Определение № 361 от 20.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 361 гр. Благоевград, 20.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20251200500286 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. И. П., ЕГН **********, А. М. Д., ЕГН ********** и А. Б. Б., ЕГН ********** /ищци в първоинстанционното производство/, подадена чрез адв. П. М.. Жалбата е подадена срещу протоколно определение от 17.02.2025 г. по гр.д. № 2137/2022 г. на РС Благоевград, с което жалбоподателките са осъдени на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК ищците да заплатят на Е. И. П., ЕГН **********, сума в размер на 1500 лв., представляваща разноски по делото за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателите оспорват определението като неправилно. Сочат, че са оттеглили своите искове срещу ответницата Е. П. и производството срещу нея е било прекратено. В тази връзка в о.с.з., проведено на 17.02.2025 г., процесуалният представител на П. е отправил искане за присъждането на разноски по делото, изразяващи се в заплатеното му адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Районният съд e постановил протоколно определение, с което е прекратил производството по делото по отношение на Е. П., след което е присъдил в нейна полза претендираното адвокатско възнаграждение, като оставил без уважение отправеното от ищците възражение за неговата прекомерност. Поддържат, че към датата на предявяване на иска ответницата е притежавала само 3/12 ид. ч. от правото на собственост върху процесния поземлен имот, които впоследствие тя продала на ответника Д. В. Д..

Навеждат, че пазарната цена и продажната цена възлизали на 5000 лв., а данъчната оценка – на 2705,60 лв. Изразяват становище, че материалният интерес възлиза най-много на 5000 лв. Считат, че адвокатското възнаграждение ако бъде определено по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) би възлизало на 800 лв. Поддържат, че по делото са провеждани шест о.с.з., по което е бил даван ход на делото, а процесуалният представител на ответника 1 се е явявал на четири от тях. Твърдят, че на проведените заседания не са провеждани същински съдопроизводствени действия, тъй като по желание на страните заседанията са били отлагани за да им се предостави възможност да постигнат спогодба. Сочат, че адвокатът на ответника е подал отговор на искова молба, като считат, че наредбата предвижда за това възнаграждение в размер на 600 лв. Навеждат доводи, че делото не разкрива фактическа и правна сложност. Молят да се отмени протоколното определение, с което в полза на ответницата са присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и вместо него да се постанови друго определение, с което на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК съдът да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение до размера на минималното с оглед на чл. 36 ЗАдв. и наредбата за възнагражденията за адвокатска работа.

Постъпил е отговор на частна жалба, подаден от Е. П., чрез адв. М. Б., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Навежда аргументи за справедливост и обоснованост на размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Счита, че размерът не е прекомерен с оглед на сложността на делото.

Съдът, след като се запозна с доводите на страните, материалите по делото и като съобрази закона, намира за установено следното:

Исковото производство е било образувано по искове, предявени от ищците М. П., А. Д. и А. Б., които са били предявени срещу седем ответника, един от който е Е. П..

По делото е постъпила молба с вх. № 28106/09.12.2024 г. от процесуалния представител на ищците, с която е отправено волеизявление на осн. чл. 232 ГПК, че ищците оттеглят своите искове срещу Е. П., тъй като искат по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК тя да бъде заменена с Д. Д.. Процесуалният представител на ответницата своевременно е отправил искане за присъждането на разноски по делото. В хода на проведеното на 17.02.2025 г. районният съд е уважил исканията на ищците, поради което с протоколно определение на осн. чл. 232 във вр. чл. 228, ал 3 ГПК съдът е прекратил производството по делото по отношение на предявените искове от А. Д., М. П. и А. Б. Б. срещу ответницата Е. П., поради тяхното оттегляне. С протоколно определение на осн. чл. 78, ал.

4 ГПК ищците са били осъдени да заплатят на Е. П. сума в размер на 1500 лв., представляваща разноски по делото за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

С настоящата частна жалба с вх. № 4447/21.02.2025 г. не се обжалва протоколното определение, с което производството по делото е било прекратено по отношение на Е. П., а се обжалва протоколното определение, с което в нейна полза са присъдени разноски по делото.

На осн. чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Съгласно чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78 ГПК, разноски се присъждат с акта, с който приключва производството на всяка инстанция и с който искът се уважава или отхвърля, респективно се прекратява производството по него (в този смисъл определение № 1102 от 07.12.2012 г. по ч. т. д. № 695/2012 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 511 от 19.10.2016 г. по ч. т. д. № 2006/2016 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 17 от 28.01.2021 г. по гр. д. № 4250/2019 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, определение № 41 от 23.03.2021 г. по ч. гр. д. № 3311/2020 г., Г. К., І г. о. на ВКС, определение № 1088 от 11.03.2024 г. по ч. гр. д. № 679/2024 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС). Затова в 2 случая протоколното определение, с което производството по делото е прекратено по отношение на Е. П. има характер на съдебен акт по чл. 81 ГПК.

Затова частната жалба срещу разноските, присъдени на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, всъщност представлява молба по чл. 248 ГПК за изменението на протоколното определение в частта за разноските (в този смисъл виж определение № 3105 от 14.12.2023 г. по в. ч. гр. д. № 3324/2023 г. на Апелативен съд – София и определение № 17 от 08.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3409/2023 г. на Апелативен съд – София).

С частната жалба се иска изменение на определението за разноски, като съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК по това искане за изменение на разноските е компетентен да се произнесе съдът, разгледал делото, т.е. Районен съд Благоевград. Едва след неговото произнасяне определението му, постановено по реда на чл. 248 ГПК, ще подлежи на обжалване на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК.

С оглед изложеното, производството пред окръжния съд следва да се прекрати и делото да се върне на Районен съд Благоевград за разглеждане на частната жалба като молба по чл. 248 ГПК за изменение на определението за разноските.

Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 286/2025 г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

ВРЪЩА делото на Районен съд Благоевград за разглеждане на частна жалба с вх. № 4447/21.02.2025 г. като молба по чл. 248 ГПК за изменение на определението за разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3