за изплащане на застрахователната премия едновременно с месечните погашения по кредита не означава, че за клиента съществува задължение да сключи застраховка като предпоставка за отпускане на заема при посочените параметри. Обединяването на задълженията на потребителя по кредитното и застрахователното правоотношение е с оглед икономия и удобство за всички страни. Постъпилите суми за покриване на застрахователната премия се превеждат на застрахователите, т.е. застрахователната премия не се явява приход за кредитната институция, поради което не може да се приеме и за разход за потребителя по кредитното правоотношение. В договора за застрахователно посредничество клиентът е заявил интерес от покритие на рискове, като при сключването на този договор, ищецът вече се счита за кредитополучател, което доказва, че сключването на застраховката не е представлявало предпоставка за отпускане на кредита или усвояването му при договорените условия. Ищецът е имал право да прекрати договора за застраховка, без каквито и да е последици по кредитното правоотношение, което също сочи, че застраховката е допълнителна незадължителна услуга. Не е съобразен Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, в който е обявено, че не се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит. С оглед на това, жалбоподателят счита, че не е налице изискването на пар. 1, т. 1 от ЗПК и няма основание за включване на застраховката в годишното оскъпяване по кредита. Не се споделят изводите за нищожност на клаузата, уреждаща такса ангажимент, поради нарушаване на изискването на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Фиксирането на лихвения процент представлява допълнително предлагана от кредитора възможност във връзка с кредита и с цитираната такса се покрива отрицателен баланс, който не би бил генериран при референтен лихвен процент.

Моли съда да отмени постановеното решение като неправилно, вместо което да постанови друго, с което бъде отхвърлена исковата претенция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор по жалбата, като заема становище за нейната неоснователност.

Против постановеното определение по реда на чл. 248 ГПК е постъпила частна жалба от К. Ц., чрез адв. А. Д.. Съдът не е подложил на преценка разумния характер на разноските за адвокатско възнаграждение и по-конкретно не е преценил положения от адвоката труд, който обхваща не само правните и фактически действия, извършени в хода на производството, но и административно-техническата дейност за организиране на делото. Не е съобразена цената на иска, предмета на делото, поради което присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се явяват непропорционални и неразумни.

Отправено е искане да бъде отменено Определение № 816/22.05.2024 г. по гр.д. № 512/2023 г. на Окръжен съд Плевен, вместо което се постанови друго, с което да се присъди пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение.

Становището на „Юробанк България“ АД по депозираната частна жалба е, че същата е неоснователна. Изложени са подробни доводи.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до 2 неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Решението е допустимо, поради което настоящият състав счита, че следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Пред Окръжен съд Плевен е предявен иск от К. В. Ц. срещу „Юробанк България“ АД за прогласяване недействителността на договор за потребителски паричен кредит PLUS 17747911, сключен между К. Ц., в качеството й на кредитополучател, и „БНП Париба Файненс С.А.,клон България“, в качеството му на кредитодател, на основание чл. 22 ЗПК вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 и чл. 10, ал. 1 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Изложени са обстоятелства, че на 12.03.2020 г. между ищцата и „БНП Париба Файненс С.А., клон България“ е сключен договор за потребителски кредит PLUS 17747911 за сумата 17000 лв. и параметри, подробно посочени в договора.

Към договора са налице и следните документи: договор за застрахователно посредничество, сертификат PLUS 17747911 за застраховка „Защита на плащанията“, общи условия на застраховка „Защита на плащанията“, общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, декларация за предоставяне на лични данни, стандартен европейски формуляр към договора. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен по следните съображения: шрифтът на договора не отговаря на изискуемия от закона; налице е неправилно посочване на годишния процент на разходите, тъй като уговорените „такса ангажимент“ и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ са разходи по кредита, които не са отразени като такива при формирането на ГПР, въпреки че са включени в общия дълг и месечните вноски; не е посочено кои точно разходи формират ГПР. Налице е нищожност и на клаузата „такса ангажимент“, тъй като фиксирането на лихвения процент не е допълнителна услуга, а част от съществените условия по договора.

С отговора на исковата молба се оспорва твърдението за съставяне на кредитното споразумение на по-дребен шрифт от шрифт 12; сочи се, че компонента „такса ангажимент“ е включен в ГПР, а включването на застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“ не е необходимо, тъй като тази застраховка е сключена по желание на клиента и не представлява условие за отпускане на заема или усвояването му при определени параметри, т.е. касае се за допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя на клиентите по тяхно желание и съгласие. Таксата ангажимент не е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, нейната цел е да покрие административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит, различна от основната услуга по предоставяне на кредита. Фиксираният лихвен процент се явява допълнително предлагана от кредитора възможност, която е благоприятна за потребителя, като му гарантира непроменлив размер на погасителните вноски и сигурност на плащанията. При изчисляване на ГПР по кредита са взети предвид всички разходи по него, т.е. договорената лихва и таксата ангажимент. Оспорва се твърдението, че не е посочено какви разходи формират ГПР по кредита.

С обжалваното решение са обсъдени клаузите на договора за потребителски кредит, като е прието, че договорът за кредит и всички елементи към него, както и свързания договор за застрахователно посредничество и приложенията към него следва да са на шрифт, не по-малък от 12, което не е спазено в случая, тъй като договорът за застрахователно посредничество и приложенията към него са с шрифт 10. С това е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, представляващо самостоятелно основание за недействителност на договора за потребителски кредит. Прието е, че сключването на застраховка е представлявало задължително условие за 3 предоставяне на кредита, поради което застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР по кредита.

След като това не е сторено, е налице противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което също обуславя извод за недействителност на процесния договор. Прието е, че договарянето на фиксиран лихвен процент не представлява допълнителна услуга, а е част от съществените условия на договора за кредит, т.е. представлява действие, свързано с усвояване на кредита, за което не се дължи такса. Начисляването на такса ангажимент и удържането й при усвояване на кредита е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което тази клауза е нищожна. По тези съображения предявеният иск е счетен за основателен и доказан, поради което е прогласена нищожността на договора за потребителски кредит, сключен между ищцата и правоприемника на кредитора.

От събраните по делото доказателства, се установява следното:

Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, като кредитор, и К. В. Ц., като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит PLUS 17747911 от 12.03.2020 г. Като параметри и условия на кредита е посочено – размер на кредита за потребителски цели – 17000 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ – 0 лв., застрахователна премия – 3947,40 лв., общ размер на кредита – 17000 лв., такса ангажимент – 595 лв., брой погасителни вноски – 60 броя, месечна погасителна вноска – 425,31 лв., обща стойност на плащанията – 25518,60 лв., годишен процент на разходите – 11,91 %, лихвен процент – 9,76 %. В договора е съставен погасителен план за падежните дати на плащанията и размери на вноските и оставащата главница. В чл. 2 от договора е посочено, че посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар. 1, т. 5 от ЗПК. Таксата се заплаща при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия му размер. Съгласно чл.

3 от договора кредитополучателят се задължава да заплаща погасителните вноски, указани по размер и брой, като погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора.