Решение № 573 от 30.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. Варна, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110200684 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано след като с Решение №1496/12.02.24г. на Адм.С-Варна постановено по КАД №1746/23г. е отменено Решение №942/22.06.23г. по НАХД №994/23г по описа на РС-Варна.

Първоначалното производство е образувано по жалба на Ю. Н. К., ЕГН **********, адрес: София, *****, депозирана чрез процесуален представител -адв.А.Д. от САК срещу: Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 6262155, издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100/сто/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4 вр.ал.1, т.2 от ЗДвП.

С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се твърди, че същият е незаконосъобразен. Сочи се, че той е издаден при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен 1 процесуален представител-адв.М., който моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна- наказващ орган ОД на МВР-Варна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите- юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронният фиш серия К№ 6262155 е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника, затова че на 15.08.2022г. в 16:35 часа в населено място- обл.Варна, с.Кичево, на път трети клас №902, срещу дом №44, на ул. „2-ра“ е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”Рено Меган Сценик” с рег.№ СА 0839 РХ установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с №120ссdа, насочено към с.Оборище и снимащо в двете посоки, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 61 км./ч., като превишаването е 11 км./ч.– нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Системата била въведена в експлоатация на 15.08.22г. , в часовия интервал от 16:00ч. до 18:00ч. от обслужващия я служител- св.

Ж. А..

При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, било установено извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на превозното средство, регистрирано в масивите на МВР с рег. СА 0839 РХ бил установен възз.Ю. К.. Било констатирано още, че срещу него е влязъл в сила на 10.11.21г. ЕФ серия К №4882036, издаден от ОД на МВР-Търговище за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Поради това още на 30.08.2022г. бил издаден електронния фиш, с който на въззивника К., като собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.2 от ЗДвП.

ЕФ бил връчен на въззивника на 26.01.2023г., като на 09.02.2023г. той депозирал жалба срещу ЕФ в РС-Варна.

По делото, тъй като наказващият оран не бе изпълнил задължението си да комплектува АНП с относимите към спора доказателства, станало повод за отмяна на решението на друг състав на ВРС и връщане на делото за ново разглеждане, с разпореждания на настоящия състав бяха изискани и приобщени в хода на съдебното следствие относимите за спора доказателства, а именно писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна № 819000-13893 от 01.03.2024г. ведно със справка 2 относно собствеността на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № СА 08 39 РХ и справка за нарушител/водач на името на жалб. К., писмо от РУ – Аксаково при ОД на МВР – Варна № 819000-12557 от 23.02.2024г. ведно със заверени за вярност копия от: ЕФ, Серия К № 6262155, снимки към ЕФ, Серия К № 6262155 – 5 листа формат А4, справка за нарушител/водач на името на жалб. К., докладна записка за нарушения установени с техническо средство ARH-CAM-S1 №120CCDA от 15.08.2022г. с рег. № 445р8663/15.08.2022г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство ARHCAM-S1, №120CCDA за 15.08.2022г. за времето от 16.00ч. до 18.00ч. с рег. № 445р8612/12.08.2022г., разпечатка АИС АНД за датата на връчване на ЕФ, Серия К № 6262155, удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126., протокол за проверка № 26СГИСИС/13.04.2022г., фотоснимка удостоверяваща разположението на АТСС, съгласно разпоредба на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з/12.05.2015г. от дата 15.08.2022г. и справка за собственост на лек автомобил марка „Рено Меган Сценик“ с рег. № СА 08 39 РХ към дата 15.08.2022г. и писмо от ОД на МВР – Търговище рег. № 363000-7884 от 08.03.2024г. ведно със заверени за вярност копия от: разписка от 26.10.2021г. за получаване на ЕФ за налагане на глоба серия К № 4882036, писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Търговище до Началника на 07 РУ – СДВР, справка за брой издадени фишове със серия К с номер 4882036, ЕФ Серия К № 4882036 и писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна рег. № 919р-7078 от 01.03.2024г.

По делото бе разпитан и св.Ж. А. въвел в експлоатация процесниото АТСС Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени, гласни и веществени.

Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Като конкретни и логични бяха кредитирани и показанията на св.А..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- справка от Системата за 3 управление на административно-наказателната дейност, ЕФ е издаден на 30.08.2022г. т.е. две седмица след установяване и заснемане на нарушението. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. Съдът намира, че преследвателната давност за това нарушение не е изтекла. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.

В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.

Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 15.08.22г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 30.08.2022г. /видно от отбелязването в системата на МВР/ и връчен на дата 26.01.2023г. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивникът не е погасена по давност.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято 4 територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в населено място- с.Кичево, обл. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. Съдът не споделя посоченото в жалбата, че не било ясно къде е извършено нарушението.

Напротив от съдържанието на ЕФ е видно, че то е извършено в населено мястообл.Варна, с.Кичево, на път трети клас №902. Пояснено е и че е извършено срещу дом №44, на ул. „2-рапосока с.Оброчище. Нещо повече, видно от приобщените по делото фотоснимки, процесният автомобил е заснет да се движи именно на посоченото в ЕФ място.

Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на датите относно издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден.

Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Разпечатката съдържа 30 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bdf46b0d-afa2-4268-be03-fbe5a22f170a