Решение № 211 от 08.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Перник, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500194 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу Решение № 1022/ 10.11.2025 г., постановено по гр.д. № 2351/ 2025 г., по описа на Районен съд Перник, с което е прогласена на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК нищожността на договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен между И. М. Х. и Ти Би Ай Банк. Със същото решение на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК И. М. Х. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 сумата в размер на 11 306,62 лева /единадесет хиляди триста и шест лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща остатък от чистата стойност по Договор за потребителски кредит № *** от ***, платима по банкова сметка с титуляр „Ти Би Ай Банк“ АД, IBAN ***, като е отхвърлен иска за разликата над 11306,62 лв. до пълния претендиран размер от 11307,62 лв. като неоснователен. Присъдени са съответни разноски.

Жалбоподателят изразява становище, че решението е неправилно. На първо място възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса на ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Посочва, че чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора, като заявява, че в случая тези изисквания са спазени. Поддържа, че ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на договора; договорът остава в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; годината има 360 дни, 12 месеца, всеки от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; лихвеният процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер.

1

Поради тези съображения въззивникът изразява становище, че процесният договор съдържа всички необходими реквизити, за да отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. На следващо място излага, че основният спорен по делото въпрос е дали застрахователната премия представлява разход, който следва да се включи в общите разходи по кредита, т.е. при калкулирането на ГПР. В тази връзка изразява становище, че същата не подлежи на включване, тъй като сключването на застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, кредитополучателят сам пожелал ползването на допълнителна услуга застраховка, а отказът от застраховката след сключването на договора за кредит не било предвидено да промени условията му (лихва, размер на вноска или друг параметър). Сочи, че според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК разход по кредита е застрахователната премия, само когато сключването на договора за услуга (застраховка) е задължително условие за получаването на кредита, а в случая това не било така. В жалбата е изложено, че съдът не е обсъдил доводите на банката за характера на застрахователната премия. По отношение на последния се твърди, че застраховката представлява допълнителна услуга, която е предоставена при 1 сключване на отделно договорно отношение - договор за застраховка. Застрахователното правоотношение възникнало между застрахователя „Кардиф Общо застраховане“ и кредитополучателя, а застрахователната премия представлявала цената на застрахователната услуга, като в случай на застрахователно събитие, застрахователното обезщетение било дължимо полза на кредитополучателя.

Жалбоподателят излага, че застрахователната премия е цената на предоставената застрахователна услуга, която се определя от застрахователя на база на покритите застрахователни рискове и срока, за който тези рискове са покрити. Поддържа, че ако срокът на застрахователното покритие се намали поради прекратяването на застрахователния договор, то неизползваната част от застрахователната премия се изплаща на кредитополучателя като застраховано лице, което било уговорено в чл. 10 от Общите условия към застраховката. Посочва, че в чл. 19 от договора за кредит изрично било предвидено, че сключването на застраховката не е задължително условие за сключването на договора за кредит. Добавя, че при отказ от застраховката застрахователната премия ще бъде възстановена на потребителя, доколкото банката я е платила от негово име и за негова сметка. В чл. 4.4. от застрахователния сертификат била предвидена възможност по всяко време застраховката да бъде едностранно прекратена от кредитополучателя.

В жалбата са наведени твърдения за неправилност и на извода на първоинстанционния съд, че реалният размер на ГПР е различен от този, посочен в договора за кредит, направен въз основа на заключението по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза. „Ти би ай банк“ ЕАД изрично признава факта, че застрахователната премия не е взета предвид при изчисление на ГПР, но заявява, че същата според него не следва да бъде включена поради изтъкнатите доводи. Въз основа на тези съображения моли да бъде отменено атакуваното решение, а вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Въззиваемата Х. оспорва въззивната жалба и изразява становище, че същата е неоснователна, а обжалваното решение - правилно, поради което моли да бъде потвърдено.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Решението е валидно постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо - съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран - по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално - правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки 2 изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира от фактическа и правна страна следното:

Районен съд - Перник е сезиран с иск по реда на чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, и искане да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № *** от *** поради противоречието му със закона.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страните по делото. В този смисъл, съдът възприема изцяло приетата от районния съд фактическа обстановка при условията на чл. 272 ГПК.

Предмет на спора пред настоящата инстанция е действителността на процесния договор за потребителски кредит и евентуалното му противоречие с нормите на чл. 10 и сл. от ЗПК.

Не е спорно по делото, че на 21.11.24 страните са сключили договор № *** по силата на който на въззиваемата Х. е предоставена сумата от 20 000,00 лева. В чл.7 от същия е посочен общия размер на кредита – 23 959.64 лв. от които 20 000 лв. кредит, 3959.64 застрахователна премия. Уговорен е фиксиран лихвен процент по кредита 22.52 и годишния процент на разходите е 24.81%, като е посочено, че общата дължима сума от потребителя е 33 174.90 лв.- 23 959.64 лв. главница и 9 215.26 лв. лихва. В договора се съдържа погасителен план, от който се установява, че погасяването на кредита е уговорено да бъде на 36 равни месечни вноски от 621.53 лева.

Районният съд е приел съдебно - счетоводна експертиза, която правилно е кредитирана като пълна, обективна и обоснована. От нея се установява, че в изпълнение на своето задължение по договора, потребителят е заплатил общо 8693.38 лева. Установява се още, че при формиране на ГПР по договора не е включена застрахователната премия посочена по- горе. В случай, че при изчисляване на ГПР се вземе предвид и нея ГПР би бил не 24.81 %, а 38.11%.

При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Предмет на делото са искове по чл.26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожен на сключения между страните договор за кредит. Въззивникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е банка по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКИ, поради което може да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Въззиваемата - Х. е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК. Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на специалните такива, предвидени в ЗПК. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в него. В чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 от ЗПК е уредено съдържанието на договора за потребителски кредит. Чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК задължителна част от съдържанието на договора е посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се отразят взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в договора начин. В чл. 19, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т. 1 от ПЗР на ЗПК общи разходи по кредита са всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни 3 на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. За да отговаря на императивното изискване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за формулиране по ясен и разбираем начин, клаузата, която предвижда размера на ГПР трябва да съдържа конкретно посочване на видовете разходи по кредита, които са включени при изчислението на ГПР. В процесния договор е отразено само процентното изражение на ГПР, без да са посочени разходите, които са взети предвид при изчисляването му. Затова за потребителя не е налице необходимата яснота относно начина на формиране на ГПР, в това число и взета ли е предвид при определянето му дължимата застрахователната премия.