Решение № 37 от 07.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Пловдив, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.ева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20245330200538 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление№ 16-2300313/08.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „Аесби груп” ЕООД ЕИК:205825193, гр. Асеновград, бул. „България“ № 84 е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 6000 лева /шест хиляди/ на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.413 ал.2 от Кодекса на труда за извършено административно нарушение по чл.14 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр.чл.40 т.1 от Наредба№ 2/22.03.2004г за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Жалбоподателят Аесби груп ЕООД, редовно призован, чрез управителя не изпраща представител. Не се явява и пълномощникът на дружеството жалбоподател – адв. М.. С депозираната жалба, се излагат възражения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

Административнонаказващия орган – Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, редовно призован, изпраща представител, началник отдел К., която взема становище за неоснователност на подадената жалба, поддържа се НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 28.11.2023 г. от актосъставителя Ж. Д. Н. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против Аесби груп 1

ЕООД за това, че на 26.10.2023г около 10.15 часа на строителен обект, представляващ - „Ново ниско и високо дву-пет и осеметажно застрояване с височина съответно Н=7.20м., Н=16.60м и Н=25.00 с подземен гараж на две нива в УПИ II-518.1714 намиращ се в гр.Пловдив, ул. Петко Каравелов“ е станал смъртен инцидент с А.Д. на 52 години, командирован специалист от Република Турция в Аесби груп ЕООД. При проверката на място било установено, че работещите в Аесби груп ЕООД са работили на кота 18.25 метра и са подготвяли изграждане на кофраж за плоча. На подпорни скелета са поставяли кофражни греди тип „дока“. На 26.10.2023г било установено ,че от страна на работодателя Аесби груп ЕООД- Асеновград не са осигурени здравословни и безопасни условия на труд на работещите на строителния обект „Ново ниско и високо дву-пет и осеметажно застрояване с височина съответно Н=7.20м., Н=16.60м и Н=25.00 с подземен гараж на две нива в УПИ II-518.1714 намиращ се в гр.Пловдив, ул. Петко Каравелов“, като е допуснато работещите на Аесби груп ЕООД да изпълняват строително-монтажни работи/подготовка за изграждането на кофраж на кота 18.25м/ без да са обезопасени отворите на етажната плоча на кота +18.25м., които създават опасност от падане от височина, чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване.

Нарушението било извършено на 26.10.23 г на строителен обект намиращ се в гр.Пловдив, улица Петко Каравелов.

Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение административните разпоредби по чл.14 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр.чл.40 т.1 от Наредба№ 2/2004г за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. По връчения АУАН от наказаното лице е постъпило в срока по чл.44 от ЗАНН възражение, с което се оспорват констатациите му. Твърди се, че Аесби груп ЕООД като подизпълнител, няма задължение да осигурява безопасността на работниците на строителната площадка, тъй като няма качество на строител.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Ж. Д. Н. заявява, че поддържа съставения от него акт. Твърди, че поводът за проверката бил смъртен инцидент на строителния обект на ул. Петко Каравелов. При посещението се установило извършване на строително-монтажна дейност на кота 18.25 метра, която не била обезопасена. В присъствие на управителя на Аесби груп ЕООД връчили акт за спиране на строителството, след което и АУАН за нарушение на здравословните и безопасни условия на труд. На площадката имало само работещи при Аесби груп, които изграждали грубия строеж на кота 18. Имало и работници на Герт груп, които помагали логистично.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни, обективни и отговарящи на събрания доказателствен материал – протокол за проверка, акт за спиране на строеж, АУАН, заповеди за компетентност.

Правни изводи:

Минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) на временните и подвижните строителни площадки се съдържат в Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за 2 здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР (изм.

2006г.). Конкретно изискванията за работа на височина са в раздел ІV от Наредбата. Чл.40, т.1 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР (изм. 2006г.), гласи, че отворите в строителни и конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които създават опасност за падане от височина се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване.

В случая на 26.10.2023г е безспорно установено, че на работната площадка на строеж на ул. Петко Каравелов в град Пловдив, работещите в Аесби груп ЕООД са изпълнявали груб строеж на сградата на кота 18.25, подготвяли са кофраж за плоча, като на отворите на етажната плоча е нямало ограждения или покритие, които да обезопасят опасността от падане на работещите от височина, което представлява нарушение на чл.40 т.1 от Наредба 2/22.03.2004г за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. Установено е, че основно лица, работещи при жалбоподателя са извършвали грубия строеж, който се явява техен работодател. Субект на административно-наказателна отговорност по чл. 413, ал.2 КТ е лице, което има качеството на "работодател". Легалната дефиниция на "работодател" е дадена в §1, т.1. от ДР на Кодекса на труда "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. От друга страна следва да се има предвид, че законодателят е уредил обществените отношения, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в специален закон, а именно в Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/. В настоящата хипотеза при определяне качеството на „работодател“ намира приложение легалната дефиниция на понятието, съдържаща се в § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 2 от 22 март 2004 г., която съответства на същото понятие, дадено и в специалния ЗЗБУТ. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ – „Работодател“ е 1. понятието, определено в § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, и 2. всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Законодателят не случайно е разширил кръга на субектите, които определя като работодатели съгласно ЗЗБУТ и другите подзаконови нормативни актове, уреждащи обществените отношения, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в насока засилване на защитата на лицата, полагащи труд. В тази връзка следва да се приеме, че в процесния случай дружеството има качеството на „работодател“ по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 2 от 22 март 2004 г., която определя като работодател всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.).

Ето защо, жалбоподателят- работодател като е допуснал работното място да не е обезопасено със защитни приспособления – чрез парапети, 3 ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване на етажната плоча кота 18.25 метра, е нарушил чл.40 т.1 от Наредбата.

Съвсем правилно така описаното нарушение е съотнесено и към съответната санкционна норма, а именно тази на чл.413, ал.2 КТ. Съобразно същата работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В случая на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в рамките на предвидения в закона предел, около средата или сумата от 6000лв., като съдът намира, че мотивите на АНО изложени в НП относно увеличения размер на имуществената санкция, спрямо наказаното лице е обоснован и справедлив, и отговаря на установените факти и обстоятелства. В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя, е налице сериозно накърняване на правилата за добра трудова практика, охрана правата и законните интереси на работниците, и служителите, както и тяхната безопасност, като се отчете, че е настъпил и смъртен инцидент, което е дало повод за проверка. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за прилагане спрямо неограничен брой лица/работещи, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя във връзка с извършването на процесното нарушение и същото следва да бъде потвърдено.

Предвид императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление Аесби груп ЕООД ЕИК:205825193 следва да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив сумата от 120лв., представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 162300313/08.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.

Пловдив, с което на „Аесби груп” ЕООД ЕИК:205825193, гр. Асеновград, бул.

„България“ № 84 е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 6000 лева /шест хиляди/ на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.413 ал.2 от Кодекса на труда за извършено административно нарушение по чл.14 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр.чл.40 т.1 от Наредба№ 2/22.03.2004г за минималните изисквания за осигуряване на 4 здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

ОСЪЖДА „Аесби груп” ЕООД ЕИК:205825193, гр. Асеновград, бул.

„България“ № 84 ДА ЗАПЛАТИ на Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив сумата от 120лв., представляваща направените разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5