Решение № 1512 от 24.03.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1512 гр. София, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20221100506108 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. П. Н., действащ чрез адв. Н. Х. К. от САК, срещу съдебно решение № 20012535 от 11.02.2022г., постановено по гр. дело № 75205/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 83 с-в, с което са отхвърлени исковете, предявени срещу Г. М. А.. Решението се обжалва изцяло.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като не са направени доказателствени искания.

С обжалваното решение № 20012535 от 11.02.2022 г. по гр.д. № 75205/2019 г. на Софийски районен съд, III ГО, 83 състав, са отхвърлени като неоснователни следните искове, предявени от В. П. Н. срещу Г. М. А.:

1) иск с правно основание чл. 23, ал.2 от СК (за частична трансформация на лично имущество), с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на част, равняваща се на 30 000 лева, представляващи лични средства, вложени в закупуването по време на брака на страните на недвижим имот АПАРТАМЕНТ № 32, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), одобрени със заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на ИД на АКГГ, със застроена площ от 51.91 кв. м., състоящ се от една спалня, всекидневна с трапезария и кухненски бокс, баня с тоалетна, антре с коридор, складово помещение и балкон, който апартамент е 1 разположен на пети етаж, четвърти надпартерен от жилищна сграда, находящ се в гр.

София, р-н *******, ж. к. „******* - 8“, ул. „******* построена върху УПИ IV-1505 1508, кв. 35г, нов кв. 35а, по регулационния план на гр. София, местност „******* - 8“, който поземлен имот е нанесен в КККР като поземлен имот с идентификатор *** и

2) иск с правно основание чл. 21, ал. 4 от СК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата липсата на принос за останалата част от описания по-горе имот.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощниците си, подържа въззивната жалба и пледира за уважаването . Претендира разноски по представен списък.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата Г. М. А..

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез пълномощника си оспорва жалбата и пледира за оставяне в сила решението на районния съд. Претендира разноски по делото и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ищцовата страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена. Съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият спор не попада в двете изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

1. По предявения иск с правна квалификация чл. 23, ал. 2 от СК.

Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че доводите на въззивника касаят допуснати от 2 първата инстанция нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на решението, са неоснователни.

Предмет на разглеждане e положителен установителен иск с правна квалификация чл. 23, ал. 2 от СК. Според приложимата норма на чл. 23, ал. 2 от СК когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. А в чл. 23, ал. 1 от ГПК е прието, че лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.

По отношение на иска за частична трансформация на лично имущество ищецът е изложил твърдения, че недвижим имот - апартамент № 32, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, е придобит по време на брака, но има частична трансформация на лично имущество, притежавано от него, тъй като имотът е закупен от него през време на брака с бившата му съпругата – ответница в първоинстанционното производство и въззиваема страна във въззивното производство, но частично с негови лични средства в размер на 30 000 лв. За произхода на сумата твърди, че частта от 4 000 лв. е получил от баща му, като дарение; от брат му е получил дарение в размер на 20 000 лв., а сумата от 2 500 евро (или равностойността в лева по фиксинга на БНБ - 4 889.75 лева) е получил от продажба на личен автомобил и резервни части за него, които средства от 30 000 лв. са лично имущество на ищеца. Поради изложеното ищецът твърди, че е преобразувано негово лично имущество в придобиването на процесния недвижим имот, закупен по продажна цена, посочена в нотаиалния акт за покупко-продажба в размер на 42 100 евро (равностойността в лева по фиксинга на БНБ - 82 340.44 лева).

Фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно в обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Съобразявайки задължителната съдебна практика (решение № 643/12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 154/31.08.2012 г. по гр. д. № 746/2010 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 346/25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2010 г., III-то г. о., и др.) въззивният състав дължи да изложи и необходимото съдържание на мотивите към решението си.

