Решение № 42 от 11.12.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Кюстендил, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова при участието на секретаря Любка Евг. Н.а като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Търговско дело № 20221500900026 по описа за 2022 година

В. С. П., ЕГН **********, с адрес: ******************************, чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. Р. М. от САК, със съдебен адрес: гр.

**********************, е предявила срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***, искова претенция за заплащане от ответното дружество в полза на ищцата на сумата в размер на 200 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от настъпилата смърт на дъщеря й Г.Т.Х. вследствие на ПТП от 03.08.2020 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 13.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че на 03.08.2020г., на път 795 при км.42+500м., общ.

Карнобат, водачът на лек автомобил **********, с peг. № ******** В.И.П., пресича пътна маркировка M1, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно в насрещно движещия се в неговата пътна лента товарен автомобил марка

„**************************, управляван от Д. П. Д..

При инцидента са причинени телесни увреждания на Г.Т.Х. - пътник на задна седалка в лек автомобил „*********" с peг. № ********. Г.Х. е откарана от екип на спешна помощ в МБАЛ Бургас, но вследствие на получения политравматизъм няколко дни по-късно на 09.08.2020г. настъпва смъртта й.

За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от дата 03.08.2020г., като е образувано ДП № 282 ЗМ-174/2020г по описа на РУ Карнобат, което е прекратено.

Ищцата е майка на починалата Г.Х., като същата изживява тежко нейната загуба. За времето, в което Г.Т.Х. е била в болницата, последната не излязла от тежкото коматозно състояние, като ищцата не успяла да си вземе последно сбогом с детето си. Когато смъртта настъпила на 09.08.2020г. тя се почувствала сама, беззащитна, обезверена и потънала в 1 скръб, тъй като най-ценното й – нейната дъщеря Г., си отишла по нелеп и трагичен начин.

Г.Х. още от дете страдала от диабет. През 2008г. развила тежка диабетна полиневропатия, в резултат на което се стигнало до тотална бъбречна недостатъчност и през 2011 г. се наложило да й бъде трансплантиран панкреас и бъбрек. Трансплантацията била извършена в Клиника по вътрешни болести към Университета в Мюнхен, Германия. Ищцата придружавала дъщеря си по време на болничните престои, давала й кураж и смелост.

Благодарение на силната морална и духовна подкрепа на майка си, Г.Х. успяла да преживее трансплантацията на органи, като неколкократните последващи болнични престои на Г.Х. допълнително затвърдили връзката между майка и дъщеря. През 2019 година Г.Х. отново постъпила за проследяване на състоянието и лечение в Клиника по вътрешни болести към Университета в Мюнхен, Германия, където била придружавана от своята майка.

Състоянието на Г.Х. значително се подобрило още при изписване от клиниката в Мюнхен, както и при последвалото проследяване на състоянието й в България. Г.Х. работела самостоятелно, общувала с приятели, заживяла пълноценен живот и това давало надежда, радост и умиротворение на майката, че ще й бъде подкрепа в старините.

Ищцата П. била изключително близка със своята дъщеря като двете успели да изградят и съхранят дълбока емоционална и духовна връзка, основана на доверие и силна любов помежду си. Починалата Г.Х. била силно привързана към своята майка. Тя я подкрепяла, обичала да прекарва време с майка си, общували ежедневно, интересувала се от нейните занимания и интереси, показвала й обичта си и отдадеността си на семейството във всеки важен момент от живота. В. П. споделяла всичко с дъщеря си. Заедно се справяли с житейските трудности на ежедневието, нямали никакви пререкания помежду си и си споделяли грижите и отговорностите. Дъщеря й помагала в битовите дейности - в домакинските задължения, пазаруване, двете имали много общи теми и интереси, често се разхождали и си говорели. В. П. разчитала за всичко на своята дъщеря, която от своя страна винаги била до майка си.

В. П. трудно понасяла загубата на дъщеря си, тъй като след пътния инцидент ищцата загубила човека, на когото разчитала да й бъде опора и подкрепа в старините.

Станала мрачна и затворена. Плачела често, гледала нейни снимки и си спомняла за живота на дъщеря си, за хубавите мигове, прекарани с нея. Преживяла силен стрес. Изпитвала страх от МПС, оплаквала се от нарушения в съня и силна тревожност, чувствала се неспокойна и напрегната.

Към настоящия момент страданията й продължавали, като не можела да преодолее смъртта на детето си, отишло си по нелеп начин.

Към момента на ПТП за лекия автомобил „*********" с per. № ********, имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ответното дружество "Застрахователна компания Лев Инс“ Ад - полица № ******************, валидна от 18.08.2019 до 17.08.2020г.

На основание чл. 380 КЗ на 13.08.2021 г. ищцата отправила писмена претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответното дружество „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Позовавайки се на нормата на чл.429, ал.3 КЗ ищцата счита, че обезщетение за забава се дължи от 01.06.2021г., а именно когато дружеството е получило уведомление от дъщерята на пострадалата. Към датата на депозиране на исковата молба е изтекъл законоустановеният срок, като застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което обуславя наличие на правен интерес от предявяване на претенцията по исков ред. Върху присъдената сума за главница - застрахователно обезщетение, се претендира като дължима и законна лихва, считано от 01.06.2021 г. като дата, на която застрахователят е бил уведомен, до окончателното изплащане на обезщетението.

2

Ответното дружество въвежда следните възражения по иска:

Оспорват се изцяло предявените обективно съединени искове, както по основание, така и по размер. Оспорва се наличието на правен интерес за ищцата от предявяване на претенцията по съдебен ред.

