Решение № 219 от 28.07.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. ХАСКОВО, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500265 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.

С Решение № 61/24.02.2023 година, постановено по гр.д. № 941/202021 година, РС-Димитровград е отхвърлил предявените по реда на чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 от ГПК от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК 202317122 обективно съединени искове против М. Х. Б. от *****, ЕГН ********** за признаване за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца като частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД, съществуват вземания за сумите, за които е издадена Заповед № 281/23.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 23.03.2017 година по ч.гр.д. № 426/2017 година на РСДимитровград, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит овърдрафт от 03.04.2015 г. и включващи: 9 719,17 лева - главница, ведно със законната лихва от 22.03.2017 г. до окончателното плащане; 910,10 лева договорна лихва за периода от 05.01.2016 г. до 21.03.2017 г., 187,65 лева наказателна лихва за забава за периода от 06.03.2016 г. до 21.03.2017 г.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „ОТП Факторинг България“ ЕАД, който го обжалва в неговата цялост, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност поради допуснати 1 нарушения на материалния закон. Въззивникът настоява, че длъжникът надлежно (по поща) е уведомен за извършената цесия, ето защо договорът е произвел своя правен ефект и обвързва ответника. Алтернативно заема становище, че връчването на исковата молба и писмо-уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД на особения представител на ответника в настоящото исково производство е правновалиден способ за уведомяване за смяната на кредитора. Ето защо цесията следвало да се счита съобщена на длъжника. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, прави искане за отмяна на обжалваното решение в неговата цялост и за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК адв. Д. К. в качеството на особен представител на въззиваемия депозира отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита доводите на съда при постановяване на решението за правилни и законосъобразни и моли за потвърждаване на решението.

Алтернативно моли съда да приеме, че правото на кредитора за съдебно удовлетворяване на вземането е погасено по давност.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от юрисконсулт С. Д., която представя доказателства за настъпило правоприемство в резултат на вливане на „ОТП Факторинг България“ ЕАД в „Банка ДСК“ АД. Поради това „Банка ДСК“ АД – София е конституирана в процеса като правоприемник на първоначалния ищец „ОТП Факторинг

България“

ЕАД.

Юрисконсулт

Д. представлява и новоконституираната страна в процеса и прави искане за уважаване на въззивната жалба. Представя списък по чл. 80 от ГПК и претендира присъждане на деловодни разноски.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства и не са направени доказателствения искания.

Хасковският окръжен съд, като прецени изложените от страните доводи и доказателствата по делото и във връзка с доводите и оплакванията на страните, приема следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по 2 същество.

Пред РС-Димитровград е образувано исково производство по чл. 422 ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, по искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу М. Х. Б. от ****. Предявени са искове с правно основание чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Исковете са допустими, тъй като се явяват продължение на развилото се пред РС-Димитровград заповедно производство по ч.гр.д. № 426/2017 г одина:

„Банка ДСК“ е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за вземанията си, произтичащи от неизпълнение на сключения с М. Б. договор за кредит овърдрафт от 03.04.2015 година, както следва: 9 719,17 лева - главница, ведно със законната лихва от 22.03.2017 г. до окончателното плащане; 910,10 лева договорна лихва за периода от 05.01.2016 г. до 21.03.2017 г., 187,65 лева наказателна лихва за забава за периода от 06.03.2016 г. до 21.03.2017 година.

По това искане заповедният съд се е произнесъл положително. В образувано по ИЛ изпълнително производство на длъжника М. Х. Б. са били връчени заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, но при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Ето защо в законоустановения срок са предявени исковете за съществуване на вземанията.

По делото няма спор, че вземането по сключения между „Банка ДСК“ АД и длъжника Б. договор е било валидно цедирано от кредитора на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, по силата на Приемопредавателен протокол от 27.06.2017 година към Договор за покупкопродажба на вземания(цесия) от 20.06.2017 година. Районният съд е констатирал това обстоятелство, но е приел, че цесията няма действие срещу длъжника Б., тъй като не му е съобщена. С този основен аргумент е отхвърлил предявените искове.

В хода на настоящия исков процес, след приключване на първоинстанционното производство пред РС – Димитровград са настъпили нови обстоятелства, а именно – вливане на „ОТП Факторинг България“ ЕАД в „Банка ДСК“ АД, което дружество е поело всички активи и пасиви на праводателя си-първоначалния ищец по делото. От тук следва, че носителят на материалното право, произтичащо от неизпълнение на процесния договор за кредит отново е банката-кредитор „Банка ДСК“ АД. Това прави ирелевантни въпросите, свързани с договора за цесия и съобщаването на длъжника Б.. ХОС споделя изцяло доводите на РС-Димитровград за това, че 3 уведомлението за цесията не е стигнало до длъжника, а връчването на исковата молба и уведомлението по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД на особения представител на длъжника не е произвело действие спрямо ответника, тъй като се касае за представител по закон, а не за договорни пълномощия. Но настъпилото правоприемство и от там – преминаване на материалното право обратно към банката-кредитор, санира тези недостатъци. Ето защо липса на достигнало до длъжника-ответник съобщение по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД в случая не се явява самостоятелно основание за отхвърляне на исковата претенция.

