Протокол № 257 от 18.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 257 гр. Пазарджик, 12.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Л. Пунтева

Съдебни

Г. К. ШАХЪНОВ заседатели: ВАЛЕНТИН Й. К. при участието на секретаря Катя Т. Кентова и прокурора А. Д. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Наказателно дело от общ характер № 20225200200192 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Подс. М. А. Г. се явява лично и с адв. Л. К. от АК Пазарджик, редовно упълномощен от преди.

За ОП Пазарджик се явява прокурор П..

Явява се частния обвинител В. А. Л..

Не се явяват частните обвинители С. А. Т., уведомена от пред.с.з. и Я.

З. К., уведомена чрез повереника й адв. Т..

Не се явяват поверениците на частните обвинители адв. Т. и адв. М.. От адв. М. е постъпила по ел.поща молба, в която заявяват, че тя и частните обвинители са редовно уведомени за дн.с.з., поради лична и служебна ангажираност не може да се явяват. Не възразяват да се даде ход на делото и да се разгледа в тяхно отсъствие. В молбата се излага становище по съществото на делото.

Прокурор П.: Да се даде ход на делото.

Частната обв. В. Л.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Прокурор П.: Ув. г-жо Председател, ув. Съдебни заседатели, както е известно на всички в залата, ОП след проведено разследване е достигнал до извода, че е извършено престъпление по транспорта, внесен е обвинител акт за причинена смърт по непредпазлИ.ст. След проведеното съдебно следствие, изводът на прокуратурата относно изпълването на състава по този текст се потвърждава. Несъмнено е установено, че на въпросната дата – 14.10.2021 г. подс. Г. е управлявал своя автомобил БМВ, движел се в гр. Пазарджик при сравнително усложнена пътна обстановка на светлини. Съгласно експертното заключение скоростта на движение в този момент е била 55 км/ч. В същото време в посока вдясно на неговото движение се е движил пострадалия Г. с велосипед. Тука не бива да се пропуска обстоятелството, че пострадалия велосипедист се е движил извън изискванията на закона относно предпазни мерки по неговия велосипед. Той не е бил облечен със светлоотразителна жилетка, велосипедът му е нямало монтирани светлини - фар и габарит, както изисква закона и в тъмната част на денонощието. Единствената индикация по неговия велосипед бил монтиран светлоотразител на задната капла, нещо, което автомобилите, движещи се зад него не може да го видят. Той е предназначен най-вече за движещите се в страни по тротоара или за ППС, които се движат паралелно с велосипеда. .

Подсъдимият се е движил с 55 км/ч на къси светлини, като осветеността, съгласно експертизата е била 43,5 метра напред, като опасната зона за спиране при установената скорост е била 50,5 метра.

Подсъдимият е възприел велосипедиста пред него на едни фатални 1415 метра и в този късен момент именно е предприел спиране и ударът е бил неизбежен. Колата, която е управлявал БМВ-то се е ударила с преден десен фар в задната част на велосипеда, вследствие на което тялото на пострадалия Г. първоначално се е възкачило на предната част на автомобила, след което в страни. В близост до мястото са се намирали свидетелите С., К. Т. и С..

Всички свидетели са разпитани в съдебно заседание. Те дефакто не са преки очевидци на произшествието, на момента, в който автомобилът е блъснал пострадалия Г.. В автомобила на предна седалка е стояла негова позната Д. Г., чиито показания пред съдебния състав прави впечатление, че тя не е 2 забелязала нищо пред автомобила, защото било много мрачно, било тъмно.

Парадоксално и учудващо тази свидетелка не е забелязала и никакви странности в купето на автомобила. Вие ще се убедите от албума по делото, че този автомобил от вътрешната си страна изглежда сякаш е минал някакъв тайфун. Независимо от всичко експертите дават заключение, че това „уникално“ съС.ие на автомобила не се отразява върху неговото техническо съС.ие и няма причинна връзка между произшествието и техническото съС.ие на този автомобил. Тоест експертите се ръководят от възможността спирачната система да задейства ефикасно и осветителната система да даде възможност на водача да наблюдава пряко и непосредствено пътя пред себе си.

