Решение № 267 от 08.03.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Плевен, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. В.А като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20234430104526 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 21739/08.08.2023 г. на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Й. В., срещу М. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.

Плевен, ул. ***, ап. 6, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 549,34 лв., представляваща стойността за незаплатена топлинна енергия за периода за периода от 01.12.2020 до 31.01.2023 г.; сумата от 69,43 лв., мораторна лихва за периода 02.02.2021 г.- 06.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и направените в исковото и заповедно производство разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че е депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с разпореждане по ч г. д. № 1368/2023 г. по описа на РС Плевен е уважено заявлението и е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което му били дадени указания да предяви иск за вземането си.

В обстоятелствената част на исковата се формулират и доводи, че ответникът като собственик /ползвател на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 23403, находящ се в гр. ***, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Ищецът счита, че качеството на собственик на ответника произтича от удостоверението за наследници и декларация по чл.

14 от ЗМДТ, в която ответникът е декларирал имота като собствен. Въвежда се и довод, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявало при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Те, съгласно ал.2 от ЗЕ, влезли в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното 1 предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Ищецът твърди, че в случая ОУ от 2007 г. са публикувани във в.

„Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. и с тях се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ сочи, че е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според ищеца задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответникът изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Ищецът твърди още, че от приложената в производството по чл. 410 от ГПК извлечение от сметка за абонатен номер № 23403, се установявало, че ответникът е използвал доставяната топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Иска от съда да приеме приложените към исковата молба приложения от които се установявало кои компоненти формират главницата, а именно: сума за отопление без ИРУ в размер на 199,02 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 338,72 лв. и сума за услуга дялово разпределение в размер на 11,60 лева. В имота на ответника имало монтирани 0 бр. уреди, 0 бр. водомери. Поради изложеното моли съда да уважи предявените искове. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител адв. Н. от АК Плевен, с който оспорва основателността на предявените искове, тъй като представените доказателства не подкрепяли твърдението, че ответникът е собственик на имота, че е ползвал доставяната топлинна енергия, както и че в имота има уреди, на които няма монтирани топломери. Същевременно се претендирали суми за отопление без ИРУ. Представената декларация по ЗМДТ от 1998г. не била подадена в ответника, а в нея се сочело, че последният е собственик на имота. Не се установявало и, че ответникът е собственик през исковия период, а според ответникът в тежест на ищеца е да установи тези положителни факти. Не се доказвало и твърдението, че ищецът е извършил реален отчет на уредите за дялово разпределение, фирмата отчитаща услугата, както и и моментът от който ищецът е започнал да предоставя услугата, респ. количеството топлинна енергия, която е реално предоставена в процесния имот. Такъв извод не можело да бъде направен от извлеченията по сметка, като ответникът оспорва верността на тези документи.

Не ставало ясно как е формирана исковата молба, в извлечението нямало разбивка на сумите, нито пък позоваване на първични счетоводни документи. Ответникът оспорва и справката за реализация на топлоенергия за периода от 12.2020-01.2023 г. за потребител № 23403, тъй като в нея е посочено името на ответника и на фирмата за дялово разпределение, но същата не била изготвена от последната. Представените доказателства в тази връзка били за фирма „***“ ЕООД, а не „***“ ЕООД. Не ставало ясно дали последното дружество е правоприемник. Липсвали твърдения за това кога е извършено начислението на сумите за топлинна енергия, на какъв период са отчитани показанията на уредите, извършвано ли е изравняване и на какви периоди, респ. извършвани ли са корекции. Не се представили съобщенията, за които се твърди, че са публикувани във вестник Посоки и Нощен труд от 2007 г. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В с. з. ищецът поддържа исковата молба и направеното с нея искане за уважаване на предявените искове. Претендира съдебни разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В с. з. ответника чрез назначения му особен представител адв. Н. оспорва исковата молба и иска предявените искове да бъдат отхвърлени, като недоказани по основание.

Счита, че не се установява качеството на ползвател на ответника, нито пък, че е доставена 2 топлоенергия до процесния имот.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Производството по ч. гр. д. №1368/2023 г. е образувано по заявление на „***“ АД, срещу М. А. М., като същото е уважено и по делото на РС Плевен е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 800/15.03.2023 г., препис от която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на ответника.

