Решение № 183 от 16.05.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Кърджали, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20225140101361 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 55 от ЗЗД

Ищецът Н. Р. О. от гр.К. твърди, че притежава банкова сметка в „ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД - София, финансов център Кърджали, офис Момчилград, която сметка била открита като съдлъжник на бившият й съпруг, които по време на бракът изтеглил от банката кредит, като родителските права по отглеждането и възпитанието на детето били предоставени на нея, а бащата бил осъден да заплаща, чрез нея като майка и законна представителка на детето ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., но поради нередовното й плащане, ищцата образувала изпълнително дело и длъжникът бил уведомен, че следва да изплаща дължимите суми чрез ЧСИ, но от месец декември 2021г. длъжникът започна л да плаща нередовно издръжката и след проверка от прокуратурата разбрала, че сумите за издръжка били превеждани по нейна сметка в банката ответник, при което ищецът останала учудена, тъй като при предишен подобен случай била посетила банката и обяснила, че това са суми дължими на дъщеря й и банката не може да разполага с тях. След поискана разпечатка на движението на суми по банковата й сметка установила, че са извършвани плащания за издръжката на детето, подробно посочени в исковата молба по дати, но същите били усвоени от банката за погасяване на просрочен кредит лихви и такси. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да заплати сумата в размер на общо 1655.05 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

1

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „Търговска банка Д“АД , с който считат, че исковата молба е неоснователна и недоказана. В тази насока излагат съображения, че бившият съпруг на ищеца И. Р. Ф. и Н. Р. О. били кредитополучатели по два отделни договора за кредит и постъпващите и налични суми по 2 процесната сметка били ползвани за погасяване на просрочил Договор за потребителски кредит с №***** от 15.07.2015г. по който кредитополучател била ищцата Н. Р. О., която не плащала усвоения от нея кредит, поради което Банката служебно събирала от сметката й на база доброволно дадено съгласие от ищцата и изцяло по доброволен извънсъдебен ред банката извършвала събирането на дължимите суми по кредита от наличното салдо по сметката, като между кредитора и длъжника не била налице договорка, че суми, постъпили по сметката, не са годни да бъдат използвани за погасяване на кредита. По силата на чл. 16, ал. 4 от Общите условия „С подписване па договори за кредит кредитополучателя дава своето съгласие Банката да събирала служебно всички дължими такси, комисионни, лихви и главница от наличностите по сметките му при Банката. В деня на падежа, Банката събира служебно дължимата лихва и главница по разплащателната сметка на кредитополучателя, а в случай, че по нея няма достатъчно наличност, Банката има право да задължи сметките на Кредитополучателя в национална и чуждестранна валута....", поради което постъпилите по банковата сметка на ищцата суми с основание „издръжка" не били несеквестируеми, тъй като погашенията се извършвали на база доброволно и изрично съгласие, дадено на банката от страна на Н. Р. О. да събира от нейната сметка дължими суми по кредита, поради което Банката не е нарушила закона, събирайки от тези суми просрочил по кредит, поради което е било налице принудително изпълнение и не е приложим институтът на несеквестируемостта по чл. 446 от ГПК. Сочат, че ищцата е тази, която препятствала получаване на присъдената на детето й издръжка, тъй като заради собствената си небрежност и неизрядност, същата тьрпи негативни последици и за да оправдае собственото си противоправно поведение обвинявала Банката и се опивала да черпи права, с които не разполага. Молят съда да отхвърли иска, като претендират направените по делото разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства: движение по сметка, покана за 3 доброволно изпълнение, решение №67/26.03.2020г. по в.гр.д. №270/2019г. на КОС, определение №696/20.11.2020г. на ВКС, изпълнителен лист от 11.12.2020г., актуално състояние, договор за потребителски кредит №*****/15.07.2015г., погасителен план, Общи условия, запорно съобщение, изпълнителен лист от 12.11.2019г., писмо, както и като взе предвид показанията на разпитаните по делото свидетели Ш. О. и Б. Ч., намери иска за неоснователен.

Бившият съпруг на ищцата И. Р. Ф. е кредитополучател по Договор за потребителски кредит с № ***** от 21.12.2018г., сключен с „Търговска Банка Д" АД. По така сключения договор за кредит освен кредитополучателят, други задължени лица /съдлъжници и поръчители/ няма. Кредитът се обслужва посредством сметка, чийто титуляр е кредитополучателят И. Р. Ф..

Н. Р. О. е кредитополучател по Договор за потребителски кредит с №***** от 2

15.07.2015г., сключен с „Търговска Банка Д" АД. По така сключения договор за кредит И. Р.

Ф. е солидарен длъжник. Кредитът се обслужва посредством сметка, чийто титуляр е кредитополучателяг Н. Р. О., а именно посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN:

****************.

Ищцата Н. Р. О. не плаща дължимите по кредита ежемесечни вноски, поради което същата е в просрочие. Именно поради неплащане на дължимите вноски в срок, на основание чл. 21 от Наредба № 3 на БНБ и чл. 16, ал. 4 от Общите условия, приложими при предоставяне на потребителски кредити и кредити-овърдрафт на физически лица на „Търговска Банка Д" АД, неразделна част от договора за кредит - на база дадено изрично съгласие от кредитополучателя Н. Р. О., Банката събира служебно всички дължими по креди та суми от наличностите по сметките на кредитополучателя.

Предвид гореизложеното при постъпления по банкова сметка с IBAN:

**************** с титуляр Н. Р. О., системата на Банката автоматично „събира“ дължимите по кредита суми.

В действителност по банкова сметка с IBAN: **************** с титуляр Н. Р. О. има постъпления с наредител И. Р. Ф. или трето лице с основание „издръжка за С. Ф.", от които постъпления автоматично са погасени просрочията по кредита.