Сочи се, че по подадено уведомление пред ответното дружество била образувана щета №0000-1000-01- 21-7336 от дата 01.06.2021 г., по която застрахователят не се е произнесъл, поради липсата на доказателства, за което били изискани за представяне допълнителни документи във връзка с установяване на застрахователното събитие и на вината на застрахования водач.

На 15.06.2022 г. постъпила нова претенция по същата щета, свързана със същото събитие от Г.П.П., като застрахователното дружество помолило за представяне на допълнителни документи - Удостоверение за родствени връзки на Г.Т.Х.. Налице били данни и за потърпевша дъщеря на 20 години.

Оспорва се твърдението за съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие между ищцата и починалата, които да са били прекъснати единствено с оглед на настъпилото ПТП. Твърди се, че липсват данни кога ищцата и починалата са живеели в общо домакинство, липсват данни за периодичността и естеството на поддържаните от тях отношения.

Оспорват се всички направени твърдения за търпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания и психически състояния, както и твърденията за тяхната продължителност и интензитет. Сочи се, че ищцата, видно от исковата молба, живее в **********************************, но починалата не е живеела на същия адрес.

Починалата е пътувала с водача В.И.П., който е от гр. П., събитието било в района на гр.

Карнобат. Удостоверението за наследници на Г.Т.Х. било издадено от Кметство, гр. Бургас.

В гр. Кюстендил живеела внучката на ищцата А.А.Х., дъщеря на починалата. Починалата била лекувана в гр. П. 10 години преди събитие, което показвало, че е живяла в гр. П..

Видно от представената Епикриза от 12.04.2010 г. от УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД, гр. П., Клиника по нефрология и диализа, Г.Т.Х. 10 години преди процесното ПТП е живеела в гр. П., на адрес ******************** и е била в тежко здравословно състояние, с реална опасност за живота.

Ответникът оспорва причинно-следствена връзка между твърденията, че ищцата е преживяла силен стрес, нарушения в съня, страх от МПС. Подчертава, че ищцата не е свидетел на пътния инцидент, не е останала самотна след инцидента, защото починалата не е живеела заедно в едно домакинство с ищцата преди пътния инцидент и ищцата имала съпруг - Г.П.П., депозирал претенция пред застрахователното дружество, твърдейки, че е отглеждал Г.Т.Х. и се е оженил за нейната майка, ищцата В. С. П..

Признава, че ищцата 10 години преди събитието е изживяла силен стрес, когато е разбрала, че дъщеря й е сериозно болна, с хронична бъбречна недостатъчност трета степен, поради диабетна нефропатия; захарен диабет, тип 1, късен дегенеративен синдром, с артериална хипертония, като не оспорва, че починалата е провела лечение в Германия гр.

Мюнхен за органова трасплантация. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка единствено между процесното ПТП и настъпилия летален изход за Г.Т.Х. няколко дни след пътния инцидент. Сочи, че Г.Т.Х. е пътувала на задна седалка, далеч от мястото на удара - предна дясна част за л.а. „Алфа ромео”, няма достигнали части и детайли от интериора на автомобила, които да са достигнали до тялото на пострадалата, няма тежки наранявания, които са несъвместими с живота, но въпреки това е починала, поради влошено здравословно състояние отпреди, доколкото тя е била в силно влошено здравословно състояние още 10 години преди събитие със захарен диабет, тип 1, който разрушава вътрешните й органи, и е претърпяла тежка операция за имплантиране на органи.

3

Навежда доводи за причиняване на неблагоприятните последици от починалата, поради непоставяне на предпазен колан като твърди, че Г.Т.Х. не е била с поставен предпазен колан към момента на събитието, в качеството й на пътник в МПС, нарушавайки разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДВП. Подчертава, че липсват данни на коя точно позиция на задна седалка се е возила Г.Т.Х., но нямало части и детайли от автомобила, които да я притиснат при задържане на тялото към задна седалка. Сочи, че пътничката П.П.Х., на 53 г., на предна дясна седалка, която е била с колан, е с една средна телесна повреда. Позовава се на представената Съдебномедицинска експертиза на труп № 152/10.08.2020 г., според която починалата е с увредено мозъчно вещество, няма тежка черепно-мозъчна травма, двата дроба са с множество контузионни огнища, счупени са от 2- ро до 6-то ребра в дясно и от 3то до 7-мо в ляво, силен удар в областта на главата, което не би се случило с правилно поставен предпазен колан. Десният бъбрек е склеротичен /от преди/. Левият бъбрек е трансплантиран и с намалени размери. Има фрактура на костите на таза, в ляво. Счита, че ако Г.Т.Х. пътувала с правилно поставен предпазен колан, то нямало да получи описаните фрактури в различни части на тялото и за нея нямало да настъпи летален изход.

Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение като прекомерен[1]предвид обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”, съгласно разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и съгласно ППВС № 4/1968 г. абзац II, изреч. 3; т. 11.

Акцентира, че по делото липсват доказателства, че Г.Т.Х. е работела преди събитието, нито за общественото й положение, единствено в акта за смърт пишело, че е разведена. Твърди, че вредата трябва да се определи към момента на настъпването й, когато претенцията е станала изискуема и счита претенцията за 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за завишено по размер с оглед минималната работна заплата за страната, към момента на настъпване на събитието. Сочи, че размерът не е съобразен и с платената основна премия от 242.18 лв., получена от застрахователя-ответник, покриваща отговорността на водача.