Решение № 1463 от 06.12.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./………2019г. гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА при секретар Славея Янчева, като разгледа докладваното от съдията

Кавърджикова въззивно гражданско дело № 1628 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на М.Х.К., ЕГН ********** ***, чрез адв. П.Н., против решение № 3298/17.07.2019г. по гр.д. № 4967/2019г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу „Енерго-про Продажби“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.****, Варна тауърс – Г иск за приемане за установено в отношенията между страните, че възможността за принудително изпълнение е погасена по давност в периода след 03.10.2016г. по отношение на следните вземания на ответника, за които са издадени Заповед № 2984/29.04.2014г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5546/2014г. по описа на ВРС, а именно: сумата 2419,19 лева /две хиляди четиристотин и деветнадесет лева и деветнадесет стотинки/ представляваща главница за незаплатена ел. енергия за фактури за периода от 14.04.2011 г. до 11.07.2013 г. за обект с абонатен № **********, находящ се в гр. ****, с клиентски № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 270,25 лева /двеста и седемдесет лева и двадесет и пет стотинки/ мораторна лихва за всяка фактура, посочена в заявлението за периода от 25.05.2011г. до 25.02.2014г. и е осъдена да заплати на „Енерго-про Продажби“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.****, **** тауърс – Г сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Считайки обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, понеже съдът не е взел предвид сроковете, изтекли преди влизане в сила на заповедта за изпълнение, това, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД не се прилага по отношение на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, които не са актове, постановени в спорно и състезателно исково производство и това, че изпратеното запорно съобщение до банката , не е действие прекъсващо давността, ако длъжникът няма разкрита банкова сметка , ***.

Вземането на „Енерго Про Продажби“ АД по спорните фактури е погасено по давност.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковите й претенции да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Енерго -про Продажби“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.***, район *****, Варна тауърс – Г, представлявано от П.С.С**** и ****, чрез юк В.С. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Иска да бъде присъдено юк възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Предявен е иск от М.Х.К. ЕГН ********** ***, чрез адв. П.Н., за приемане за установено, че не дължи на ответника „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК ********* сумата от 2419.19лв., представляваща главница по неизплатени фактури за потребена ел.енергия за аб. № ********** и кл. № **********, за периода от 14.04.2011г. до 11.07.2013г. за обекта, находящ се в гр. ***** за която сума е издаден изпълнителен лист от 29.07.2016г., на основание влязла в сила заповед за изпълнение № 2984/29.04.2014г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5546/2014г. на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението-28.04.2014г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 270.25лв., представляваща обезщетение за забава върху главниците по всяка фактура, посочена в заявлението за периода от 25.05.2011г. до 25.02.2014г.,както следва: по фактура **********/2011г. с падеж 25.05.2011г. с главница от 90.48лв. и обезщетение за забава за периода от 25.05.2011г. до 25.02.214г. в размер на 25.58лв.; по фактура **********/2011г. с падеж 27.06.2011г. с главница от 171.29лв. и обезщетение за забава за периода от 27.06.2011г. до 25.02.214г. в размер на 46.86лв.; по фактура **********/2011г. с падеж 14.07.2011г. с главница от 0.73лв.; по фактура **********/2011г. с падеж 25.07.2011г. с главница от 84.02лв. и обезщетение за забава за периода от 25.07.2011г. до 25.02.214г. в размер на 22.33лв.; по фактура **********/2011г. с падеж 25.08.2011г. с главница от 22.91лв. и обезщетение за забава за периода от 25.08.2011г. до 25.02.214г. в размер на 5.87лв.; по фактура **********/2013г. с падеж 30.04.2013г. с главница от 2008.61лв. и обезщетение за забава за периода от 30.04.2013г. до 25.02.214г. в размер на 168.32лв.; по фактура **********/2013г. с падеж 27.06.2013г. с главница от 19.00лв. и по фактура **********/2013г. с падеж 31.07.2013г. с главница от 22.16лв. и обезщетение за забава за периода от 31.07.2013г. до 25.02.214г. в размер на 1.29лв. Срещу нея е било образувано по молба на взискателя „Енерго Про Продажби” АД от 03.10.2016г. изп.д. № 1963/2016г. на ЧСИ Ил.Станчева за събиране сумата по издадения на 29.07.2016г. изпълнителен лист. На 21.02.2019г. са били наложени възбрани на нива в землището на с. Близнаци и апартамент в гр. Варна, а на 03.04.2019г. е насрочен опис на нивата в с. Близнаци. Тъй като в периода от налагане на възбраните до насрочване на описа са изминали повече от 2 години, то изп.д. е перимирано и прекратено по силата на закона. Задълженията й са се погасили по давност с изтичане на кратката погасителна такава. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, чрез юк В.С. оспорва иска като неоснователен, доколкото се твърди, че вземането е погасено по давност. Срещу ищцата е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК № 2984/29.04.2014г. по ч.гр.д. № 5546/2014г. на ВРС за сумата от 2419.19лв., представляваща главница в общ размер по подробно индивидуализираните в исковата молба фактури за потребена от нея в периода от 14.04.2011г. до 11.07.2013г. ел.енергия, както и за сумата от 270.25лв., представляваща общ размер на обезщетение за забава върху всяка една главница, считано от датата на падежа до 25.02.2014г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда-28.04.2014г. до окончателвното изплащане на задължението и разноски в размер на 377.92лв. в заповедното производство. Заповедта за изпълнение е влязла в сила, като няма данни да е подавано възражение по чл. 414 от ГПК и е издаден изпълнителен лист.

