Решение № 361 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110109879 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е по искова молба на И. И. И.. Ищецът твърди, че на 24. 11. 2020 г. е бил задържан със заповед по ЗМВР във връзка с ,,хулиганство” за 24 часа. След това, на 09. 12. 2020 г. с постановление на прокурор към Софийската районна прокуратура било образувано досъдебно производство № 2054 по описа на 01 РУ - СДВР за 2020 г., прокурорска преписка № 47765, по описа на Софийската районна прокуратура за 2020 г. С постановление от 17. 01. 2022 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и му била извършена полицейска регистрация. След това, на 28. 01. 2022 г., му били предявени материалите по делото, а през март 2022 г.

Софийската районна прокуратура внесла делото в съда с предложение ищецът да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание по така образуваното н. а. х. дело № 3156 по описа на 115-ти състав на Софийския районен съд за 2022 г. С решение, влязло в сила на 06. 12. 2023 г., ищецът бил признат за невиновен. Прави извод, че е бил неоснователно обвинен от ответника.

Твърди, че в следствие на това неоснователно обвинение били накърнени честта и достойнството му, задържането за срок от 24 часа било унизително и крайно неприятно, наложило му се да отделя време за участие в съдебни заседания и за организиране на защитата му, бил третиран като престъпник, чувствал се унизен от направената му полицейска регистрация, изпитвал стрес и постоянна напрегнатост продължително време, не можел да спи преди всяко заседание, много се тревожел, че ситуацията се развивала толкова бавно, изнервеността и притеснението му не останали скрити и за роднините му, било му тежко, че тревожел и тях, някои хора били разбрали, че е обвиняем и отношението им към ищеца се променило, като те станали по-дистанцирани, а на едно от съдебните заседания трябвало да отиде с малкото си дете, защото нямало на кого да го остави. Наред с това претърпял и имуществени вреди - адвокатско възнаграждение за досъдебното производство в размер на 800 лева 1 и адвокатско възнаграждение в съдебното производство в размер на 1 200 лева с ДДС.

Иска от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000 лева, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 000 лева, ведно със законовата лихва от 06. 12. 2023 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П.Р.Б.. Последният признава, че ищецът е бил оправдан по съответното наказателно дело. Отрича обаче оправданото лице да е претърпяло твърдените неимуществени вреди, като изтъква, че не се сочат доказателства в подкрепа на тези твърдения. Що се отнася до имуществените вреди, ответникът намира, че представените с исковата молба договори за правна помощ и съдействие не доказват заплащането на съответните адвокатски възнаграждения. Дори и тези вреди обаче да бъдат доказани от ищеца, ответникът отрича те да са били причинени от повдигнатото обвинение.

Твърди, че не може да отговаря за действията на полицията по ЗМВР за задържане на ищеца за срок от 24 часа и за извършване на полицейска регистрация. Отрича да е давал информация на трети лица за наказателното дело, поради което намира, че не следва да носи отговорност за промяната в отношенията на ищеца с трети лица.

Изтъква краткия срок от привличането на ищеца като обвиняем до внасянето на делото в съда с предложение за освобождаването му от наказателна отговорност, което означавало, че ответникът вече не го третирал като престъпник. Евентуално оспорва претендираните от ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени вреди като прекомерно завишени. Иска от съда да отхвърли предявения иск за неимуществени вреди, а алтернативно, ако съдът намери иска за основателен, то да присъди обезщетение в значително по-нисък размер от претендирания. Противопоставя се на претенцията на ищеца за разноски, като изтъква, че той е освободен от внасянето на разноски на основание чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни и фактически изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител и след отстраняване на нередовност по отношение на дължимата държавна такса се явява редовна и допустима съгласно чл.

127 и чл. 128 ГПК. По отношение на правната квалификация на исковата претенция съдът е сезиран с два кумулативно съединени осъдителни иска за присъждането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди. И двата иска са с право основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че П. го е обвинила в извършването на хулиганство по чл. 325, ал. 1 НК, за което той е бил оправдан; че е претърпял съответните имуществени и неимуществени вреди в съответен размер и със съответната интензивност; наличието на пряка причинна връзка между обвинението в хулиганство и съответните имуществени и неимуществени вреди.

От всички събрани по делото доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, първостепенният съд приема за установена следната фактическа 2 обстановка. На 24. 11. 2020 г., около 12, 50 часа, ищецът по настоящото производство се явил в сградата на Отдел ,,Пътна полиция” - СДВР, находяща се в ., за да му бъде издаден дубликат на СУМПС. След като служителка на административното звено заявила на ищеца, че за да започне процедурата по издаване на дубликат на свидетелство за управление, на същия следва да бъде връчено предходно издадено наказателно постановление, между служителката и ищеца И. И. възникнал спор на висок тон, тъй като невръченото наказателно постановление било платено от ищеца малко по-рано, след обслужване при друга служителка в ОПП - СДВР. Тогава се намесили органите на МВР, които охранявали съответната сграда. Полицейските служители Т.В. П. и А.Б. Б. възприели като агресивно поведението на ищеца, поради което употребили помощни средства (поставили му белезници). Ищецът бил задържан в 01 РУ - СДВР за 24 часа по реда на ЗМВР. След това на 09. 12. 2020 г. с постановление на прокурор към Софийската районна прокуратура било образувано досъдебно производство № 2054/2020 г. на 01 РУ - СДВР, а с постановление от 17. 01.