На основание чл. 415 от ГПК на заявителя са дадени указания за представяне на доказателства за предявена искова молба за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, а именно: 549,34 лева главница за периода от 01.12.2020 г.31.01.2023 г., ведно със законната лихва от 14.03.2023 г. до изплащане на сумата; 69.43 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 02.02.2021 г. до 06.03.2023 г.

Препис от разпореждането е получен от заявителя на 10.07.2023 г., като същият на 08.08.2023 г. е представил доказателства за предявена на искова молба.

Видно още от представените по ч. гр. д. № 136/23 г. писмени документи, е че общите условия на топлофикационното дружество са публикувани във вестник „Посоки“ и „Нощен труд“ на 13.12.1007 г.

На 25.08.2002 г. е проведено общо събрание на етажните собственици в гр. ***, което е взело решение да се сключи договор за извършване на услуга „топлинно счетоводство“ с „*** ***“ ЕООД, за което са упълномощени Д.И.Т. и Е.Т.Г.. Сред присъствалите на общото събрание етажни собственици не е имало представител от апартамент № 6, като в протокола на л.37 по делото е отразено още, че апартаментът е с демонтиран радиатор.

Между „*** ***“ ЕООД, в качеството на изпълнител, и етажна собственост с адрес гр.

***, представлявано от Е.Т.Г. и Д.И.Т., в качеството на възложител, е сключен договор на 28.08.2002 г., с предмет доставка и монтаж на термостатни вентили, глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на обща и индивидуална сметки. Възложителят се задължава да заплаща за извършената от изпълнителя дейност.

Със споразумителен протокол от 28.08.2002 г. ищцовото дружество и Е.Т.Г., и „*** ***“ ЕООД, се споразумели фактурираното на изразходваната от титуляра на партида, находяща се на ул. ***, да се извършва от ищцовото дружество, въз основа на предоставени от „*** ***“ ЕООД данни за отчетена по топломера в абонатната станция топлинна енергия.

Споразумели се още възраженията по количеството на ползвана енергия да се отправят към „***“.

От приложение № 2/1154 към споразумителния протокол се установява, ч водомерите са изравнени към 11.2022 г., като договорите били общо 12 от 15, а един от липсващите е за абонатен № 23403 с посочена причина: демонтаж.

Със споразумителен протокол от 28.08.2002 г. страните „***“ ЕАД, „*** ***“ ЕООД и Е.Т.Г., се съгласили считано от 01.11.2002 г. разпределението на топлинната енергия между абонатите от станция № 1154, на ул. ***, въз основа на договор № 50/28.08.2002 г., да се извършва от „*** ***“ ЕООД.

От представената данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 31.03.1998 г. се установява, че А.М.М., ЕГН **********, е декларирало себе си като едноличен собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ***. Лицето е декларирало още, че в имота няма ТЕЦ, но че такъв е елемент е наличен около имота.

Видно от представеното удостоверение за наследници е, че лицето А.М.М. е починал на 21.06.2017 г., за което е съставен акт за смърт № 0992/27.06.2017 г. в гр. Плевен, и негов единствен наследник е синът му М. А. М., ЕГН **********.

От заключението на назначената по делото съдебнотехническа експертиза се 3 установява, че сградата, в която е топлоснабдения имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция, като до топлоснабдения имот на ответника е доставяна топлинна енергия, тъй като абонатната станция е работила през исковия период. Отопляемият обем на апартамента е 188,59 куб. м., като същият е определен съгласно архитектурния проект на сградата. В него не се полза отопление от отоплителни тела, а само банята се отоплява с щранг-лира. Поради това сметката на ответника се състояла от два компонента - дял на имота за отдадена ТЕ в сградна инсталация и топлинна енергия за отопление в баня. По всеки един от компонентите са отчитани единици през исковия период. Не са начислявани дялове за ТЕ за БГВ. Вещото лице е установило още, че разпределението на топлинната енергия за имота, както и за услуга дялово разпределение, е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба – Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-01 от март 12 2020 г. за топлоснабдяване. Не са констатирани разлики в изчисленията на ФДР. Отчитането на общата топлинна енергия в АС ставало чрез търговски уред-топломер, който преминал изискващите се държавни проверки и монтажът е извършен съгласно изискванията на производителя. Главният топломер е преминал държавна проверка съгласно представените свидетелства за държавна проверка. Вещото лице е заключило и че не се налага изравняване на сметките в края на всеки отоплителен сезон, тъй като отчетената ТЕ се разпределя от фирма за дялово разпределение на база на месечните отчети на топлоразпределителите и водомерите за топла вода на всеки абонат.