Страните по делото не спорят и е установено по делото, че с решение № 117 от 14.10.2019 г., постановено по гр. д. № 301/2019 г. по описа на РС – гр. Сливница, III-ти състав, бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие. Не спорят, че бракът е бил сключен на 16.05.2015 г., като действащ помежду им е бил имуществен режим на общност. Собствеността на процесния имот е възмездно придобита на 30.03.2017 г. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупкопродажба № 54, том I, рег. № 8218, дело № 39/2017 г. на нотариус А.Н., с рег. № 558 на НК, с район на действие РС – гр. София. Страните не се спорят също, че са преминали към имуществен режим на разделност, считано от 06.12.2017 г., което се установява от неоспореното писмено доказателство

Удостоверение с изх.

№

20190424155538/24.04.2019 г., издадено от Агенция по вписванията, Служба по регистрация (лист 34 от делото на СРС).

В съответствие обвързващата съда материална доказателствена сила на нотариалния акт по представения договор (арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК) въззивният съд приема извод, че на 30.03.2017 г., ищецът по силата на възмездна сделка е придобил 3 собствеността върху недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. ******* 8, ******* – за което е съставен нотариален акт за покупко-продажба № 54, том I, рег. № 8218, дело № 39/2017 г. на нотариус А.Н.. Следва да се приема, че на 30.03.2017 г. описания имот е придобит в собственост от страните при покупна цена от 42 100 евро – видно от отразеното в нот. акт. Не е спорно, че цената е платена от купувача В. П. Н..

По делото са представени платежни нареждания за банкови преводи в периода от 20.01.2016г. до 29.03.2017г., с наредител В. П. Н. и получател „Земеко“ ЕООД – продавач по сделката, както и копия на фактури с доставчик същото дружество, от които се установява, че изплащането на цената на процесния имот, е направено преди сключване на прехвърлителната сделка, т.е. в периода когато между страните е действал имуществен режим на общност. Релевантно за спора е произходът на средствата, а предвид законовата презумпция за съвместния принос, която следва да бъде съобразена до доказване на противното, то плащането от единия съпруг, както и обстоятелството, че само този съпруг е посочен в акта за собственост, не води до извод, че имотът е придобит в собственост само от този съпруг.

Приетото от първата инстанция писмено доказателство договор за потребителски кредит от 10.05.2018 г. (лист 174-183 от делото на СРС), е неотносимо към спора, тъй като това облигационно отношение е възникнало след като вече е придобита собствеността, т.е. платена е цената от 42 100 евро, а и страните са преминали към имуществен режим на разделност. Същевремено в чл. 1 от договора е отразено, че кредитът е отпуснат на кредитополучателя В. П. Н. и ще бъде ползван за потребителски нужди, без да се конкретизира дали кредитната сума ще послужи за извършването на ремонт и/или обзавеждане на процесния ап. № 32, каквито твърдения в тази посока са наведени от ищеца. Не са представени други доказателства, от които да се установи разходването на сумата по кредита, поради което не може да бъде направен еднозначен извод, че кредитната сума е послужила за извършване ремонт и/или обзавеждане на процесния имот.

Твърдението на ищеца, че ремонтът на апартамента е извършен със средства от потребителския кредит, съдът намира същото за недоказано. Нито от договора за потребителски кредит, нито от други доказателства по делото се установява, че сумата, отпусната по кредита е послужила за извършването на ремонт и/или обзавеждане на процесния имот. Действително целта на кредита е задоволяване на потребителски нужни, но такива потребителски нужди могат да бъдат от всякакъв друг характер (напр. разходи за пътуване в чужбина, даване заем на трето лице и т.н.). По-голямата част от разходните документи за закупени електроуреди са с дата предхождаща договора за потребителски кредит, а представените договори за поръчка на проектиране, изработка и монтаж на стъклопакет са на стойност много по-ниска от отпусната по кредита сума. Други доказателства в подкрепа на това твърдение на ищеца, не са представени.

За твърдяната продажбата на личен автомобил на ищеца, не са сочени доказателства, установяващи собствеността на продадения автомобил, а също така и доказателства за извършената продажба (в представения по лист 75 от делото на СРС договор от 16.10.2017г. ищецът е купувач, а не е продавач). В този смисъл и това твърдение на ищеца-въззивник е недоказано.