Решение № 237 от 28.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Бургас, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20242120202401 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К ЕООД, БУЛТСАТ: ****, със седалище и адрес на управление:

**********, представлявано от Н.Г.Г., ЕГН: ********** против НП № 1476 F738973/06.11.2023 г., издадено от Заместник - директор на ТД на НАП Бургас, упълномощен със Заповед ЗМФ -644 от 28.08.2020 г на Министъра на финансите, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, на осн. чл. 74, ал.1 от Закона за счетоводството, на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лв.

С жалбата се иска отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, се явява управителят на дружеството. Моли НП да бъде отменено. Не сочи доказателства. Не прави искане за разноски.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ТД на НАП Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Прави искане за разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от 1 фактическа и правна страна следното:

На 17.07.2023 г. от Агенцията по вписванията с писмо вх. № 12-00191/17.07.2023г. били предоставени списъци - извадки на лица (търговци), които не са изпълнили задължението си по чл.38, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за счетоводсктвото /ЗСч/, а именно не са подали в срока до 30.09.2022 г. заявление за вписване и представяне за обявяване на в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на годишен финансов отчет за 2021 г. Проверяващи – служители на НАП установили, че К.“ ЕООД с ЕИК: ****, в качеството му на предприятие по смисъла на ЗСч., представлявано от Н.Г.Г., не е изпълнило задължението си да публикува годишния си финансов отчет за 2021 година, чрез подаване на заявление и представяне за обявяване в търговския регистър на Агенцията по вписванията - Бургас до 30.09.2022 г. съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.

" К." ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г. вх. № 0200И0841566/07.05.2022 г. по описа на ТД на НАП Бургас, съгласно която за 2021 г. е извършвало дейност и е отчело нетни приходи, съгласно счетоводното законодателство, в размер на 18036.40лв.

Заявление и представяне на годишен финансов отчет за 2021 г. за обявяване в търговския регистър на АВ не било подадено към датата на съставяне на АУАН.

До предприятието била изпратена покана за явяване в сградата на ТД на НАП Бургас, дирекция „Обслужване“ в 7-дневен срок от получаването й за съставяне на АУАН, като в указания в поканата срок, представител на задълженото лице се явил и настоящият Акт за установяване на административно нарушение бил съставен в негово присъствие.

Въз основа на съставения акт, АНО издал обжалваното НП, като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН и за извършеното нарушение, на осн. чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството, наложил на дружеството – жалбоподател, имуществена санкция, в размер на 200 лв.

Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел, актосъставителят потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя, тъй като ги намери за обективни, последователни и непротиворечиви.

2

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, поради следните съображения:

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал.

1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа.

Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител.

Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да 3 не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.

Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Има практика в този смисъл на АдмС-Бургас, където се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове.

В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че задължението на лицето за подаване на заявление е било в срок до 30.09.2022г, то от 01.10.2022г., жалбоподателят е изпаднал в забава. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден след датата, следваща последния срок, а именно 01.10.2022г.

Видно от представените по делото доказателства, АУАН е бил съставен на 12.10.2023г, т.е. след предвидения в Закона срок.

Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.

4

Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се явява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.

Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление следва да се отмени, като процесуално незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски.

В настоящия случай, НП е отменено, но жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, поради което, същите остават, както са направени от страните.

Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 1476 - F738973/06.11.2023 г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП Бургас, упълномощен със Заповед ЗМФ -644 от 28.08.2020 г на Министъра на финансите против К ЕООД, БУЛТСАТ: ****, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от Н.Г.Г., ЕГН:

**********, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, на осн. чл. 74, ал.1 от Закона за счетоводството, на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лв.

РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5