Настъпилото правоприемство чрез вливане на „ОТП Факторинг България“ ЕАД в „Банка ДСК“ АД води до неприложимост и на задължителната за съдилищата съдебна практика на ВКС, на която ХОС нееднократно се е позовавал по подобни казуси: С Решение № 1/01.02.2017г. на ВКС по т.д. № 3228/2015г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК се отрича легитимацията на цесионер, който не притежава специално качество банка, да предяви иска за установяване на вземания по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, цедирани му от банка, снабдила се за тези вземания със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че на 03.04.2015 година между Банка ДСК ЕАД и ответника М. Б. е бил сключен договор за кредит овърдрафт - при отпуснат кредит овърдрафт по разплащателна сметка от 10 000 лев., за срок от 12 месеца, който изтича на 05.04.2016 г. Същият покрива белезите на потребителски по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, чиито разпоредби в случая са приложими наред с общите такива на ЗЗД.

Предоставената под формата на овърдрафт сума е била усвоявана на части от кредитополучателя в периода от 03.04.2015 г. до 11.01.2016 г., като отделните усвоени суми са посочени от съдебно-счетоводната експертиза. По делото не са представени доказателства, нито има твърдения за това, че кредитополучателят Б. е изпълнявал точно задълженията си по договора, погасявайки редовно - в срок и в уговорения размер, дължимите погасителни вноски. От заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което ХОС също кредитира, се установява, че кредитът е обслужван редовно до 01.01.2016 г., като след тази дата не са направени три плащания по дължими лихви върху ползваната част от кредита, като съгласно т.19, ал.1 и т.20 от Общите условия на „Банка ДСК”, при неплащане на три поредни вноски по лихва, считано от последната падежна дата на която са били погасени такива суми, правото на ползване на кредита се спира и същият се оформя като неразрешен овърдрафт и на 06.03.2016 г. е преобразуван в предсрочно изискуем.

4

В настоящия случай бяха установени и двете предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С оглед заключението на съдебно-счетоводната експертиза и установената липса на изискуемите съгласно договора плащания, следва да се приеме, че в съответствие с постигнатата договореност, поради допусната забава в плащанията от страна на длъжника, се е осъществил първият елемент от фактическия състав на потестативното право на кредитора на предсрочно събиране на вземанията му по договора. На второ място, бе установен и фактът, че приложеното по делото уведомление за предсрочна изискуемост е достигнало до адресата нотариалната покана е връчена чрез Нотариус с № 355 на 01.11.2016 г. и получена от майката на ответника - М. А. Б., която се е задължила да предаде същата на получателя адресат. От тук е изводът, че предсрочната изискуемост на вземането на кредита е настъпила на 01.11.2016 година.

Според заключението на вещото лице, неплатена дължима главница по договора за кредит се равнява на сумата 9 719,17 лева, неплатена договорна лихва - 910,10 лева за периода от 05.01.2016 година до 21.03.2017 година; неплатена наказателна лихва/надбавка за периода от 06.03.2016г. до 21.03.2017 г. - 187,65 лева. След 22.03.2017 година няма постъпили суми за погасяване на кредита. Кредитирайки заключението на вещото лице съдът приема, че при условията на пълно и главно доказване ищецът е установил съществуване на вземането, за което му е издадена Заповед № 281/23.03.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 426/202017г. по описа на РС - Димитровград.

Районен съд – Димитровград е достигнал до противоположен извод, ето защо атакуваното решение следва да бъде отменено, а предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК иск – уважен.

Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника за погасяване на вземането по давност. Действително, вземането на кредитора е било с падеж 06.03.2016 година. Но на 22.02.2017 година, т.е. в рамките на петгодишния срок по чл. 110 от ЗЗД кредиторът е депозирал пред заповедния съд заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. От тази дата се счита за предявен искът по чл. 422 ГПК. Съгласно разпоредбите на чл. 114 ЗЗД и чл. 116, б. "б" ЗЗД , давността започва да тече 5 от деня, в който вземането е станало изискуемо и се прекъсва със завеждане на иск против длъжника. Ето защо, с предявяване на иска на 22.02.2017 година давността по отношение на вземането е прекъсната и не тече до приключване на исковия процес. Но дори да се приеме, че след прекъсването на давността на 22.02.2017 година е започнала да тече нова давност (така и в част от съдебната практика досежно действието, което произвежда подадено до съд заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение), то до датата на подаване на заявление за образуване на изпълнителното производство по изп.дело № 20218740400218 – 04.03.2021 година не е изтекъл петгодишният срок. Тъй като със заявлението за образуване на изпълнителното производство кредиторът е направил искане за прилагане на изпълнителен способ (запор), годен да прекъсне течението на давността, на основание чл. 116 б. „в“ от ЗЗД това искане има действие на ново прекъсване на погасителната давност. От друга страна, дори и да се приеме доводът на особения представител на длъжника, че подаване на заявление по чл. 417 от ГПК не води до прекъсване на течението на давностния срок, от 06.03.2016 година до 04.03.2021 година (когато е образувано изпълнителното производство, поискано налагане на запори и с това се счита предприето принудително изпълнение) отново не е изтекъл петгодишният срок по чл. 110 от ГПК.