Горецитираната банкова сметка е свободна от обезпечителни или изпълнителни запори, наложени от частни/държавни съдебни изпълнители или НАП, които да препятстват извършване на погашения по кредита на Н. Р. О..

Служители на Банката многократно са разговаряли с ищцата и са й обяснили, че следва да посочи на бившия си съпруг друга сметка, по която той да превежда дължимата издръжка, за да може ищцата да разполага свободно със сумата и да задоволява нуждите на детето. От страна на ищцата и на бившия й съпруг не са предприети никакви действия. По делото се установи , че с постъпващите и налични суми по процесната сметка са ползвани за погасяване на просрочил и дължими суми по Договор за потребителски кредит с №***** от 15.07.2015г. по който кредитополучател е ищцата Н. Р. О.. Н. Р. О. не плаща усвоения от нея кредит, поради което Банката служебно събира от сметката й. Това, че сумите от сметката на ищцата са послужили за погасяване на дължими суми по изтегления от нея кредит е видно и от представеното от нея към исковата молба движение по сметка, а именно погасяванията са за дължими суми по договор за кредит от 15.07.2015г. , което е извършвано на основание чл. 21 от Наредба № 3 на БНБ и чл. 16, ал. 4 от Общите условия, приложими при предоставяне на потребителски кредити и кредити-овърдрафт на физически лица на „Търговска Банка Д" АД, неразделна част от договора за кредит, Банката има право да събира служебно всички дължими по кредита суми от наличностите по сметките на кредитополучателя. Ищцата Н. Р. О. е дала изричното си съгласие за това с подписването на договора за кредит. На база на доброволно дадено съгласие от длъжника - ищцата по настоящото дело, и изцяло по доброволен извънсъдебен ред банката извършва събирането на дължимите суми по кредита от наличното салдо по сметката, като между кредитора и длъжника не е налице договорка, че суми, постъпили по сметката, не са годни да бъдат използвани за погасяване на кредита.

Общите условия, приложими при предоставяне на потребителски кредити и кредитиовърдрафт на физически лица на „Търговска Банка Д" АД са подписани от всички задължени лица и на основание чл. 17 и чл. 18, т. 6 от Договор за потребителски кредит с №***** от 15.07.2015г. са предоставени на кредитополучателя и са неразделна чат от договора за кредит, което означава, че обвързват страните.

По силата на чл. 16, ал. 4 от Общите условия „ С подписване па договора за кредит кредитополучателя давя своето съгласие Банката да събира служебно всички дължими такси, комисионни, лихви и главница от наличностите по сметките му при Банката. В деня на 3 падежа, Банката събира служебно дължимата лихва и главница по разплащателната сметка на кредитополучателя, а в случай, че по нея няма достатъчно наличност, Банката има право да задължи сметките на Кредитополучателя в национална и чуждестранна валута.../“.

Въз основа на горецитираните разпоредби „Търговска Банка Д" АД законосъобразно е събрала просрочените дължими суми по Договор за потребителски кредит с №***** от 15.07.2015г. от наличностите по сметка с IBAN: ****************, чийто титуляр е кредитополучателя Н. Р. О..

Гореизложеното е потвърдено и от показанията на свидетеля Б. Ч. - служител на „Търговска Банка Д" АД. Г-жа Ч. обясни , че в края на работния ден наличните по обслужващата кредита сметка се „събират" автоматично за дължимите по кредита суми.

Няма ръчна намеса на служител, а е механичен процес.

Постъпилите по банкова сметка с IBAN: **************** суми с основание „издръжка" не са несеквестируеми, тъй като погашенията се извършват на база доброволно и изрично съгласие, дадено на банката от страна на Н. Р. О. да събира от нейната сметка дължими суми по кредита, поради което Банката не е нарушила закона, събирайки от тези суми просрочия по кредит.

В случая не е налице принудително изпълнение и не е приложим институтът на несеквестируемосгта по чл. 446 от ГПК.

Всички, изложени в исковата молба, обстоятелства относно нередовното плащане на издръжка от бащата, снабдяването с изпълнителен лист от ищцата за дължимите суми за издръжка и образуването на изпълнително дело нямат отношение към конкретния казус.

Титулярът на сметка може да се разпорежда с всички, налични по нея суми, без значение от основанието с което постъпват, разбира се само в случай, че върху сметката няма тежест - наложен запор или някакъв вид блокировка по специален закон. В настоящия казус титулярят на сметката Н. Р. О. е дала изричното си съгласие, подписвайки договор за кредит, Банката да се разпорежда с налични суми за покрИ.е на просрочил и други изискуеми плащания по кредита.

Постъпилите суми по сметка на ищцата с основание „издръжка" биха били несеквестируеми, ако бяхме в хипотезата на чл. 446, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Единствено в рамките на висящо изпълнително производство можем да говорим за вещи/суми, спрямо които може или не да бъде насочено изпълнение. Разпоредбите на чл. 444 до чл. 446а от ГПК вкл. регламентират реда за това. Изхождайки и от систематичното тълкуване на цитираните разпоредби, същите са част от Дял втори „Изпълнение на парични вземания", който е в Част пета от ГПК „Изпълнително производство".

Съществен момент в случая е обстоятелството, че се касае за суми, постъпващи по сметка на лицето, в полза на което се извършва плащането на задължението за издръжка.

Не става въпрос за суми, налични по сметка на задълженото да плаща издръжка лице И. Ф./бащата на детето/.

Също така, сумите не са постъпвали по сметка на детето С. Ф., в който случай банката не би имала основание да ги отнася за погасяване на кредит, отпуснат в полза на майката и ползван от нея.