На 27.10.2016г. е образувано изп.д. № 1963/2016г. на ЧСИ ИЛ****. Предмет на установяване са обстоятелствата настъпили след влизане в сила на издадената по ч.гр.д. № 5546/2014г. на ВРС заповед за изпълнение и дали е изтекла погасителната давност след това. Смята, че след проведеното заповедно производство давността е тази, уредена в чл. 117, ал. 2 от ГПК. След образуване на изп.д. с предпримане на всяко конкретно изпълнетелно действие, давността се е прекъсвала и до момента не е изтекла. Моли се искът да бъде отхвърлен.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото изпълнителен лист от

29.07.2016г. е видно, че същият е издаден въз основа на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 2984/29.04.2014г. по ч.гр.д. № 5546/2014г. на ВРС срещу М.Х.К., за сумата от 2419.19лв., представляваща главница за потребена от нея в периода от 14.04.2011г. до 11.07.2013г. ел.енергия, както и за сумата от 270.25лв., представляваща общ размер на обезщетение за забава върху всяка една главница, считано от датата на падежа до 25.02.2014г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на азявлението в съда-28.04.2014г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 377.92лв.

С молба вх. № 22592/03.10.2016г. „Енерго Про Продажби” Ад е поискано образуването на изпълнително дело срещу длъжницата М.Х.К., съгласно издадения по ч.гр.д. № 5546/2015г. на ВРС изпълнителен лист. Поискано е налагането на възбрани, запори на вземания и движими вещи, като са възложени на ЧСИ всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.

Според представената справка по изп.д. № 20167120401963 на ЧСИ Ил.Станчева на 17.10.2016г. е наложена възбрана на недвижими имоти в с.

Близнаци, гр. Варна и гр. Аксаково, собственост на М.Х.К.. На 27.09.2018г. е наложен запор на банкови сметки на длъжницата в ТБ ПИБ АД, без постъпили суми. На 03.04.2019г. е извършен опис на единия от недвижимите имоти в с. Близнаци и е насрочена публична продан в периода от 24.05.2019г. до 24.06.2019г.

Представени са доказателства за вписаната на 17.11.2016г. в Сл.по вписванията-**** възбрана и доказателства за връчване на 01.10.2018г. на запорно съобщение № 23868/27.09.2018г. по изп.д. № 20167120401963 на ЧСИ Ил.

**** на ПИБ АД-**** и съобщение № 8383/03.05.2019г. до „Енерго Про Продажби” АД за насрочената в периода от 24.05.2019г. до 24.06.2019г. публична продан.

Според наведените в исковата молба твърдения, искът е допустим за разглеждане, а според събраните по делото доказателства и частично основателен.

Съдът е сезиран с иск с правно ооснование чл. 439 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Следва да бъде посочено обаче, че при влязла в сила заповед за изпълнение, обосноваващите иск по чл. 439 от ГПК факти могат да са такива, настъпили само след приключване на съдебното дирене в исковото производство по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, с предмет установяване на присъденото със заповедта вземане при подадено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК, а ако възражение по чл. 414 от ГПК не е подадено – след изтичането на срока за подаване на възражение, т.е. след влизане в сила на заповедта. Това е така, тъй като неподаването на възражение по чл. 414 от ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на положително съдебно решение по иска по чл. 422 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК /в първия случай – при новооткрити обстоятелства и доказателства, а във втория – при новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение/.

В този смисъл въззивният съд намира, че релевантният за обстоятелствата период по предявения в случая иск с правно основание чл. 439 от ГПК, в който се твърди изтекла погасителна давност който следва да се съобрази в настоящото производство, е периода след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Въззивният съд приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 29.07.2016г., когато е издаден изпълнителен лист в полза на „Енерго Про Проджби“ АД по ч.гр.д. № 5546/2014 г. на ВРС, доколкото по делото няма данни относно датата, по отношение на която е връчена заповедта за изпълнение на длъжницата и на която е изтекъл двуседмичния срок по чл. 414 от ГПК за подаване на възражение.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая вземането е за периодични плащания, поради което се прилага тригодишна давност по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, като давността е започнала да тече от датата на падежа по всяка една от осемте фактури и изтекла, както следва: по фактура **********/2011г. с главница от 90.48лв. и падеж 25.05.2011г.- на 25.05.2014г.; по фактура **********/2011г. с главница от 171.29лв. и падеж 27.06.2011г.- на