Установено е по време на ДП по повод и наркотични вещества, не са установени в кръвта на подсъдимия и пострадалия. Назначени са СМЕ, които посочват, коя е причината за смъртта на пострадалия. Всички сме запознати с подробното заключение на съдебния медик, посочена е причината за смъртта и тя се дължи именно на удар от МПС върху тялото на пострадалия.

Относно велосипеда, както вече споменах, за разлика от автомобила, неговото техническо съС.ие има причинно- следствена връзка между настъпилото произшествие и този велосипед, тъй като, както вече посочих не е имало светлоотразител заден, не е имало габаритна светлина, пострадалият Г., който е управлявал този велосипед не е имал светлоотразителна жилетка.

Не е нужно дори експертите да ни казват, че скоростта, с която се е движил подсъдимият - 55 км/ч не е технически съобразена с конкретната обстановка. Това се споменава и в експертизата. В такива случаи водачите трябва да бъдат особено внимателни и да се движат с такава скорост, която да им позволи във всеки един момент да реагират и да предотвратят тежки последици, каквито в случая са смъртта на един човек. В този смисъл са и показанията на свидетелите Р., П. и още няколко свидетели, които споменават, че са дългогодишни водачи и тази вечер са управлявали МПС, движели са се с 25-30 км/ч, защото обстановката била много усложнена, валяло дъжд, пътното платно било мокро и пътните участъци са били нестабилни.

Експертите са посочили въпреки това скоростта, при която не би настъпило ПТП - 43 км/ч. Тези фатални метри, за които споменах - 14-15 3 метра едва, тогава, когато подсъдимият е забелязал велосипедиста пред себе си, дори при 45 км/ч, той е имал възможност да избегне удара, ако предприеме намаляване на скоростта или заобикаляне на пострадалия пред себе си. Той е могъл да предотврати произшествието, ако е имал насочено внимание към пътната обстановка и реагира с екстремно спиране или със заобикаляне впоследствие велосипедист. Тоест изводът, който може да се направи, че ако подсъдимият е реагирал след като е възприел велосипедиста в най-ранния момент, в който той е могъл да бъде възприет, и е изпълнил задължението си да намали скоростта или да спре, то при скорост 55 км/ч, не би настъпил удар. А когато говорят експертите за най-ранният час, в който може да бъде забелязан, това е именно метража на опасната зона – 50,5 метра.

Обстановката, в която се е намирал управлявайки БМВ-то си подсъдимият, заедно с осветената част на обзора пред себе си, му е дало възможност на 50,5 метра да забележи велосипедиста и тогава да намали или да предприеме маневра вляво, за да избегне фаталния удар.

Когато се оттегли съдът да разсъждава върху това, кой конкретно текст от ЗДвП, обвинението след такива изводи, които са правени след ДП е достигнал до извода, че нарушението именно на чл. 20, ал. 1 и 20, ал. 2 са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат, а не чл. 21, в който е посочена скоростта на движение в населено място до 50 км/ч. още повече съдебната практика не допуска двата текста да бъдат едновременно нарушени, освен ако не са във връзка. Но случаят не е такъв. В нашия случай нарушенията са по чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Изводите, които са направени по време на ДП се потвърждават и до настоящия момент в съдебното следствие.

Всички свидетели заявяват, че подсъдимият веднага след като е извършил произшествието е слязъл от автомобила и е започнал да прилага действия върху пострадалия от медицинско естество за оказване на помощ, помолил е двама от свидетелите да се обадят на тел. 112. След това е продължил да прави съответно движения -изкуствено дишане и други движения на крайниците на пострадалия, тъй като той е починал малко след пристигане на Бърза помощ, но в първоначалния момент е бил жив.

