Решение № 130 от 09.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20221100511227 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

С Решение № 5312 от 15.08.2025г., постановено по делото, съдът е отменил решение от 03.05.2020 г. по гр.д. № 14792/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав, в частта, с която К. М. С. е осъдена да заплати на „ЛОРАМЕД“ ООД сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.03.2014 г. до окончателното изплащане; както и в частта, с която К. М. С. е осъдена да заплати на „ЛОРАМЕД“ ООД разликата над сумата 4 320 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, ведно със законната лихва от 24.03.2014 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която К. М. С. е осъдена да заплати на „ЛОРАМЕД“ ООД разликата над сумата 604, 80 лева до размера на сумата от 2 800 лева – разноски за първоинстанционното производство и вместо това е отхвърлен предявеният от „ЛОРАМЕД“ ООД срещу К. М. С. иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на претърпени загуби, от осъществена от нея конкурентна дейност, ведно със законната лихва от 20.03.201г. до окончателното изплащане, като неоснователен. С решението е отхвърлен предявеният от „ЛОРАМЕД“ ООД срещу К. М. С. иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати разликата над сумата 4320 лв. до размера на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, от осъществена от нея конкурентна дейност, ведно със законната лихва от 20.03.2014 г. до окончателното изплащане, като неоснователен. С решението е потвърдено решението на 1

СРС в останалата обжалвана част, както и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

На 10.10.2025г. е постъпила касационна жалба от „Лорамед“ ООД, в която е посочено, че в решението са налице очевидни фактически грешки по чл. 247 ГПК.

На 29.10.2025г. с оглед дадени от съда указания е постъпила молба от „Лорамед“ ООД, с която е поискано на основание чл. 247, ал. 1 ГПК да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка като в диспозитива на решението да бъде записано „ведно със законната лихва от 20.03.2014г.“ вместо записаното „ведно със законната лихва от 24.03.2014г….. ведно със законната лихва от 20.03.201г.“

В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от К. М. С., с която е посочено, че не се касае за фактическа грешка. Сочи, че законната лихва следвало да бъде определена от датата на постановяване на решението и съдът правилно бил посочил тази дата. Вземането било установено едва с постановяване на решението по делото и законните последици настъпвали с влизане в сила на решението.

Настоящият съдебен състав намира, че молбата е допустима и основателна поради следните съображения:

Както е установено в трайната и безпротиворечива съдебна практика, очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато диспозитивът на съдебното решение не съответства на изложената в мотивната част правосъдна воля на съда, както и в случаите, в които съдът е допуснал технически грешки в диспозитива на решението.

В конкретния случай се касае за допусната техническа грешка в първите два диспозитива на решението, свързана със законна лихва върху исковите претенции. Исковата молба, по която е било образувано гр. дело № 14792/2014г. по описа на СРС, 59-ти състав, е подадена на 20.03.2014г. Това е видно от положения печат върху исковата молба, както и е посочено в мотивите на решението на СГС. В този смисъл на страница седма от решението съдът е посочил, че поради частично несъвпадение на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответницата е осъдена да заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на претърпени загуби, причинени от осъществена от нея конкурентна дейност, ведно със законната лихва от 20.03.2014г. до окончателното изплащане, като искът бъде отхвърлен, както и в частта за осъждането й да заплати разликата над 4 320 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, причинени от осъществена от нея конкурентна дейност, ведно със законната лихва от 20.03.2014 г. до окончателното изплащане. В първия /отменителния/ диспозитив на решението е допусната техническа грешка като е отменено решението на СРС в съответните му части, но е посочено, че законната лихва е от 24.03.2014г., която техническа грешка следва да се отстрани по реда на чл. 247 ГПК.

На следващо място в първия отхвърлителен диспозитив на стр. 9 от решението е посочено, че се отхвърля предявеният от „ЛОРАМЕД“ ООД срещу К. М. С. иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати 2 сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на претърпени загуби, от осъществена от нея конкурентна дейност, ведно със законната лихва о т 20.03.201г. до окончателното изплащане, като неоснователен. Т.е. в този диспозитив липсва посочване на последната цифра при изписването на датата, на която е подадена исковата молба, което също представлява техническа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 5312 от 15.08.2025г., постановено по в.гр. дело № 11227/2022г. по описа на СГС, II- А въззивен състав, както следва: първият диспозитив на решението да се чете „ОТМЕНЯ решение от 03.05.2020 г. по гр.д. № 14792/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав, в частта, с която К. М. С. е осъдена да заплати на „ЛОРАМЕД“ ООД, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.03.2014 г. до окончателното изплащане; в частта, с която К. М. С. е осъдена да заплати на „ЛОРАМЕД“ ООД разликата над сумата 4 320 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, ведно със законната лихва от 20.03.2014 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която К. М. С. е осъдена да заплати на „ЛОРАМЕД“ ООД, разликата над сумата 604. 80 лв. до размера на сумата от 2 800 лв. – разноски за първоинстанционното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:“ вместо „ОТМЕНЯ решение от 03.05.2020 г. по гр.д. № 14792/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав, в частта, с която К. М. С. е осъдена да заплати на „ЛОРАМЕД“ ООД, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.03.2014 г. до окончателното изплащане; в частта, с която К. М. С. е осъдена да заплати на „ЛОРАМЕД“ ООД разликата над сумата 4 320 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, ведно със законната лихва от 24.03.2014 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която К. М. С. е осъдена да заплати на „ЛОРАМЕД“ ООД, разликата над сумата 604, 80 лв. до размера на сумата от 2 800 лв. – разноски за първоинстанционното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА“; както и вторият диспозитив да се чете „ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЛОРАМЕД“ ООД, ЕИК 131224182 срещу К. М. С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на претърпени загуби, от осъществена от нея конкурентна дейност, ведно със законната лихва от 20.03.2014г. до окончателното изплащане, като неоснователен“ вместо „ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЛОРАМЕД“ ООД, ЕИК 131224182 срещу К. М. С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на претърпени загуби, 3 от осъществена от нея конкурентна дейност, ведно със законната лихва от 20.03.201г. до окончателното изплащане, като неоснователен“.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4