2022 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. На ищеца била извършена полицейска регистрация. През март 2022 г. прокурорът внесъл в съда мотивирано постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Образуваното н. а. х. дело № 3156/2022 г., по описа на СРС, НО, 115-и състав обаче приключило не с налагане на административно наказание, а с оправдаване на обвиняемият, като същият е признат за невиновен с влязло в сила на 06. 12. 2023 г. решение.

С цел изясняване на фактическата обстановка по настоящото производство, както и с цел да се установи дали и в какъв размер ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди, вследствие на повдигнатото му обвинение, по делото е разпитана свидетелката К.Х.П. - бивша съпруга на ищеца. Макар и бракът между ищеца и свидетелката да е прекратен към настоящия момент, дадените от последната показания следва да бъдат ценени с особено внимание с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. В хода на проведения разпит свидетелката разказва, че макар и с ищеца да са разведени, поддържат контакт и тя е разбрала от него за образуваното наказателно производство. Чули са се по телефона, като при което ищецът звучал много притеснен.

Свидетелката излага, че след като е бил задържан за едно денонощие от органите на МВР, ищецът започнал да изпитва дискомфорт, бил гладен и му било студено. Не е знаел как да съобщи на своята дъщеря и на другите членове от семейството си за повдигнатото срещу него обвинение за хулиганство. Поради провежданите открити съдебни заседания в хода на наказателното производство и заради невъзможността друг роднина или познат да гледа детето на ищеца и свидетелката, детето е трябвало да придружи ищеца в сградата на съда, докато се е провеждало едно от заседанията по делото, по което ищецът е бил обвиняем. Свидетелката излага, че никой от близките им не е проявил разбиране към И. И., а последният дълго време е отлагал да сподели със своя баща за така развилата се ситуация, тъй като го е било срам. Няма впечатления за промяна в отношението на приятелите на ищеца, която промяна да е предизвикана от образуваното наказателно производство. Според свидетелката не са настъпили промени, които да са рефлектирали върху личността на ищеца – след приключване на наказателното дело, ищецът отново е влязъл ,,в нормалния ритъм”.

На следващо място, като доказателствен материал по делото са приобщени материалите по досъдебно производство № 2054/2020 г. на 01 РУ - СДВР, както и материалите по н. а. х. дело № 3156 по описа на 115-и състав на Софийския районен съд за 2022 г. Видно от книжата по наказателното дело, на 24. 11. 2020 г., въз основа на заповед за задържане на лице, ищецът е бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане в структурно звено на МВР. На 21. 01. 2022 г. подсъдимият е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК - хулиганство. Не са 3 били вземани мерки за неотклонение или други мерки за процесуална принуда по НПК, но ищецът е бил задържан за срок от 24 часа в структурно звено на СДВР.

Единственото осъществено действие по разследването от принудителен характер, което е засегнало неблагоприятно неприкосновеността на личността на ищеца, е изземване. Наред с това била е осъществена и принудителна криминална регистрация на ищеца. В съдебната фаза на наказателното производство са проведени общо осем открити съдебни заседания, като са разпитани шестима свидетели. Съгласно постановлението с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от дата 10. 03. 2022 г., при обслужване от страна на служителка на ОПП - СДВР И. И. се е държал агресивно, крещял е.

Служителката е поискала съдействие от страна на представители на МВР полицейските служители Т.В. П. и А.Б. Б.. Когато те са се отзовали, ,,И. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като обиждал П. и Б. с думите ,,малоумници”, ,,идиоти”, ,,тъпанари”, а също така нанесъл удар с глава в гърдите на свидетеля Б.’’.

Според преценката на прокурора обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението хулиганство (чл. 325, ал. 1 НК).

Деянието е извършено при форма на вина умисъл (чл. 11, ал. 2 НК). Тъй като обвиняемият не е осъждан за друго престъпление нито от общ, нито от частен характер, с деянието, за което е образувано наказателното производство, не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, нито е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние и не са извършени множество престъпления, престъплението не е извършено спрямо орган на власт при и по повод на изпълнение на службата му, наблюдаващият прокурор по досъдебното производство е преценил, че са налице всички предпоставки по чл. 78а НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Въпреки внесеното постановление, наказателният съд е постановил решение, с което обвиняемият е признат за невиновен. Съдебният състав е преценил, че не са налице от обективна и субективна страна признаците на престъплението хулиганство (чл. 325, ал. 1 НК), а става въпрос за ,,бюрократично неразбирателство, свързано с издаването на И. на дубликат на СУМПС”. Според наказателния съд действията на обвиняемия, макар и морално укорими, не са от естество да осъществят състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК, нито представляват дребно хулиганство. От субективна страна, тези действия не са имали за цел да нарушат обществения ред и спокойствие или да скандализират обществото, а са реакция на недоволство от бюрокрацията и служителите в ОПП - СДВР. Поради това съдът не е приложил реда по чл. 78а НК, а е признал обвиняемия за невиновен, като изцяло го е освободил от юридическа отговорност за извършените от последния действия.