Аз предлагам на съда да възприеме тази хипотеза и да премине към престъпление по чл. 343а, б“б“, тоест да приеме, че подсъдимият е направил 4 всичко възможно да окаже помощ на пострадалия. Това е една индиция относно размера на наказанието, който ще бъде определен. И понеже говорим за размера на наказанието, приемам, че целите му успешно ще бъдат изпълни, като се приеме именно и това, което е по силата на закона – оказването на помощ, ни и факта, че подсъдимият не е осъждан, има добри характеристични данни. Факта на обстоятелството, че не признава вината си, това е една защитна реакция и не може да се отрази върху неговата негативна характеристика. В този смисъл предлагам да наложите наказание, също и с оглед целите на наказанието, предлагам то да бъде при условията на чл. 66 от НК.

По отношение на веществените доказателства, описани в обвинителния акт - лек автомобил „БМВ“ да бъде върнат на подсъдимия, велосипеда да бъде върнат на пострадалите. Има една бутилка с някаква течност, тя не е ракия - да бъде унищожена.

Частният обвинител В. Л.: Нито подсъдимият го е искал, нито моят брат го е искал. Лошо стечение на обстоятелствата. Момчето е младо, жИ.та е пред него, по възможност да му се наложи по-малка присъда.

Адв. К.: Ув. Г-жо Председател, ув. Съдебни заседатели, от значение за правилното решаване на настоящия казус е от значение е пълното, всестранното и точното изясняване с допустимите и относими доказателства и доказателствени средства на следните обстоятелства: скоростта на автомобила, с който подсъдимият се е движил, разположението на този автомобил на пътното платно към момента на удара с пострадалия, осветеността от късите светлини, тъй като ПТП е станало в тъмната част на денонощието с използването на осветителната уредба на автомобила, реалната далечина на видимостта спрямо велосипедиста при конкретните пътни условия, разположението на велосипедиста върху пътното платно, скоростта му на движение и разС.ието, което имало между ПТП, управлявано от подсъдимия и велосипедиста преди, непосредствено и по време на удара.

Следва да се установи мястото на удара по ширината и дължината на пътното платно, опасната зона на спиране на МПС и далечината на технически съобразената скорост с далечината на осветената зона от късите светлини, възможността от техническа гледна точка подсъдимият да предотврати произшествието при избраната от него скорост, както и 5 поведението след инцидента.

На ДП останаха неизяснени ключови моменти, свързани с тези обстоятелства.

На проведеното съдебно следствие, смея да твърдя, че те не се изясниха.

Напротив от разпита на свидетелите, от разпита на вещи лица в съдебно заседание въпросителните станаха повече, отколкото изяснените важни обстоятелства.

Обвинението се основава на нарушение на Правилата за движения по пътищата по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Нито в обвинителния акт, нито от доказателствата по делото ние можем да обосновем, кои са обстоятелствата свързани с приложение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а именно: какви са данните, какви са действията, че подсъдимият е изгубил управлението на МПС, защото чл. 20, ал. 1 има предвид точно това – несъобразяване правилата за движение по пътищата, вследствие на които той е изгубил управление на пътното превозно средство. Изгубил е поради това, че не е гледал уредите за движение, някакви други действия, с който е бил да се съобразява и не ги е изпълнил. Ние нямаме никакви факти по отношение, какво е това негово поведение, което е било дължимо, което той не го е изпълнил в резултат на което е изгубил управлението, контрола върху МПС, което да е в пряка причинна следствена връзка с настъпилото произшествие. Тук считам, че следва да има оправдателен диспозитив по чл. 20, ал. 1 от НК.

По-важният случай, тъй като касае всички доказателства по делото, е приложението на чл. 20, ал. 2, който се съдържа с две изречения, като известна ни е разликата, че по ал. 1 се има предвид преодолимите препятствия по време на движението, които се появяват на пътното платно, а по изречение 2 са непредвидимите препятствия. Има съществено значение за съобразяване на приложението на чл. 15 от НК.